По-добре ли е сами

Шотландската национална партия (ШНП) на Салмънд, която подкрепя независимостта, спечели мнозинство в парламента в Единбург на изборите през 2011 г., след което нейният лидер побърза да се възползва от шанса и започна да популяризира идеята за развод с Великобритания. Сделката за референдума бе официално договорена с Камерън миналия октомври.

Шотландия вече има много от привилегиите на независима държава, както и специфична национална идентичност. Но ШНП смята, че тя ще стане по-просперираща, ако се отърси от това, което партията смята за векове на покровителствено отношение от страна на Лондон. Изходът от националното допитване обаче все още остава отворен, защото част от шотландците не са решили как ще гласуват. Според последното социологическо проучване, цитирано от Reuters, 47% са против отделянето, 38% го подкрепят, а 15% се колебаят.

Членството в ЕС се използва като основен коз от онези, които поддържат статуквото. Техният аргумент е, че Шотландия ще бъде изгонена от съюза и трудно ще се върне обратно, тъй като това ще отнеме много време и ще изисква съгласието на всяка от 28-те членки (сред тях и Англия). Според Салмънд обаче позицията на правителството му, че независима Шотландия ще може да договори членството си в ЕС "отвътре" в рамките на 18-те месеца между референдума и фактическото отцепване (период, през който все още ще бъде част от блока), без да се изисква ново кандидатстване по каналния ред, е подкрепена от мнението на експерти. Той цитира писмо от офиса на генералния секретариат на Европейската комисия, според което този вариант е "законово възможен". По думите му ЕС ще ги посрещне с отворени обятия: "Шотландия е европейска страна. Богата на ресурси, тя ще бъде приветствана. Всеки с капка разум знае това."

В официално становище, изпратено до "Капитал", ЕК казва нещо по-различно: "Европейските договори важат за държавите членки. Ако част от територията на една членка престане да бъде част от нея, защото стане независима, договорите вече няма да се отнасят за нея. С други думи, новата държава ще стане трета страна по отношение на ЕС и договорите няма да важат повече за тази територия."

"Няма легална пречка Шотландия да се присъедини към ЕС, но това не е автоматичен процес и тя ще трябва да кандидатства като нова членка", казва пред "Капитал" Джо Мъркинс, експерт по Шотландия и европейско и конституционно право от London School of Economics (LSE). По въпроса за паричната единица според него няма място за маневри, тъй като, когато покрие критериите, Шотландия ще трябва да въведе еврото. Британското правителство попари надеждите за запазване на паунда, като заяви, че е малко вероятно да се създаде валутен съюз, при който Шотландия да продължи да използва британската валута и услугите на Английската централна банка.

Все пак Джонатан Хопкин от LSE допуска такава възможност. Но според него не се знае дали това ще е в интерес на шотландците, тъй като ще означава да предадат контрола върху паричната си единица. "Паундът ще бъде управляван от останалата част от Великобритания и Шотландия може да няма думата в това", твърди Хопкин пред "Капитал".

Цената на независимостта

"Шотландия може да си позволи да се отдели, независимо дали цената ще засенчи ползите, а това не е ясно. Тя е относително богата и няма причина да не оцелее като независима държава", смята Джонатан Хопкин.

Но правителството в Лондон, което усилено лобира за единство и предупреждава, че бъдещето на Обединеното кралство е застрашено, казва, че независима Шотландия ще бъде по-зле икономически, няма да може да се защитава и няма да има същото влияние на световната сцена, както като част от Великобритания. "Когато става въпрос за икономика, за работни места и за Европа, всички аргументи са за това да останем заедно", заяви Камерън.

Миналия месец британският министър на енергетиката Ед Дейви предупреди, че разходите за потребление на енергия на шотландците може да се увеличат при евентуално отцепване. Според британското министерство на финансите данъците в независима Шотландия могат да се вдигнат с 1000 паунда на човек годишно до края на десетилетието, въпреки уверенията на Салмънд, че покачване няма да се наложи.

Макар да получава ежегодно помощи от Лондон, Шотландия смята, че ще се справя повече от добре, ако разчита на местните индустрии и разполага със своя дял от приходите от залежите от нефт и газ в Северно море. Под въпрос обаче остават британските петролни запаси там, както и как ще бъде поделен националният дълг.

Наскоро излязоха два доклада на британски финансови институти в подкрепа на единството. Първият твърди, че на Шотландия ще се наложи да увеличи данъците и да съкрати бюджетните разходи, защото приходите от нефта в Северно море намаляват, а населението застарява. Според втория независимостта ще усложни презграничните пенсии. Освен това преди дни някои от най-големите британски супермаркети предупредиха, че в случай на отделяне може да вдигнат цените на хранителните стоки в Шотландия, тъй като там е по-скъпо място за правене на бизнес, отколкото другаде във Великобритания. Според веригата Asda тогава Шотландия ще стане по-малко атрактивна за инвестиране въпреки уверенията на Салмънд, че намеренията му да намали корпоративния данък в новата държава ще я направят по-конкурентоспособна.

За да успокои обществото, шотландската икономическа парламентарна комисия заяви, че ще проучи възможните последици от независимостта, като се срещне с ключови фигури от бизнеса и банковия сектор, както и с политици и учени. Сред основните теми, които ще бъдат взети под внимание, са монетарната политика и валутата, фискалната политика, включително данъците, разходите, заемите и дълга, както и социалната система.

Според Джонатан Хопкин мотивите на Лондон да подкрепя така яростно единството вероятно са по-скоро емоционални, отколкото икономически. "Великобритания смята Шотландия за част от държавата от 1707 г. Свързва ги историята. Макар че някои могат да кажат, че петролът и газът в Северно море са част от сметките. Но те се изчерпват и не мисля, че са основната причина", смята той. Освен това според специалиста от LSE не е напълно сигурно, че останалата част от Обединеното кралство ще се противопостави на шотландската независимост, тъй като "вече има по-спокойно отношение към това, отколкото е било в миналото".

И други искат

Кризата и затягането на финансите събудиха сепаратистки апетити и другаде в Европа, където се разгоряха тлеещи с векове регионални конфликти. От известно време с нови сили се активизираха националисти във Фландрия и Страната на баските. А в Каталуния, която не иска повече да издържа закъсалите си сънародници, сега внимателно следят случващото в Шотландия и планират свой собствен референдум през 2014 г., за който испанското правителство не иска и да чуе.

Според Джо Мъркинс исканията за независимост на Шотландия не са чисто икономически. Той смята, че корените на нейния национализъм са дълбоки и тя не вади сепаратистката карта, за да получи повече пари от централното правителство. Неговият колега Джонатан Хопкин обаче е на мнение, че шотландските политици могат да извлекат дивиденти, дори да не постигнат желания резултат от референдума, само заради факта, че са поставили въпроса: "Това може да е начин да си поискат обратно повече правомощия от Лондон и ще е от полза за ШНП, защото ще й даде възможност да играе по-голяма политическа роля."

Така или иначе, на 18 септември догодина ще се разбере дали ще се наложи да се преначертава картата на Европа и дали на масата за преговори в ЕС ще се добави още едно място. А сепаратистите от всички страни ще гледат с интерес.