Кандидат CEO-то на Америка

В същото време номинацията му е белязана от премълчавани и нежелани теми, неловкост при срещите с избиратели и въпреки безкрайните реверанси към дясното популистко движение на т.нар. Чаена партия (или може би точно заради тях) едва прикрито недоверие от твърдия електорат. Нежеланието на Ромни да бъде напълно открит е разбираемо – принадлежността му към Църквата на Исус Христос на светиите от последния ден (мормоните) бе атакувана по време на вътрешнопартийните избори, а кариерата му на финансова акула не печели особени симпатии по време на криза. Шестте къщи, няколкото кадилака и сметките в швейцарски банки пък със сигурност не го правят много симпатичен за избирателите от предградията.

Американците обаче, както обяснява пред "Капитал" професорът от Принстънския университет Джулиан Зелицър, отдавна не очакват кандидатите да са от средната класа. Даже напротив – обитателите на Белия дом с умерени доходи са по-скоро изключение, отколкото правило. Това, което избирателите търсят, е усещането, че бъдещият лидер на нацията разбира истинските им проблеми и е човек, на когото могат да разчитат. "Гласоподавателите решават дали някой ще бъде компетентен президент, като преценяват що за личност е. Ако кандидатът създава впечатление на отчужденост и изглежда, че хората не могат да го разберат, тогава е и трудно да му дадат положителна оценка. Затова харесването и компетентността са взаимно свързани в представите на избирателите", обяснява проф. Зелицър, който изследва ролята на президентите в историята на САЩ.

Търговец или политик

Парадоксално, но прагматичният бизнес ум на Ромни е както неговата най-силна страна, така и слабост. Миналото му на успешен CEO обяснява много от проблемите в предизборната му кампания, но и му дава реален шанс да спечели независимите избиратели. Едновременно завършил магистратура по бизнес администрация и докторат по право в "Харвард", той е нает във водещата консултантска фирма Bain & Company и само шест години по-късно му е поверено ръководството на новото начинание Bain Capital, фонд за дялови инвестиции (private equity). В основната задача на Bain Capital Ромни се справя чудесно – когато официално напуска през 1999 г., фондът е един от най-печелившите в САЩ и управлява 4 млрд. дорала. Това му създава проблеми сега, тъй като наред с успехите като Domino’s Pizza и канцеларския гигант Staples зад гърба му има достатъчно други предприятия, затворили врати. Целите на един шеф на фонд и на един политик са различни - първият се грижи за печалбата, вторият - за повишаването на заетостта. 

Самият Ромни обича да подчертава, че не е професионален политик, и заради рекордната непопулярност на Вашингтон това би трябвало да му носи дивиденти. Но дори близките му като сина му Таг признават, че опитът на инвестиционна акула е оставил известна безочливост в поведението на Ромни. Липсата на такива политически инстинкти редовно води до гафове като преди олимпийските игри в Лондон. Попитан какво мисли да подготовката им, вместо да отговори дипломатично, Ромни се впусна да обяснява в детайли какви са проблемите според него и естествено обиди жестоко домакините. Извадената от контекста фраза "Корпорациите са хора, приятелю", казана по повод нежеланието му да увеличава данъците, го направи да изглежда безскрупулен. Още по-неловка бе шегата към шепа безработни във Флорида, че и той е безработен в момента.

Странното чувство за хумор и някои изцепки могат да бъдат игнорирани (кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг има още по-големи гафове). Въпросът с непубликуваните данъчни декларации и офшорните сметки на Ромни обаче няма как да останат необсъден. За журналисти и политически стратези още е необяснимо как и защо някой, който започва изтощителната битка за Белия дом, не е подготвил собствените си финанси за неизбежния критичен поглед на обществеността. Офшорните банкови сметки на Ромни на места като Швейцария, Бахамските и Кайманските острови заслужиха критиката дори на крайните консерватори ("Не знам за американски президент, който има банкова сметка в Швейцария", заяви партийният съперник на Ромни Нют Гингрич).

Откритото нежелание да публикува платените данъците за повече от две години назад (по ирония на съдбата именно баща му Джордж Ромни започва традицията, когато като кандидат-президент през 1968 г. предоставя документите от цели дванайсет години) остави много догадки защо ги крие. Факт е, че Ромни плаща ставка от малко над 13%, което е значително под тази на мнозинството американци. Но това не е особено ново. Друг мотив може да е, че разкриването на огромните дарения на Ромни за мормонската църква няма да се хареса особено на консервативно настроените християни. Като човек от бизнеса той може и да вярва, че само успехът има значение и личните му финанси трябва да си останат такива, но в политиката реалностите са други. Ромни и жена му Ан дори заявиха, че непубликуването е начин да се предпазят от още журналистически атаки и така повдигнаха сериозни въпроси за разбирането им за ролята на публичността в демократичния процес.

Критиците на Ромни смятат, че той спечели републиканската номинация с тактика на продавач на стари коли - с непрекъснати отстъпки към Чаената партия и това остави неприятен вкус и много съмнения в искреността на убежденията му. C’mon, Mitt…! ("Хайде бе, Мит..") - така бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл най-добре формулира учудването от агресивния и краен тон на Ромни. Икономическият му план пък бе истинско упражнение по избягване на дебата за предизвикателствата пред Америка. Сп. Economist го нарече "петдесет нюанса на сивото без секса" (по едноименната книга). В документа се обещават едновременно намаляване на дефицита и сваляне на данъците; свиване на ролята на държавата и увеличаване на разходите за отбраната.

Един центрист в ъгъла

Същият този прагматичен бизнес дух обаче може и да се окаже спасителен за Ромни в предизборната кампания. Дори крайните консерватори, заради чието благоволение той направи рязък десен завой и избра за вице по-крайния Пол Райън, не вярват, че Ромни ще е радикален президент. Зад гърба си той има мандат като умерен губернатор на Масачузетс, а за да успее да въведе универсалната здравна застраховка, сключва сделка дори със стария си съперник демократ Тед Кенеди (той неуспешно се опитва да му отнеме сенаторското място през 1994 г.)

Ромни се отказа публично от центристките си идеи едва след като борбата за номинацията влезе в жестока фаза - например публичното денoнсиране на собствената му здравна реформа. Това, разбира се, е знак за слабост, но и за реализъм - тези дни е невъзможно умерен кандидат да спечели републиканската номинация. Сега кандидат-президентът по израза на сп. Economist трябва най-после да води и да престане да бъде воден от крайните републикански крила.

До ноември вече като официален кандидат Ромни има шанса да разбие вакуума в образа си, създаден от неестествения остър завой надясно по време на вътрешнопартийните избори. Това, че е богат и недипломатичен, няма задължително да отблъсне американците. Но опитът да жонглира с твърде много и противоречиви идеи може да доведе дотам гласоподавателите да решат, че не си струва да разбират коя точно е наистина важна за него.