В търсене на гиганта, който ще пренася енергия из Европа

На кръпки

Банкери и адвокати очакват през идните месеци да бъдат реализирани много нови сделки, тъй като производителите на енергия са под натиск да се отърват от мрежите за пренос според новите регулации на ЕС от т.нар. трети енергиен пакет.

Бумът на възобновяемата енергия от своя страна изисква подобряване и балансиране на преносните мрежи заради непостоянното производство на ток от слънце и вятър. ЕС също така се надява да намали зависимостта си от руски газ чрез по-добри връзки с терминалите за втечнен газ в Испания и Италия, които доставят от Северна Африка и Близкия изток.

Сред потенциалните продавачи са френската EDF, която може да продаде част от мрежата си RTE, както и GDF Suez, която може да поиска да се раздели с GRTgaz. В Германия EnBW може да продаде електро- и газопреносната си мрежа, E.ON вероятно ще напусне финландската си мрежа, а VNG - газопреносната система Ontras. Много малки мрежи за пренос, собственост на общини, също вероятно ще се окажат на пазара. Банкерите също така наблюдават енергопреносните мрежи в Шотландия, Швейцария и Австрия като вариант за покупка. 

Познат модел Много от сделките вероятно ще последват модела на предишни години. Богати фондове, жадни за още печалба, ще искат да използват доходите за плащане на дългове или инвестиции във възобновяема енергия или в традиционни технологии, но за развиващите се пазари. Като илюстрация на тази тенденция RWE продава мрежата си Net4Gas, докато E.ON купува дял в бразилската енергийна компания MPX Energia.

Италианската Snam планира от своя страна да инвестира 6.9 милиарда евро през следващите четири години в опит да интегрира разпокъсаните енергопреносни мрежи в Европа. Компанията също така създава съвместно дружество с белгийската Fluxys, която пък купува част от британската Interconnector, притежаваща подводна газопреносна тръба, свързваща Великобритания и Белгия. Snam също така притежава и френската TIGF и е в позиция да гледа към свързване с терминалите за втечнен газ в Испания.

"Работим за създаването на коридор от север на юг, както показва сделката ни с Fluxys. Също така разглеждаме и направлението изток - запад чрез сделката ни с TIGF, която може да отпуши Испания и доставките на втечнен газ", казва изпълнителният директор на Snam Карло Малакарне пред Reuters.

Противоположностите се привличат

Компаниите, от които може да произлезе голям енергопреносен оператор в Европа, са предимно италиански, белгийски и холандски. Това обаче трудно може да се случи без участието на германски и френски фирми. Тук се крие и големият проблем, защото двете най-големи държави в ЕС имат различен подход към мрежите за пренос на енергия.

Германският пазар на пренос на газ и електричество е силно фрагментиран, тъй като страната позволява участието на международни компании и инвеститори на пазара си. Две от четирите големи компании за пренос на ток са в чужди ръце (TenneT и Elia). В газопреносния сектор ситуацията е подобна – преди година E.ON продаде Open Grid Europe на консорциум, воден от австралийската финансова група Macquarie.

Във Франция обаче положението е коренно различно. Страната е сред най-големите противници на усилията на ЕС за разделяне на пазара на енергия между производителите и преносителите. Високоволтовата електропреносна мрежа RTE все още е собственост на държавния производител EDF, който от своя страна притежава и нисковолтовата мрежа ERDF.

В момента разпокъсаната енергопреносна мрежа в Европа изглежда като ранните етапи на играта "Монополи" – инфраструктурните фондове купуват колкото се може повече собственост, надявайки се да я комбинират в печеливши холдинги на по-късен етап. "Много финансови инвеститори се надяват да заемат колкото се може повече позиции на игралното поле", казва Щефан Кампхес, изпълнителен директор на Open Grid Europe. Според него играчите на пазара ще се опитат да консолидират тези собствености и след това да ги продадат отново. Той очаква консолидацията да се случи първо в газопреносния сектор, защото бизнесът е по-международен, а националните правителства разглеждат електропреноса като стратегически по-важен.

Както и да се развият нещата, един банкер от Лондон очаква консолидацията между големите оператори на енергопреносните мрежи да се случи до една или две години. "Може да завършим с мрежа от Норвегия на север до Рим на юг и от Германия на запад до Украйна на изток."

Газопреносните мрежи в Европа Преглед на оригинала