Битка с неизбежното

Според него Папандреу трябва да се опита да предоговори някои условия в програмата, като например за приватизацията, инвестициите, а също и възможностите на Атина да продължи да намалява дълга във време, когато гръцката икономика стагнира. Подобен ход от страна на правителството би бил знак, че то се опитва да превърне дадените му облекчения в трамплин към по-всеобхватна стратегия и има сериозното намерение да работи дългосрочно със кредиторите си от ЕС, ЕЦБ и МВФ, смята икономистът. Така Атина също ще разсее притесненията за времето след края на програмата. "В момента е предвидено тя да продължи до 2013 г. и целият свят се пита какво ще се случи след това", казва Бастиан.

...преди неизбежното

Въпросителни има и сега. Мнозина се чудят как Гърция ще успее да изпълни обещанията, срещу които получи облекченията по спасителния кредит. Едно от тях е, че до 2015 г. Атина трябва да събере 50 млрд. евро от приватизация. "В миналото Гърция никога не е раздържавявала толкова много в такъв кратък срок. Ако се опитат да приватизират сега, ще го правят на пазар, на който цената за предлаганото от тях най-вероятно ще е ниска, защото Гърция в момента не е в много добра позиция", обяснява икономистът. Половината от тези 50 млрд. евро трябва да дойдат от приватизирането на държавна земя. По този повод плъзнаха шеговити слухове, че Атина вероятно ще продава острови (както я съветваха жълти германски медии още преди година). Сериозната страна на проблема е, че властите още не разполагат с функциониращ кадастрален план за цялата територия на страната, което предварително обрича приватизацията на държавна поземлена собственост на провал и я превръща в заплетен казус с потенциално тежки юридически последствия.

След като правителството уточни, че няма да продава държавна земя, а само ще я предоставя за ползване, се очаква в близките седмици да обяви конкретен план с обекти за приватизиране. Вероятно в списъка ще бъдат дялове от националния гръцки телеком, електрически компании, пристанища или летища. Вместо класическа приватизация Атина може да предпочете дългосрочни концесии. Подобен 35-годишен договор например вече е сключен за контейнерния терминал на пристанището в Пирея с китайската фирма Cosco Pacific Ltd., която е инвестирала там над 3 млрд. евро.

Ако не друго, кабинетът на Папандреу не страда от липса на фантазия в търсенето на средства за пълнене на бюджетните дупки. Британският в. Guardian наскоро разказа за намерението на Атина да предложи специални държавни облигации на гръцката диаспора по света. Тези книжа с падеж между три и десет години трябва да донесат приходи от около 2 млрд. евро. Такава схема вече е била прилагана успешно от Израел. В случая с Гърция обаче не е сигурно дали патриотизмът на около 11 млн. души с гръцки произход по света ще се окаже достатъчна мотивация за влагане на средства в една съсипана икономика.

Креативността обаче не променя следните факти: държавният дълг на Гърция е близо 150% от БВП, икономиката вече трета година е в рецесия и с драконовските бюджетни ограничения, наложени по спасителната програма, трудно ще се върне скоро към растеж. В тази ситуация, както и да смятате, страната няма как да избегне фалита, каза наскоро бившият икономист на ЕЦБ Отмар Исинг в интервю пред Spiegel. И макар информацията на германското списание, че МВФ убеждава Атина да преструктурира дълга си, да бе бурно отречена от фонда, от гръцкото правителство и от ЕС, става все по-ясно, че доскоро немислимото вече е въпрос на време.