🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

В търсене на гиганта, който ще пренася енергия из Европа

Новите регулации на ЕС принуждават производителите да се разделят с мрежите за пренос. Пазарът върви към консолидиране

Развитието на възобновяемата енергия увеличава изискванията към техническите свойства на енергопреносната мрежа
Развитието на възобновяемата енергия увеличава изискванията към техническите свойства на енергопреносната мрежа
Развитието на възобновяемата енергия увеличава изискванията към техническите свойства на енергопреносната мрежа    ©  Reuters
Развитието на възобновяемата енергия увеличава изискванията към техническите свойства на енергопреносната мрежа    ©  Reuters

Енергопреносните мрежи, които доставят електричество и газ в Европа, са едни от най-недвижимите активи на континента, но променят собствеността си подобно на добитък на пазар. От тази плетеница от кабели и тръби вероятно ще се стигне до консолидиране на пазара и създаване на големи компании, контролиращи енергопреносните мрежи на Европейския съюз, пише агенция Reuters.

През последните няколко години се разиграва битка между операторите на мрежите, които страдат от недостиг на средства, и фондове с дълбоки джобове за инвестиране в инфраструктура. Те се борят за това кой ще изкупи преносните мрежи от производителите на енергия, защото според новите закони в ЕС не могат да са собственост на една и съща компания.

Собственици на енергопреносните мрежи като италианската Snam, германската Open Grid Europe, белгийската Fluxys, холандската TenneT и други имат желание да се свържат едни с други, но много от тях попадат в ръцете на инфраструктурните фондове, които ги купуват заради стабилния доход. Същите финансови инвеститори вероятно ще изиграят и ключова роля в евентуалното създаване на големи енергопреносни корпорации в Европа. Те може да започнат като продадат акциите си или да ги комбинират в големи трансгранични мрежи.

"Ще има консолидация и състезание за това кой да доминира в ЕС. Италианската Snam засега води", казва пред Reuters запознат с процесите банкер, пожелал анонимност. Snam предвожда консорциум, който се очаква да плати 2.4 милиарда евро за френската газопреносна мрежа TIGF. Германският застраховател Allianz и канадският фонд Borealis пък от своя страна са готови да извадят 1.6 милиарда евро за чешкия газопреносен оператор Net4Gas. На пазара за електричество Холандия обмисля да предложи на борсата мрежовия оператор TenneT, а финландската Fortum обмисля да продаде енергопреносната си мрежа.

На кръпки

Банкери и адвокати очакват през идните месеци да бъдат реализирани много нови сделки, тъй като производителите на енергия са под натиск да се отърват от мрежите за пренос според новите регулации на ЕС от т.нар. трети енергиен пакет.

Бумът на възобновяемата енергия от своя страна изисква подобряване и балансиране на преносните мрежи заради непостоянното производство на ток от слънце и вятър. ЕС също така се надява да намали зависимостта си от руски газ чрез по-добри връзки с терминалите за втечнен газ в Испания и Италия, които доставят от Северна Африка и Близкия изток.

Сред потенциалните продавачи са френската EDF, която може да продаде част от мрежата си RTE, както и GDF Suez, която може да поиска да се раздели с GRTgaz. В Германия EnBW може да продаде електро- и газопреносната си мрежа, E.ON вероятно ще напусне финландската си мрежа, а VNG - газопреносната система Ontras. Много малки мрежи за пренос, собственост на общини, също вероятно ще се окажат на пазара. Банкерите също така наблюдават енергопреносните мрежи в Шотландия, Швейцария и Австрия като вариант за покупка. 

Познат модел Много от сделките вероятно ще последват модела на предишни години. Богати фондове, жадни за още печалба, ще искат да използват доходите за плащане на дългове или инвестиции във възобновяема енергия или в традиционни технологии, но за развиващите се пазари. Като илюстрация на тази тенденция RWE продава мрежата си Net4Gas, докато E.ON купува дял в бразилската енергийна компания MPX Energia.

Италианската Snam планира от своя страна да инвестира 6.9 милиарда евро през следващите четири години в опит да интегрира разпокъсаните енергопреносни мрежи в Европа. Компанията също така създава съвместно дружество с белгийската Fluxys, която пък купува част от британската Interconnector, притежаваща подводна газопреносна тръба, свързваща Великобритания и Белгия. Snam също така притежава и френската TIGF и е в позиция да гледа към свързване с терминалите за втечнен газ в Испания.

"Работим за създаването на коридор от север на юг, както показва сделката ни с Fluxys. Също така разглеждаме и направлението изток - запад чрез сделката ни с TIGF, която може да отпуши Испания и доставките на втечнен газ", казва изпълнителният директор на Snam Карло Малакарне пред Reuters.

Противоположностите се привличат

Компаниите, от които може да произлезе голям енергопреносен оператор в Европа, са предимно италиански, белгийски и холандски. Това обаче трудно може да се случи без участието на германски и френски фирми. Тук се крие и големият проблем, защото двете най-големи държави в ЕС имат различен подход към мрежите за пренос на енергия.

Германският пазар на пренос на газ и електричество е силно фрагментиран, тъй като страната позволява участието на международни компании и инвеститори на пазара си. Две от четирите големи компании за пренос на ток са в чужди ръце (TenneT и Elia). В газопреносния сектор ситуацията е подобна – преди година E.ON продаде Open Grid Europe на консорциум, воден от австралийската финансова група Macquarie.

Във Франция обаче положението е коренно различно. Страната е сред най-големите противници на усилията на ЕС за разделяне на пазара на енергия между производителите и преносителите. Високоволтовата електропреносна мрежа RTE все още е собственост на държавния производител EDF, който от своя страна притежава и нисковолтовата мрежа ERDF.

В момента разпокъсаната енергопреносна мрежа в Европа изглежда като ранните етапи на играта "Монополи" – инфраструктурните фондове купуват колкото се може повече собственост, надявайки се да я комбинират в печеливши холдинги на по-късен етап. "Много финансови инвеститори се надяват да заемат колкото се може повече позиции на игралното поле", казва Щефан Кампхес, изпълнителен директор на Open Grid Europe. Според него играчите на пазара ще се опитат да консолидират тези собствености и след това да ги продадат отново. Той очаква консолидацията да се случи първо в газопреносния сектор, защото бизнесът е по-международен, а националните правителства разглеждат електропреноса като стратегически по-важен.

Както и да се развият нещата, един банкер от Лондон очаква консолидацията между големите оператори на енергопреносните мрежи да се случи до една или две години. "Може да завършим с мрежа от Норвегия на север до Рим на юг и от Германия на запад до Украйна на изток."

12 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat
    • - 6
    • + 20

    Време бе!

    Резултатът ще е един по единен и пропсериращ ЕС!

    Нередност?
  • 2
    demian avatar :-|
    Дамян
    • - 2
    • + 8

    Ето момента при който можем да преструктурираме електропреносната система и у нас. На основание на трети енергиен пакет можем да принудим трите чужедестанни дружества у нас (които наричаме ЕРП) да си изберат ли преносната дейност т.е. да са мрежов оператор или производствено-търговскат дейност. Почти съм сигурен, че ще изберат да са мрежови оператори, защото монопола (сигурния доход) е там. В този процес може да настъпи и консолидация, т.е. от трите да остане един, при това опериращ не само у нас, но и в Румъния и/или Гърция. Стига да има средства ЕСО може да изкупи обратно част от мрежата, особено ВН (ако има такава) и СН. А дали ще можем да удържим държавната собственост върху ЕСО, нямам представа...

    Нередност?
  • 3
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia
    • - 1
    • + 5

    Не е лоша идеята...за държави сп добър БВП и човешки материал. За слабаците не ще да е добро. Декомпозирането на една голяма система винаги усложнява нейното управление и води до повишаване на разходите по извеждане на крайния продукт на изхода...

    Нередност?
  • 4
    febra avatar :-|
    febra
    • + 7

    До коментар [#2] от "Дамян":

    Човече, имаш ли идея че те влязоха точно като такива???
    Ако някои от тях имат и производство то това не е основна дейност...

    Нередност?
  • 5
    jekov78 avatar :-|
    jekov78
    • - 1
    • + 7

    Преносната мрежа не трябва да се раздаржавява,само да се отдели от НЕК и да се оправлява и контролира добре.

    Нередност?
  • 6
    ecolog avatar :-|
    Еколог
    • + 10

    Иде часът на smartgrid-овете и локалното производство. Според мен разпределителните мастодонти няма да издържат.

    Нередност?
  • 7
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично
    • + 9

    Направо парадоксално как частни фондове се натискат за този свръх регулиран сектор. Даже и пазар не може да се нарече. Електропреносни оператори, местни обединения за контрол на енергетиката, лобита, регулатори, ENTSO, правителства, европейски институции - всичките се борят за надмощие при преноса на електроенергия.

    Да - печалбата ще е сигурна, но ще е строго ограничена.

    И искам да дам един жокер за нашите разследващи журналисти и анализатори :
    1. Кой ще купи ЕСО
    2. Кой ще приватизира ПАВЕЦ-ите

    Не е АЕЦ Белене - най-голямата кражба на енергетиката тепърва предстои.

    Нередност?
  • 8
    demian avatar :-|
    Дамян

    До коментар [#4] от "febra": Всяко от трите ЕРП-та има по поне по две предприятия - търгоско (снабдително) където са големите приходи и разпределително (мрежово) където са големите печалби. И това е така още от началото. В последствие някои от тях развиха и производство предимно ВЕИ.
    Идеята на статията е да се разделят корпоративно, т.е. да имат различна собственос, търговските от мрежовите предприятия.

    Нередност?
  • 9
    demian avatar :-|
    Дамян
    • + 2

    До коментар [#6] от "ecolog":
    И аз мисля така. Но това предполага не концентриране, а раздробяване на мрежите НН, а и СН в регионален смисъл. Но от друга страна ние сме малка страна и поемането на един регион, примерно Североизточна България, от един мрежов оператор не е кой знае каква концетрация :)

    Нередност?
  • 10
    demian avatar :-|
    Дамян
    • - 1
    • + 2

    До коментар [#7] от "Нищо лично":
    Доколкото знам, няма планове да се приватизира ЕСО. Обратното, ако ЕСО намери ресурси, може да си върне част от мрежата СН. Очевидно тази година ЕСО ще се раздели окончателно от НЕК и чак тогава е възможна частична приватизация - примерно до 30% от капитала.
    А ПАВЕЦ е добре да си останат в състава на НЕК.

    Нередност?
Нов коментар