Независимостта ще струва скъпо на Шотландия

Юнионистите пък (привържениците на оставането на Шотландия във Великобритания), твърдят, че позициите на Великобритания на световната сцена ще отслабнат, ако Шотландия поеме по свой собствен път. Като оставим настрана дребнавите недоволства и борбите отпреди няколко столетия, двете нации (английската и шотландската) се справят доста добре заедно през годините и имат славна обща история, казват привържениците на съюза. "Защо тогава да разваляме брака сега?", питат те.

Всяка независимост си има цена

Политическите и културните въпроси около независимостта са тема на разгорещен дебат. Както подобава обаче на родната земя на Адам Смит, икономическите аргументи изглежда имат най-голяма тежест. Проучванията на общественото мнение навеждат на мисълта, че именно икономиката ще определи дали шотландците ще се обявят за независимост. Според анкета само 21 % от жителите на Шотландия ще гласуват със "за", ако това намали бюджетните средства за тях с 500 британски лири (795 долара) на човек от населението годишно.

Едва 24% биха подкрепили запазването на съюза, в случай че това ще бъде по-лошо за тях в икономически план. Почти всички останали ще гласуват за независимостта, ако тя им донесе достатъчно пари, за да си купят приблизително един нов iPad, и против - в обратния случай. Мненията за икономиката на една независима Шотландия са в двата полюса. Националистите привеждат аргумента, че главно благодарение на петрола и природния газ от Северно море Шотландия субсидира съюза и ще бъде по-добре сама. По-подигравателно настроените юнионисти твърдят точно обратното - че Шотландия е паразит, който е зависим от субсидиите като наркоман.

И двете групи грешат, поне в краткосрочен план. Ако приемем, че една независима Шотландия продължи да извлича петрол и газ в териториалните си води, то тя ще спечели от данъци приблизително толкова, колкото ще загуби като субсидии.

Бъдещето обаче изглежда много по-неясно. Живеем в свят с бурна икономика, а една независима Шотландия ще е малка, уязвима платноходка. Тя ще разчита на петрола за около 18 на сто от брутния си вътрешен продукт (БВП), като така ще е подвластна на промените в цените на суровините на международните пазари.

Въпреки че скъпият петрол и газ повишават данъчните постъпления, намаляването на добива ще понижи рязко и приходите. Най-големите находища вече са разработени, което оставя в резерв труднодостъпен петрол, който пък икономически е нерентабилен при спад на цените. Добивът в Северно море намалява с по около 6% годишно през последното десетилетие. Накрая петролът ще се изчерпи напълно, пише в материала на списанието, цитиран от БТА.

Една малка страна е по-уязвима за нови шокове. През 2008 г. британското правителство беше принудено да спаси Royal Bank of Scotland (RBS) и HBOS - двете най-големи шотландски банки. Във връхната си точка балансът на RBS беше 13 пъти по-голям от БВП на Шотландия. Оттогава позициите на Единбург като финансов център бяха разклатени и на града ще му е трудно да се съвземе.

Възможностите на Шотландия - нова, малка икономика - да поддържа финансовия си сектор са ограничени. Алекс Салмънд вече отхвърли предложенията правителството да поеме част от така наречените токсични активи на RBS на обща стойност 187 млрд. паунда.

Привлекателният шведски модел

Поради мащабите си една независима Шотландия почти със сигурност ще трябва да плаща по-високи лихви по своя държавен дълг: нейният пазар на облигации ще е малък и неликвиден. Възможно е обаче най-големият проблем да бъде валутата. Ентусиазмът на ШНП за еврото изчезна - управляващата партия иска, засега, Шотландия да запази лирата. Това ще означава влизане във валутен съюз без данъчен съюз - структура, която се оказа катастрофална в Европа.

Макар Салмънд да твърди, че Шотландия ще получи автоматично членство в ЕС, юристите на Европейската комисия не са толкова сигурни. Като кандидат, тя ще трябва да договори условията по своето присъединяване и да поеме ангажимент един ден да въведе еврото.

Националистите много ловко промениха риториката. Преди няколко години ШНП предвиждаше Шотландия да се присъедини към "арката на просперитета" на малките, процъфтяващи страни като Исландия и Ирландия. След кризата на банковата система и в еврозоната привържениците на независимостта започнаха да сочат към скандинавските държави. ШНП подхвърля, че Шотландия може да съчетае социалната държава в скандинавски стил - с нейното безплатно висше образование, безплатни грижи за възрастните, всеобщи безплатни грижи за децата и по-големи пенсии - и един процъфтяващ бизнес сектор.

Независима Шотландия ще се надява да привлече компаниите с ниски корпоративни данъци, дребни пазарлъци и доза индустриална политика - нещо, което ШНП твърди, че не може бъде оставено без риск в ръцете на правителството в далечен Лондон.

Малките страни наистина са способни да докарват чуждестранни инвестиции: погледнете само Ирландия. Шотландия обаче ще има затруднения да привлече достатъчно, за да плаща за една толкова щедра държава. Тя няма да е единствената страна, която ще наддава за свободния глобален капитал - конкурент ще е Великобритания, която намалява бързо корпоративните данъци. Ако шотландците наистина искат независимост по политически или културни причини, те трябва да поемат по този път.

Националната гордост няма цена. Ако те обаче гласуват за независимост, трябва да го направят с ясното съзнание, че страната им ще бъде една от уязвимите, незначителни икономики в Европа. През XVIII век прелестната архитектура на Единбург и неговата роля в Просвещението му спечелват прякора "Северната Атина". Ще е позор, ако това име стане отново уместно, но не по толкова положителни причини, заключава сп. Economist.