Ну, ЕС, погоди

Кат Русия няма втора

С дългата си брада, отнесения поглед и меланхолично изражение Дугин прилича на славянски пророк в стила на Распутин. За някои той може би е просто шут, пуснат да говори по телевизията и да развива свободно ексцентричните си теории, които са странна смес от геополитика, болшевизъм и откровен неофашизъм. Но Дугин не само е преподавател в Московския държавен университет, но и чест гост в Кремъл и приятел на хора от най-близкото обкръжение на президента Владимир Путин. Като например на Сергей Глазьев, съветникът на Путин за Украйна и Евразийския съюз, който членува заедно с Дугин в Изборский клуб. Това е идеен кръг, основан от главния редактор на в. "Завтра" Александър Проханов, прокламиращ възстановяването на СССР, ако е нужно - чрез сила. Проханов също често е канен в Кремъл и говори за "мощната идеологическа мутация" по времето на Путин като контраст с безидейността по времето на Борис Елцин. Член на евразийския кръжок е и любимият тв пропагандатор на Кремъл Дмитрий Кисельов, станал известен с репликите си, че Русия е единствената държава, способна да превърне САЩ в купчина радиоактивна пепел и че сърцата на хомосексуалистите, загинали в автомобилни катастрофи, трябва да бъдат изтръгнати и изгорени, тъй като са негодни да удължат нечий друг живот.

За да се допълни интелектуалната канава, формираща светогледа на властелина на Кремъл, трябва да се прибави и философът Иван Илин (1883-1954 г.). Той е идеолог на Всеруския военен съюз, пише за уникалната "руска душа" и за това как Русия ще преоткрие себе си, първо духовно, после политически, и така ще спаси света. Идеите на Илин са вкарани в учебниците по история, Путин често го цитира в речите си и се погрижи останките му да бъдат върнати от Швейцария (където е починал) и тържествено погребан в Донския манастир, като президентът лично заплати за надгробната плоча. 

Запад мой, враг мой

"Путин разглежда Запада като враг и е във война с него от известно време. Но ЕС и САЩ не го забелязваха и Кремъл се възползваше от тяхната лековерност, включително употребяваше западни ресурси и ноу-хау, за да изгради своя антизападен проект. Едва сега осъзнават какво прави той", казва пред "Капитал" проф. Мичъл Оренстейн, експерт по Русия и ръководител на Катедрата по политология в бостънския Northeastern University.

А това, което Путин прави, е да изгради алтернативен модел на базата на противопоставянето на Европа и най-вече на САЩ, като същевременно се опитва да ги обърне едни срещу други и да всее напрежение в трансатлантическия съюз. Това е и фундаментът, който да крепи неговия режим, след като вече не може да осигури повишаване на жизнения стандарт на руснаците. Завоят му към прокламирането на националната идентичност, руската душа и семейството като най-здравата клетка на обществото служи чудесно на политическите му цели.

"Западът се представя като плашило, за да се подкопаят демократичните ценности на ЕС и САЩ. Като атакува Запада за упадъка му, Путин в същото време дискредитира западната демокрация", казва пред "Капитал" Антон Шеховцов, украински академик, живеещ в Лондон, и редактор на поредицата "Изследвания на крайнодясното" ("Explorations of the Far Right", ibidem-Verlag). Вместо нея Путин предлага друго - смес от национализъм, социален консерватизъм и авторитаризъм.

В тази парадигма конфронтацията със САЩ е колкото желана, толкова и неизбежна, докато отношението към Европа е по-нюансирано. Дугин например твърди, че Русия е "пазител на европейското наследство" (като контрапункт на "предателите" от ЕС), ще спаси Европа от моралния упадък и ще я върне към истинските идеали. "В последния си пряк диалог с руснаците по телевизията преди около седмица Путин заяви, че всички сме обединени от общи ценности. Това е в противоречие с речта му от Валдай миналата година (когато той говори за засилване на руската национална идентичност и срещу механичното копиране на други държави - бел. ред.) и тази след анексирането на Крим. След зейналата пропаст Путин се опитва да хвърли мост между Русия и Европа", казва пред "Капитал" Мария Липман от московския офис на Carnegie Endowment for International Peace.

Една от причините за това е, че както отбелязва Антон Шеховцов, Кремъл все още се нуждае от легитимиране на политиката си. "Затова и на Путин му трябваха европейски "наблюдатели" на "референдума" в Крим", казва украинският академик. А радикалните партии, които му ги осигуриха - сред които френският Национален фронт, унгарската "Йоббик", австрийската Партия на свободата, белгийската Влламс беланг (Фламандски интерес), италианската "Северна лига", българската "Атака" и представители на крайната левица в Гърция и Германия - флиртуват все по-открито с Кремъл.

Путин и неговите другари

Докато преди левите партии бяха под подозрение, че са троянските коне на Русия в Европа, сега някои от най-добрите приятели на Путин са от редиците на крайната десница. От началото на годината лидерът на Националния фронт Марин льо Пен е била веднъж в Крим и два пъти в Москва, където в началото на април се срещна с председателя на Думата Сергей Наришкин (който е в забранителния списък и не може да влиза в ЕС), заяви подкрепата си за позицията на Кремъл в украинската криза и обвини ЕС, че е започнал нова студена война срещу Русия. Лидерът на "Йоббик" Габор Вона също се радва на нееднократен и топъл прием в Москва, като последното му посещение през март бе описано на сайта на партията като "голям пробив", който е показал, че "руските лидери смятат "Йоббик" за партньор". А председателят на австрийската Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе заяви наскоро, че "вместо да бъде лакей на САЩ в обграждането на Русия, Брюксел трябва най-после да изгради позитивни отношения с Москва и да покаже разбиране на руските интереси".

Много са нещата, които обединяват европейските популисти и линията на Кремъл - от ксенофобията и акцента върху християнските ценности до агресивното отстояване на националните интереси. Най-силната спойка обаче е общото желание за отслабване на ЕС. "Има две причини крайнодесните да харесват Путин. Едната е идеологическа, другата е стратегическа. Путин налага националистически подход както във вътрешната, така и във външната политика. И това го сближава с тях. Но вторият и по-силен елемент е стратегическият - както тези партии, така и Путин са радикално анти-ЕС настроени. И това ги прави естествени партньори," смята проф. Мичъл Оренстейн. Според него целта на Кремъл е да разклати ЕС отвътре. А в това отборът на европейските радикали, макар и далеч да не е водеща сила в Европейския парламент (и няма да бъде такава и след май въпреки очакваното силно представяне), може да му бъде полезен. "Тяхното присъствие в Брюксел обслужва пропагандните цели на Путин, позволява му да има проводници на неговата позиция в ЕП и е още един начин за разпространяване на посланията му", казва проф. Оренстейн.

Според Антон Шеховцов каналите, които използва Москва, за да прокарва влиянието си в Европа, са следните: "Медии - за масите, подкупи - за елитите. Кремъл е много щедър с подкупи и политически плащания за онези, които са готови да се продадат на руските интереси." Дали любовта на партии като "Атака" и "Йоббик" към Путин е подплатена с рубли, е трудно да се докаже. Но е ясно, че шумното им присъствие на политическата сцена у дома и в Брюксел може само да радва Москва и да тревожи онези, които искат силен и единен отговор от Европа на агресивната доктрина "Путин".