Да продаваш или да не продаваш

"Това е все едно да управляваш спътник в орбита. Можеш да го контролираш отдалеч, но влиянието ти е много ограничено", обяснява Дирк Увер, партньор в германската правна кантора Hengeler Mueller.

Аргументи за

За някои амбициозни изпълнителни директори със стратегическа визия за повишаване на печалбите чрез възобновяема енергия или през развиващите се пазари обаче пасивното запазване на купчина кабели и жици е необосновано.

Вече затруднени от високите си дългове, енергийните оператори се нуждаят от мащабни инвестиции през следващите години, за да се адаптират към бързо променящия се микс. Германските дружества например трябва да преминат от ядрена на зелена енергия. Френските трябва да обновят остаряващите си атомни електроцентрали. А почти навсякъде в Европа наскоро построените газови централи стоят без работа заради ниските цени на въглищата.

За да финансират тези инвестиции, дружествата трябва или да намалят дивидентите си, или да пуснат на пазара нови акции, или да привлекат нови партньори, или да пристъпят към продажба на регулираните си активи, изброява вариантите Даниел Уонг, ръководител на инфраструктурните и енергийни проекти в инвестиционния фонд Macquarie Capital.

Ефективно или фиктивно разделяне

Разделението на собствеността върху мрежите и производствения бизнес на операторите варира в различните европейски държави и зависи от степента, до която те са се присъединили към политиката за отворени енергийни пазари.

Повечето компании от сектора във Великобритания, Швеция, Дания, Италия, Испания и Белгия вече са разделили производството от преноса си. Това обаче е прекалено голяма отстъпка за някои бивши монополисти и техните правителства, особено за Париж и Берлин, според които принудителната продажба на мрежите е равносилна на експроприация.

Вследствие на техните оплаквания еврокомисията предложи алтернативен вариант, според който преносните инфраструктури да бъдат отделени в автономни дъщерни фирми, които да бъдат проверявани от регулаторите, за да е сигурно, че компаниите майки не получават предимство заради това, че притежават мрежите. Моделът се нарича ITO (Independent Transmission System Operator) и е въведен във Франция, Германия и още няколко държави. Някои други страни пък си издействаха да не се съобразяват с общите европейски правила, тъй като енергийните им пазари са твърде малки или не са свързани с останалата част от съюза. Те оперират според модела ISO (Independent System Operator).

Според някои регулатори обаче тази система не е достатъчно ефективна и не осигурява истинска независимост на мрежите от операторите. КАПИТАЛ Daily