Динозаврите на енергийния пазар

В соларния сектор четирите големи имат дори още по-малък дял. 97% от него се държат от инвеститори извън енергийната индустрия. Само в Бавария 200 000 души, или 8.5% от 2.3-те милиона потребители на ток, имат свои собствени слънчеви панели.

В Италия и Испания ситуацията е подобна. Там електричеството от слънчева енергия също е около 3% от общото количество. Във Франция и Великобритания процентите соларен ток са съответно 0.1 и 0.4 и централизираното производство все още доминира. И там обаче все повече корпорации и общини преминават към собствено производство на електричество чрез биомаса или вятър, подкопавайки пазарния дял на енергийните дружества.

"На електроразпределителните компании им трябваха години, за да признаят потенциала на слънцето и вятъра", обяснява Марио Рихтер, изследовател от университета в Люнебург. Думите му са извод от разговори с мениджърите на 20 германски енергийни фирми за ефектите от възобновяемите ресурси върху бизнеса им.

Изпълнителният директор на RWE Петер Териум признава, че преминаването от големи конвенционални електроцентрали към децентрализирано производство и зелена енергия е фундаментална промяна, която вреди на икономическата жизнеспособност на неговата компания и оказва натиск върху досегашния й бизнес модел.

Адаптация към новите условия

Възходът на възобновяемите източници не би могъл да настъпи в по-неподходящ момент за енергийните фирми. Либерализацията на европейските енергийни пазари предизвика устремно сближаване между тях, от която излязоха десетина огромни корпорации със също толкова големи дългове. В допълнение потреблението на ток, вече повлияно от стремежа към енергийна ефективност, се сви още повече с началото на европейската криза.

Жерар Местрале, изпълнителен директор на френското газово дружество GDF Suez, описва европейския енергиен свят отпреди 10 години като противопоставяне на регионални монополи. "Тези дни си отидоха завинаги", въздиша той днес, определяйки настоящата ситуация като "истинска революция".

GDF Suez адаптира стратегията си към новата реалност, навлизайки в три нови бизнес начинания, вече изпробвани от други европейски компании с различен успех. Първото е търсене на растеж в гладните за енергия възникващи пазари, където моделът на централизираното производство с топлоцентрали все още работи. Сега 40% от капацитета на френската корпорация се намират в развиващи се страни.

Освен това GDF Suez отвори филиал, който помага на големите клиенти да използват енергията по-ефикасно. Поделението, където работи над една трета от общия персонал на компанията, обслужва например климатичните системи на небостъргачи като прочутия "Бурдж Халифа" в Дубай.

Както повечето от конкурентите си в бранша, компанията строи и собствени възобновяеми мощности, но все още е далеч назад, тъй като те обхващат едва 3% от общия й производствен капацитет. За сравнение, испанската Iberdrola вече добива 30% от електричеството си от възобновяеми източници.

Сценарии за бъдещето

Бъдещето на електроразпределителните дружества може да бъде превръщането им в агрегатори на ток, както например Google е агрегатор на съдържание, коментира Reuters. Разликата е, че от тях ще се изисква да разполагат с енергия във всеки момент, т.е. да намерят начини да я запазват при ниско потребление. Някои страни като Франция, Испания и Великобритания вече подготвят законодателство, върху което да се базират тези механизми.

"В бъдещата електрическа систеАма електроразпределителните компании биха могли да служат като застрахователи, осигурявайки застраховка срещу това да нямаш достатъчно слънчева светлина, когато ти трябва ток", казва икономистът Ласло Варо от Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Междувременно енергийните дружества още не са измислили как да реагират на увеличаващия се брой европейски граждани (вече близо 1 милион), които сами стават производители на слънчев ток. Компаниите биха могли да се възползват от тази тенденция, ако не възприемаха слънчевите панели като конкуренция на собствените си топлоцентрали, а като врата към нов пазар, смята Марио Рихтер. Те биха могли да продават панели и да предлагат различни видове услуги, от които да печелят, казва изследователят.

Въпреки че се говори много за такъв модел, работещите примери се срещат рядко. В САЩ Austin Energy и PSEG експериментират в малък мащаб, като предлагат на клиентите си поддръжка на слънчевите им панели. "Твърде оптимистично е да се мисли, че електроразпределителните дружества могат да компенсират намалялата консумация… само като помагат на клиентите си в управлението на собственото им производство", смята обаче Гийом Реджуел, анализатор в Liberum Capital.

Най-вероятният сценарий предполага, че това, което губят енергийните компании, ще бъде уловено от други играчи на пазара, чиито продукти ще подпомагат енергийната независимост на потребителите, заключава Reuters.

Други печелят

Сред печелившите от новата енергийна среда са производителите на слънчеви панели и вятърни перки, стотиците малки фирми, които инсталират тези системи, и хилядите потребители, превърнали покривите си в миниелектроцентрали. Друг сектор, който се облаготелства от развитието на тенденциите, е този на енергийната ефективност: производителите на изолиращи строителни материали като двойните прозорци и изолиращата пяна, на новите отоплителни и енергоспестяващи системи.

Дори привържениците на зелената енергия обаче са съгласни, че централизираното производство на ток няма да изчезне, тъй като възобновяемите източници ще имат нужда от подкрепата на традиционните електроцентрали. Според Реджуел колкото по-дълго се субсидира зелената енергия (така че тя да набере инерция и да стане по-евтина), толкова по-голям ще е шансът цената й да стане достатъчно конкурентна на цените на конвенционалното електричество.

"В дългосрочен план конкурентната несубсидирана възобновяема енергия ще бъде голяма победа за обществото. И голяма загуба за електроразпределителните дружества", заключава анализаторът. | КАПИТАЛ Daily

Енергийните компании възприемат слънчевите панели като конкуренция на собствените си топлоцентрали Източник: Reuters