Френският "Национален фронт" върви от крайнодясно към крайноляво
Как една радикална партия бавно превзема френската политика
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
На скорошен митинг лидерът на "Национален фронт" във Франция Марин льо Пен обвини правителството, че "помага на богаташите, които представляват 1% от населението". Тя се обяви против "драконовската политика на икономии", която облагодетелства "глобалните елити за сметка на хората". И изказа симпатии към руския президент Владимир Путин, с когото ги свързвали общи ценности. Тези изказвания, които отиват доста на ляв активист, идват от ръководител на крайнодясна партия, каквато всъщност е Льо Пен, пише в свой анализ британската ВВС.
"Национален фронт" възникна като антиимигрантска формация и Льо Пен внимава да не пренебрегва ядрото на симпатизантите си, но днес тя премоделира своите националистки послания в тона на антиглобализма. Тя твърди, че и по времето на дясното, и по времето на лявото управление Франция е предала суверенитета си на "бюрократите от ЕС", които определят лихвените нива и събарят границите единствено в интерес на големите бизнеси.
Смяна на фокуса
"Гробокопачите в Брюксел поставят страната на пътя на неразвитите държави", твърди Льо Пен. И намира добри слушатели сред борещите се с икономическите несгоди работници. Такъв е например служителят в компания за превози Роже Денис от град Нанси, който смята, че работното му място е застрашено. "Фирмата използва много полски шофьори. Нямам нищо против тях, но те работят във Франция за 800 евро на месец", казва Денис пред ВВС.
Патрик Катала също обвинява политиката на отворените граници на Европа за това, че е изгубил работата си като строител преди пет години: "Безработен съм, защото компаниите предпочитат да наемат служители от България, Румъния, Португалия и Испания. Те пускат всички тези хора. Какво мога да направя?"
Трансформацията на "Национален фронт" във водеща партия сред по-ниско квалифицираните работници не е внезапна. Основателят на формацията Жан-Мари льо Пен още през 80-те години на миналия век се насочи към гласоподавателите, които напускаха комунистическата партия. По време на лидерството на дъщеря му Марин льо Пен, която възприе един по-мек имидж, насоката към крайнолевите поддръжници се разшири към умерените социалисти, твърди анализаторът Гийом Бернар пред ВВС. "Тези избиратели са типични държавни служители и пенсионери, които са чувствителни към послания, наблягащи на ролята на държавата", казва Бернар.
Освен това "Национален фронт" се преориентира и по географски признак. Различни изследвания подчертават нарастващото разделение във Франция между големите градове и провинциалните области. Първите се справят относително добре и са облагодетелствани от глобализацията, докато вторите се чувстват все по-изоставени. Затова миналата година Марин льо Пен предприе "обиколка на забравената Франция" и разпространи посланията си из провинциалните райони и малките градчета, страдащи от социални проблеми и лоши обществени услуги. Тя каза на жителите им онова, което искат да чуят на много места в Европа днес: че Париж и Брюксел жертват интересите на малките хора в полза на мултинационални компании, които водят политика на обедняване на работниците.
"Забравените" французи
Милиони из цяла Франция се чувстват пренебрегнати. Някои социологически проучвания прогнозират, че "Национален фронт" може да спечели една четвърт от гласовете на предстоящите избори за Европейски парламент. Този резултат може дори да нарасне. Според скорошно изследване около 60% от населението принадлежи към периферията на Франция. Не всички ще гласуват за "Национален фронт", но те представляват потенциални симпатизанти, особено ако икономиката на страната се влоши още повече.
Смяната на фокуса на партията повдига въпроса дали тя може да продължава да се нарича крайнодясна. Политиката на "Национален фронт", включително противопоставянето на свободната търговия и еврото, е крайна в много отношения, но нейните основни послания не са точно екстремистки, отбелязва анализаторът Бернар. Идеята, че работниците трябва да бъдат защитавани от чуждата конкуренция, е била приета от всички френски партии до Втората световна война. Главното послание на "Национален фронт", че свободното движение на хора и стоки е опасно, без съмнение е спорно. Но вече партията по-скоро трябва да се описва като националистическа или популистка.
Сега "Национален фронт" се опитва да се сближи с подобни формации в Европа. Много от тях не споделят враждебността на партията към неолиберализма и остава въпросът дали те ще успеят да се обединят в Европейския парламент. Людовик дьо Дан от "Национален фронт" смята, че това е постижимо. Той твърди, че евроскептичните партии ще пренебрегнат различията си в името на темите, които ги обединяват: "Ние формираме алианс по европейските въпроси", казва Дьо Дан.
9 коментара
Крайно-десните и крайно-левите са крайно близко по идеология и философия (да вземем от богатите и дадем на бедните), достатъчна е малка смяна на знака, но съюзите не са трайни. Примери в историята: договорът Рибентроп-Молотов.
Ако ЕЦБ и ЕС си бяха свършила работата, както трябва през последните 6 години, сега нямаше да има никакви крайни леви и десни и бембяни партии из европата. Това е вече естествен процес срещу некадърните евро-бюрократи в Брюксел.
Когато веднъж заложиш на принципите на колективизма, личната безотговорност и лесните решения, тогава дали ще е фашизъм или комунизъм опира само до фината настройка...
[quote#3:"achtung"]Ако ЕЦБ и ЕС си бяха свършила работата, както трябва през последните 6 години,[/quote]
Тоест викаш, ако те самите бяха тръгнали по пътя на комунизма и националсоциализма, нямаше да се налага сега други да го правят :-))))
До коментар [#3] от "achtung":
съгласен съм с колегата, само ще те допълня:
Ако ШИБАНИТЕ БАНКИ и ШИБАНИТЕ ФИНАНСОВИ АКУЛИ не си бяха създали и измислили финансовата криза за да станат още по-богати за сметка на бедните и данъкоплатците, сега нямаше да има крайнодесни и крайнолеви партийки и най-вече хора които да ги слушат.
Левите са ясни, всекимо според потребностите без значени колко си ефективен. А истински десни практически няма, и те са популисти. Поне според мен.
До коментар [#1] от "daskal1":
Даскале, седни си- двойка!
Крайно десните не са взимали от богатите и договорът, за ненападение, не е "съюз".
Полша има такъв договор от 1936 г., но не я смятате за крайно лява, преди войната, нали?
Явно от такива преподаватели образованието ни е на това дередже.
До коментар [#8] от "Червен Скорпион":
"Полша има такъв договор от 1936 г., но не я смятате за крайно лява, преди войната, нали? "
На пръв поглед двата пакта за ненападение си приличат, но в пакта Рибентроп - Молотов е имало и таен протокол.
В един момент в 1940 г. е имало дори обсъждане на въпроса за евентуално влизане на СССР в оста. Тогава е имало и известно малко затопляне на отношенията между България и СССР (наша делегация в Москва, футболният отбор на "Спартак" Москва гостува в София и т.н.).
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.