Срещата на върха на ЕС - триумф на надеждата или пореден фарс

Планът "Меркози" минава, а после?

Всяко конкретно и достатъчно мащабно споразумение, постигнато в Брюксел, ще се основава на плана, обявен в понеделник от френския президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел. Той предвижда промени в договорите на ЕС, заздравяване на фискалния съюз, въвеждане на автоматични санкции при неспазване на фискалната дисциплина и изправяне на провинените държави пред Съда на ЕС.

Според Spiegel планът "Меркози" (комбинация от имената Меркел и Саркози) вероятно ще бъде одобрен от лидерите на ЕС, но едва ли промените ще влязат в сила в желания тримесечен срок до март 2012 г. Твърде вероятно е пазарлъците, които ще последват след Европейския съвет, да го провалят, предупреждава германското издание, тъй като някои държави ще поискат нещо в замяна на тяхното съгласие.

Дяволът се крие в детайлите, а историята показва, че европейците са в състояние години наред пламенно да спорят за подробности.

Германия настоява планът и по-здравият фискален съюз да бъдат наложени чрез промени в Лисабонския договор на ЕС, срещу което недоволстват някои държави от и извън еврозоната.

С цел да преодолее съпротивата на някои страни членки председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой предложи през седмицата по-бърз вариант за промени на правилата на ЕС, които няма да изискват консултации с отделните национални парламенти, а ще се извършат чрез промяна на протокол №12 в Лисабонския договор. Германия обаче не е съгласна и продължава да настоява за промени в самия договор.

Ако не може да постигне одобрението на 27-те страни членки, Берлин ще настоява за нов договор поне между 17-те страни от еврозоната (или по-малка група държави с евро), които са съгласни условието за по-здрав фискален съюз да бъде вписано в тяхното законодателство, съобщи източник от Берлин, цитиран от британския в. "Гардиън".

В плана "Меркози" обаче има два важни, но неизяснени въпроса:

*Какви ще бъдат автоматичните санкции и кой ще решава за тях (специален комисар или националните правителства, но тогава остава отворен въпросът с какво мнозинство ще се вземат решенията).

*Какви ще бъдат отношенията между по-тесния фискален съюз и останалите страни членки. Именно липсата на отговор по този въпрос тревожи страните извън еврозоната и особено Великобритания и Полша.

Какво очакват пазарите

Инвеститорите се надяват лидерите на ЕС да договорят ясна пътна карта за по-здрав фискален съюз в еврозоната – механизъм за контрол на бюджетните дефицити и дълговете на страните членки, включително стриктни санкции за разточителните държави и възможността те да бъдат изправяни пред съда.

Хю Уортингтън от Barclays Capital заяви пред "Ройтерс", че той лично не очаква постигането на общо и генерално споразумение, но поне на няколко конкретни споразумения в желаната посока.

За анализаторите и банкерите техническите подробности на евентуално споразумение ще бъдат от второстепенно значение, коментира "Ройтерс". За тях далеч по-важен ще бъде ясният ангажимент за фискален съюз, който ще даде на Европейската централна банка (ЕЦБ) политически мотив да продължи да подкрепя пазарите чрез изкупуване на държавни облигации и финансиране на банките.

Очаква се лидерите да се договорят за увеличаване на средствата на МВФ със 150 млрд. евро, които ще бъдат осигурени от националните централни банки на страните от еврозоната чрез двустранни споразумения с фонда, както и за по-ранното създаване на Европейския механизъм за стабилност (ESM), съобщи вчера анонимен източник от Брюксел, цитиран от Reuters. Парите от МВФ ще бъдат използвани за подпомагане на затруднени държави от еврозоната.

Ако срещата на Европейския съвет не успее да задоволи високите очаквания, пазарите ще бъдат разочаровани и ще отвърнат с високи, дори наказателни нива на лихвите по дълговете, които ще бъдат особено тежко бреме за затруднените държави от еврозоната Италия и Испания, а S&P ще изпълни заканата си да свали рейтинга най-малкото на Франция.