Помощта за Гърция е политически неприемлива  

Накрая искам да подчертая, че три от четирите партии в сегашното правителство поеха много силен ангажимент към гласоподавателите да не подкрепят заема за Гърция.

И ако сега някой твърди, че Братислава нарушава на правилата на ЕС и не зачита ангажиментите си, трябва да кажа, че този заем и ЕМФС са споразумения, изискващи ратификация в парламента. Демократично избраният парламент на Словакия отхвърли този заем.

Тоест аргументите на Словакия срещу участието в този заем са принципни?

Принципните са най-важни, но има и допълнителни аргументи. Споменах за размера на словашкото участие. Друга причина са реалностите в публичните финанси. Преди четири години предадохме на предишното правителство бюджетен дефицит под 3% от БВП. Сега очакванията за тази година са за дефицит от 8%, който се доближава до прогнозирания в Гърция (около 8.7%). Разбира се, ситуацията в Братислава не е толкова сложна, както в Атина, но словашките публични финанси са в много сериозно положение. Трябва да подготвим и приложим пакет от мерки за възстановяване, които ще са сурови. В същото време да даваме пари на Гърция е политически неприемливо.

Не се ли боите от последствия за Словакия в ЕС след това решение? И от евентуални трудности в бъдеще при прокарването на собствени инициативи в Брюксел?

Не очаквам нищо подобно. Това беше нормален, легитимен процес. Един демократично избран парламент взе решението, което взе.

Но това решение предизвика много остра реакция от други страни в еврозоната, като Германия например...

Разбирам, че това е трудно от политическа гледна точка. На нас също не ни беше лесно. Ние имахме и все още имаме резерви по отношение на ЕМФС, но въпреки това гласувахме за него, за да не блокираме процеса в цяла Европа. Разбирам, че има политическа цена за всички останали страни, които одобриха заема за Гърция, но ние сме напълно убедени, че за нас нямаше друга възможност. Проблем беше и невъзможността да обсъдим неща, като например размера на словашкото участие в заема. Политическият ангажимент за словашкото участие беше взет от предишното правителство през май. После в средата на юни в страната имаше парламентарни избори и ние бяхме поставени пред ситуацията или да се съгласим с договорката, или да я отхвърлим изцяло.

Обърнахте ли се лично към членове на гръцкото правителство, за да им обясните словашката позиция?

През юли бях на заседанието на Еврогрупата (неформална среща на финансовите министри от еврозоната – бел. ред.), на която открито декларирах и обясних нашата позиция. Казах на всички мои колеги, че очаквам Словакия да не одобри заема за Гърция. Беше много напрегната дискусия и преговори в продължение на два часа и половина, но аз нямах място за маневри. Лично говорих и с гръцкия финансов министър.

Каква беше неговата реакция?

Каза, че разбира нашата позиция. Не е съгласен с нея, но я разбира.

Ако Словакия някой ден се окаже в позицията на Гърция днес, ще очаква ли останалите от еврозоната да й помогнат?

Най-важното за нас е да не се окажем в тази ситуация, да си напишем домашното и да не молим други страни за помощ.

След целия този дебат около заема за Гърция смятате ли все още, че за Словакия влизането в еврозоната беше правилният избор? Това помогна ли на страната по време на кризата?

Да, мисля, че беше добро решение. Словашката икономика е малка и много отворена и нашите икономически отношения с ЕС и особено със страните от еврозоната са много интензивни.

Кои са най-важните плюсове и минуси на членството в еврозоната за малки и отворени икономики като Словакия или България?

Плюс е, че има много по-стабилна среда, особено при валутния курс. Второто предимство е намалената цена на финансовите транзакции. Трето, има потенциал за по-голям икономически ръст.

Недостатък е, че няма механизъм за корекция на курса на валутата. Минус е и ако трябва да се плащат допълнителни разходи за финансовата стабилизация на други страни. Негатив е и общата опасност за дългосрочната устойчивост на системата. Това е причината, поради която ние подкрепяме затягане на правилата в еврозоната, включително процедурите при неизпълняване на задълженията от отделни страни. Но въпреки турбуленциите около еврото напоследък решението на Естония да влезе в еврозоната точно сега е добро доказателство, че предимствата натежават.

Ще продължи ли еврозоната да се разширява и след приемането на Естония?

Зависи дали държавите ще могат да изпълнят критериите, които ще бъдат още по-строги от преди. От примера на Естония ще видите, че се наложи страната да предприеме наистина сурови мерки да намали бюджетния си дефицит по време на кризата.

А какви са според вас шансовете на България скоро да влезе в еврозоната?

Наистина не знам, но не очаквам ново разширяване в следващите години.

Мислите ли, че Словакия е сигурен път за излизане от кризата?

Ако погледнем промишлеността, която е най-важният експортен сектор на Словакия, развитието е положително. През първите шест месеца на годината имахме сравнително висок ръст на икономиката и индустриалното производство. Кризата удари Словакия много тежко и ръстът на БВП падна от 10.4% през 2007 г. на -4.7% през 2009 г. Проблемът с устойчивостта на високия растеж е свързан с публичните финанси, а нашият дефицит е прекалено голям. Вторият проблем е, че през последните три-четири години бизнес средата се влоши. Най-слабите ни страни са прилагането на законите и ефективността на държавната администрация. Сравнително ниска е и конкурентоспособността ни в науката, образованието и иновациите. Перспективите пред словашката икономика зависят най-вече от възстановяването на публичните финанси и ние имаме амбициозна програма в това отношение.

Интервюто взе Юлия Дамянова, Братислава