На поклонение в Германия

Вчера и днес германският финансов министър Волфганг Шойбле категорично отрече, че капиталът на фонда ще бъде увеличен от досегашните му 440 млрд. евро. на 2 трлн. евро.  Миналата седмица, по време на годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон, световните лидери притиснаха европейските политици да помислят за вариант за скоростно разширяване на възможностите за действие на фонда и да за увеличаване на капитала му до 2 трлн. евро. Това е близо пет пъти повече от сегашните средства и трябва да гарантира както спасяването на Гърция, така и евентуалната нужда от финансиране за Италия и Испания.

"Ройтерс" твърди, че въпреки публичните изказвания на Шойбле, който отрече това, разширяване на разполагаемите средства на фонда се обмислят под друга форма. Например като гарантиране на загуби до определен размер от държавния дълг на страните от еврозоната. Т.е., ако Гърция плати само 80% от задълженията си, другите 20% да бъдат поети от фонда. Според "Файненшъл таймс", така EFSF няма да има нужда да купува дълг за 2 трлн. евро, но ще може да гарантира част от него за същата сума. Според изданието, в момента EFSF има на разположение само 250 млрд. евро свободен ресурс, тъй като част от него вече е използван спасителните пакети за Гърция, Португалия и Ирландия.

Не е изключено да се позволи на фонда и да взема дълг на базата на наличния си ресурс. Едно допълнително негово капитализиране обаче ще означава още тежест за националните бюджети, които и без това са на огромни дефицити.

Отписването на гръцки дълг

Към допълнителната тежест на бюджетите не е изключено съвсем скоро да се включи и острата нужда от рекапитализация на европейските банки. Като едно от решенията на гръцкия проблем, напоследък се предлага страната да може да отпише 50% от задълженията си. Това веднага означава още загуби за европейските банки, които и без това са под обстрела на финансовите пазари, заради съмненията в недостатъчно капитал като буфер срещу кризата.

Разбира се, спасителната Света троица за Гърция - Международният валутен фонд/Европейската комисия/Европейската централна банка, не обсъждат публично подобно нещо. Представители на МВФ и ЕС се очаква тази седмица отново да посетят Атина и да решат дали да отпуснат следващия транш от 8 млрд. евро за страната, така че тя да има пари за пенсии и заплати. Дори и те обаче стават все по-скептични как тя ще успее да се преструктурира и най-вече да свие разходите си и затова всеки следващ транш става се отпуска все по-трудно.

Напрежението на финансовите пазари се засилва

Дали молбите на Папандреу ще помогнат, ще е ясно съвсем скоро. За сега пазарите реагират по-скоро позитивно на диалога последните два дни, след поредната си тежка седмица. Днес основните световни индекси са с по 3-4% нагоре, но напрежението у инвеститорите остава повече от високо.

Най-ярък пример за това е движението в цената на златото, приемане за инвестиционно убежище в турбулентни  времена. Миналата седмица то отчете най-големия си тридневен спад за последните три десетилетия от близо 10% и се срина до нива от 1650 долара за тройунция. Сривът в цената е резултат от много фактори, но някои от основните са жаждата за кеш и изключителната нестабилност на пазарите. Това накара няколко от най-големите деривативни пазари да наложат по-високи изисквания за наличен ресурс при търговия с пари на заем (т. нар. търговия на маржин). В понеделник и вторник златото се върна на положителна територия, като само днес добави около 3 на сто към стойността си.