Свят

Обама ще се грижи за наследството си, а Ромни ще има проблем с демократите в Конгреса

Американският политолог проф. Мена Бос пред "Капитал"

Ваня Ефтимова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Цяло лято анализаторите твърдяха, че президентът Барак Обама има солидна преднина и по-добра организация. Докато Мит Ромни бе определян като кандидат, който дори не може да обедини републиканците. После дойде октомври и изведнъж надпреварата стана много ожесточена и е трудно да се прогнозира победителят. Какво се случи?

Поначало в този вот се очакваше резултатите на двамата кандидати да бъдат много близки. Знаеше се, че дори Ромни да не предизвиква истински ентусиазъм, Обама вече също не се радва на популярност, както преди четири години. После дойде и първият дебат, в който републиканецът имаше много силно представяне, и това допринесе за кампанията му. Близките резултати имат и много общо с несигурното състояние на икономиката.

Засега разпределението на местата в избирателната колегия, която всъщност излъчва президента, клони леко в полза на Обама. Въпреки това далеч не сме в ситуацията, както през 1996 г., когато още през октомври републиканците се бяха отказали от идеята, че кандидатът им Боб Доул има шанс за Белия дом. Напротив, и кампанията на Ромни, и тази на Обама са много настървени в последните дни преди изборите.

Защо в САЩ кандидатът, който спечели най-много гласове на изборите, не става автоматично президент?

Това води началото си от 1787 г. когато авторите на американската конституция дебатират дълго дали трябва да има пряк избор на държавен глава, или той трябва да бъде избиран от Конгреса. Те се обединяват около компромиса за избирателната колегия. Така хората ще гласуват за представители на щата (електори), които от своя страна ще изберат президента. Това е начин да се даде повече власт на щатските правителства. Местата в избирателната колегия се разпределят на базата на броя представители, които щатът има в долната и горната камара на Конгреса. За да спечелят вота, кандидатпрезидентите трябва да съберат мнозинството от гласовете на колегията.

Бащите на нацията в случая не са имали предвид някакъв специален замисъл, по-скоро става дума за компромис, постигнат буквално в последните седмици преди подписването на конституцията. На всички тогава е било ясно, че Джордж Вашингтон ще бъде първият президент, но за избирането на наследника му не се е очаквало да има мнозинство. Затова идеята е била, че хората ще изберат представителите в избирателната колегия, но никой от кандидатите няма да има достатъчно гласове в нея. Съответно решението ще се вземе чрез дълъг дебат в долната камара на Конгреса - Камарата на представителите. Естествено това не се случва точно така и ние имаме само два вота, решени по оригиналния замисъл - през 1800 г. и през 1824 г. И досега не е имало достатъчно мощно движение за промяна на системата.

Възможно ли е да се случи отново като през 2000 г., когато Ал Гор спечели повече гласове, но загуби изборите, защото Джордж У. Буш си бе осигурил повече места в избирателната колегия?

Математически е възможно. Също така може да се стигне до ситуация, в която и двамата кандидати имат по равен брой гласове в избирателната колегия. Тогава изборът ще бъде възложен на Камарата на представителите, което не е случвало от 1824 г. насам. В момента резултатите по-скоро изключват подобно развитие. Но самият факт, че разглеждаме вероятностите, показва колко близки са резултатите на двамата кандидати.

Засега изглежда, че няма да има и затягане на изискванията за идентификация за гласуване. Така че може да се надяваме да избегнем грандиозни съдебни битки около вота. Ако обаче отново има голям дебат около резултатите, може би ще видим как натискът за реформа на избирателната колегия ще набере сила.

Успоредно с президентските вървят и избори за Конгрес. Сегашният влезе в историята като един от най-дисфункционалните и доста наблюдатели смятат, че следващият няма да е по-добър. Как съставът на новия Конгрес ще повлияе на бъдещата президентска администрация?

Сега вниманието е насочено основно към това кой ще бъде следващият американски президент, но коя партия ще контролира двете камари е също толкова важно. От разпределението зависи дали ще бъде намерен компромис и решение за такива неотложни проблеми като рекордният държавен дълг, данъчната реформа, външна политика и т.н.

Сред избирателите и в самите политици се е събрало много недоволство срещу Конгреса и липсата на сътрудничество между него и президентската администрация. Затова смятам, че който и да спечели Белия дом и която и партия да контролира камарите, те ще бъдат подложени на изключителен обществен натиск да прокарат реформи. Ако Обама получи втори мандат, републиканците вече няма да могат да кажат "нека блокираме инициативите му, за да не бъде преизбран". Консерваторите ще бъдат принудени да работят с него. Ако пък Ромни спечели, за демократите ще е много рискована стратегията да се опитат да повторят практиката на републиканците в Конгреса срещу Обама. Не мога да си представя, че подобно поведение ще бъде толерирано в два последователни президентски мандата. Затова смятам, че ще има повече възможности за компромис най-вече защото проблемите на страната ще наложат намирането на решения.

Какви са вашите очаквания за приоритетите на администрацията, ако евентуално Мит Ромни спечели?

Със сигурност ще видим смяна на приоритетите в Белия дом. Разликите във външната политика ще са по-малки, повече в реториката отколкото в действията. Във вътрешната политика Ромни вече обяви подкрепата си за плана на кандидат-вицепрезидента си Пол Райън за намаляване на бюджетния дефицит и след изборите ще видим повече детайли за конкретното приложение. Въпросът е как демократите ще реагират на подобни приоритети. Затова е толкова важно кой ще контролира камарите на Конгреса.

А ако Обама спечели втори мандат?

Според мен евентуалната нова демократическа администрация ще се опита да прокара дългосрочни проекти като имиграционната и образователната реформа и промени в енергийната политика на страната. Исторически през втория си мандат президентите започват да мислят как ще ги запомнят бъдещите поколения. Затова Обама ще се обърне към приоритетите, с които водеше кампанията си през 2008 г., но досега нямаше възможност да изпълни.

Профил

Проф. Мена Бос е директор на Центъра за президентски изследвания "Питър С. Каликоу" към университета "Хофстра". Преди това е завеждала програмата по американска политика във Военната академия на САЩ "Уест Пойнт". Тя има бакалавърска степен от Университета на щата Пенсилвания и докторантура от Принстънския университет. Проф. Бос е редактор на популярната антология "NYTimes за президентството", събрала най-добрите анализи и статии на вестника за Белия дом от последните сто и петдесет години. Също така е автор и съавтор на няколко учебника за президентската институция. Проф. Бос участваше и в организационния комитет на втория кандидатпрезидентски дебат, който се проведе в средата на октомври в университета "Хофстра".