Янис Стурнарас: Гръцкият модел умря
Папандреу не искаше да взима тези мерки, но ще му се наложи, казва един от най-известните гръцки икономисти
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Профил
"В последния месец не върша никаква работа, само се виждам с журналисти", шегува се Янис Стурнарас, когато се срещаме в елегантния му офис близо до Акропола. Директорът на Фондацията за икономически и индустриални изследвания е едно от най-търсените имена в Гърция, когато става въпрос за кризата. Завършил икономика в университета на Атина и специализирал и преподавал в "Оксфорд", Стурнарас е заемал редица важни постове през годините и познава отблизо гръцките проблеми. Бил е специален съветник на Гръцката национална банка през 1989 - 1994 г. До 2000 г. е председател на икономическия съвет към финансовото министерство и участва в създаването на конвергентните програми на Гърция, както и в преговорите за влизането й в еврозоната. От 2000 до 2004 г. е президент на Емпорики банк.Как се стигна дотук?
Нека ви кажа едно число – през 1999 г., когато влизаше в еврозоната, Гърция имаше първичен бюджетен излишък (без плащанията по вътрешен и външен дълг - бел. ред.) в размер на 5% от БВП. Десет години по-късно имаме първичен дефицит от над 10%. С две думи - това е, което стана. Влизайки в еврозоната, оставихме нещата на автопилот.
Консервативното правителство, избрано през 2004 г. по време на олимпиадата, вместо да намали публичните разходи, които се бяха вдигнали заради игрите, направи точно обратното. Назначи още 100 хил. неефективни служители. И тук Гърция се различава от Ирландия или Исландия. Не банките предизвикаха кризата, нямахме балон в недвижимите имоти, имахме балон в публичния сектор.
Той ли е най-големият проблем на икономиката?
Да, абсолютно. Аз я наричам великият пациент. Смятам, че Гърция е последната икономика от съветски тип в Европа и не преувеличавам. Под всеки камък тук ще откриете държавния сектор – затворени професии, пазарни ограничения, някои от които са направо глупави.
Знаете ли например какво е каботас? Круизни кораби, които нямат ЕС флаг, не могат да приемат нови пасажери от гръцките пристанища. Това означава, че ако американски туристи (каквито са мнозинството) искат да дойдат и да обиколят Испания, Гърция и Турция, не могат да се качат тук, могат само да минават транзит. Изчислено е, че някой, който идва тук, за да се качи на кораб, харчи около 300 евро на ден. Някой, който минава само транзит, харчи 60 евро. Опитвам се да разбера защо е тази глупава забрана и единствения извод, до който стигам е, че е заради профсъюза на моряците. Но правителството губи около 1% от БВП заради това всяка година.
"Лесните" пари от ЕС ли носят част от вината?
Има много такива теории. Не мисля, че европейските средства са причината. Начинът, по който правителството се намесва на пазара и лишава хората от стимули, е по-голям проблем. Увеличава се общественият сектор, има твърде много харчене, избягва се плащането на данъци и има поощрения за хората да напускат работа рано, да не декларират доходите си, да не внасят социалните си осигуровки. Никой не измерва нищо в публичния сектор и никой не иска да работи много, защото никой не получава поощрения за това. Когато казвам, че това е последната съветска икономика, не се шегувам. Защо се срина СССР? Заради липсата на стимули хората да работят.
Това е проблемът - комбинация от прахоснически обществен сектор и загуба на конкурентоспособност. Причината е правителството, което налага толкова много ограничения върху бизнеса. Ние като тинк-танк събрахме преди време 300 предприемачи и ги попитахме: "Кое е най-голямото препятствие пред вас – профсъюзите, данъците или нещо друго." Близо 95% от тях отговориха "държавните регулации". Бюрокрация, лицензиране, данъчна система, в които има много корупция.
Публичният сектор е проблем, но слабата индустрия със сигурност допринася. Гърция изнася твърде малко.
Моделът на развитие, който построихме, е основан на потреблението. Потребяваме твърде много и изнасяме твърде малко. Вижте съотношението на износ, внос, потребление и инвестиции. Това е характерно за големите държави, не за малките. Ако си малка страна, няма как да поддържаш такива нива. Ние започнахме от твърде ниски нива на потребление, защото след Втората световна война дойде гражданската, всички бяха свикнали да пестят. И изведнъж - либерализация на банковата система и на кредитите, подобряване на ситуацията, идване на еврото. Това доведе до взрив в потреблението.
Можехме да заемаме и да харчим твърде много. Това сега спря. Преди две години написах, че гръцкият модел на растеж върви към края си. Разбира се, сега, заради външната криза, той стигна насилствено до този край. Но тази криза уби един вече умиращ модел. Нищо не може да е същото оттук нататък. Премиерът Папандреу не вярваше в тези мерки, които сега предлага, но бе принуден да ги приеме. Това е само началото – следва отварянето на пазарите и професиите, реформа на социалната система. Има огромен социален консенсус, че е необходима промяна. Ние пресмятаме, че ако либерализираме професиите и пазарите и намалим ограниченията, които правителството налага, приходът от тези мерки ще се равнява на 10% от БВП.
Да, но тези мерки със сигурност ще предизвикат огромно социално напрежение в Гърция, която е известна със склонността на хората да протестират на улицата.
Става дума за държавни профсъюзи, контролирани от ПАСОК. Папандреу е много силен в партията и може да се справи с това. Този модел например – с излизането на улицата за пари – бе разрушен. Папандреу не даде пари на фермерите, не даде пари на никого. Страхувам се обаче, че премиерът е сам. В правителството му има хора с различни възгледи. Той обикаля целия свят с посланието си, а тук някои от неговия кабинет не вярват.
Това, което може да направи, е да се отърве от тях и да създаде хомогенно правителство, като използва най-кадърните хора, независимо от коя партия са. Папандреу има проблем – той ревнува успеха на предишния социалистически премиер Костас Симитис, но иска да постигне неговия успеха със свои хора, докато Симитис използва целия спектър.
Оптимист или песимист сте за бъдещето на Гърция?
Оптимист съм, защото съм сигурен, че нещата ще се променят. Гръцкият модел умря. Никое правителство вече няма да посмее да харчи пари по този начин. Папандреу направи необходимото, но загуби време. Април и май ще са важните месеци. Финансовите пазарите са странни. Толкова години например не виждаха балоните в Испания, а сега изведнъж ги видяха. Има нужда от кризисен механизъм в еврозоната, но това не означава парите да отиват от една в друга страна, а просто да има гаранции.
4 коментара
ето до каде води харчалака,такива сме и ние харчът се държавни пари за необмислени неща,по точно за лични нужди на държавниците ни ей това е но трябва да има още веднаж 10-ти януари за да разберат тези които ни управляват че ще си го испросят ако не работят за нас а за себеси
До коментар [#1] от "yaspa":
Е, толкова грешки в едно изречение не бях виждал.
Звучи хубаво, но за съжаление в България гражданското самосъзнание е твърде слабо. Хората лесно биват манипулирани с хубави приказки и националистически възгледи. Докато получават заплати и са пълни магазините, те ще си стоят мирно и кротко, но няма да се вдигнат на протест срещи корупцията, липсата на присъди (като изключим сравнително малобройния студентски протест), мизерията в столицата и т.н. Ще се вдигнат на протест срещу ГМО, а като се приберат вкъщи ще дадат вафличка или ще направят пуканки на детето си.
До коментар [#2] от "N.Yo.":
извиниме за грешките но нали знаеш как е при смяната на клавишите.Все пак всеки сам за себеси решава дали това което му се казва е истина или не
"Но тази криза уби един вече умиращ модел"! Това се отнася напълно и за България!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.