Семейни войни

Марин льо Пен за пръв път отправя публична критика към баща си. Тя заяви, че скандалът "й позволява да повтори още веднъж, че "Национален фронт" най-категорично осъжда всяка форма на антисемитизъм". Откакто наследи баща си на лидерското място през 2011 г., тя се опитва да смекчи репутацията на партията, като облича някои крайни възгледи в не толкова провокативен тон, и да я утвърди като влиятелна политическа сила. След като формацията спечели 25% от гласовете на вота за Европейски парламент, изпреварвайки както управляващата левица, така и опозиционната десница, със славата идва и отговорността.

Сегашният скандал бе определен от анализаторите като важен тест за Марин, тъй като "Национален фронт" е семеен бизнес, изграден върху персоналния култ към фамилията Льо Пен. И сега начинът, по който тя ще реагира, ще разкрие нейните истински убеждения и дали партията наистина се е променила. Трудността идва от това, че Жан-Мари е основател на "Национален фронт", понастоящем негов почетен президент и ветеран евродепутат. Същевременно дъщеря му живее в неговата къща, а партията все още зависи от неговото финансиране, макар да има и други източници на средства като такси за членство, държавно и европейско финансиране и дарения. Така не е ясно доколко Марин реално може да му се противопостави. Според някои тя успешно провежда политика на "детоксикация" на "Национален фронт". Но други не са убедени, че партията е станала нормална и приемлива политическа сила.

"Смятам, че маргинализирането на Жан-Мари льо Пен е доста успешно, особено сред партийния елит. Но той все пак има известна власт над старите членове и във фракцията в Европейския парламент. Марин вероятно се надява, че баща й просто ще стане прекалено стар, за да бъде политически активен, но това може да отнеме известно време. Изглежда, че той иска да умре в ЕП", казва пред "Капитал" проф. Кас Муде от университета в Джорджия.

Льо Пен-старши не крие, че гледа на "Национален фронт" като на лична собственост. Според публикации във френската преса той ревнува от успеха на дъщеря си, постигнат за сметка на начина, по който той вижда нещата. В ръководството на партията влезе нова група от умерени интелектуалци, учители и държавни служители. И има спекулации, че Марин иска да загърби още по-категорично фигурите от старата школа. Въпросът е дали избирателите ще й повярват. Онлайн анкета за списание Le Point - при цялата условност и непредставителност на този тип анкети - например показва, че 80% от анкетираните смятат, че тя е реагирала по правилния начин спрямо расистката забележка на баща си. Само че ако иска да върви напред, Марин льо Пен рано или късно ще се изправи пред сложна дилема. Ако се приближи прекалено много до традиционните партии, рискува симпатизантите й да бъдат претопени от център-дясното. Но в същото време не може да си позволи крайните залитания на Льо Пен-старши, които ограничават политическите й опции.

Този скандал удря и по легитимността на "Национален форнт" в момент, в който Марин льо Пен търси съюзници в ЕП сред останалите евроскептични формации, за да създаде политическа група, която да има повече влияние на европейско ниво. Лидерът на британската UKIP Найджъл Фараж например отхвърля възможност за сътрудничество с аргумента, че партията не е скъсала със своето "противно, антисемитско минало".

Елисейски амбиции

След победата на изборите за ЕП "Национален фронт" се готви да задава дневния ред на национално равнище. С ново самочувствие Марин льо Пен вече отправя поглед към президентските избори през 2017 г. Тя успешно печели гласовете на пострадалата от икономическата криза работническа класа, на младите и на безработните. И умело се възползва от факта, че е аутсайдер и няма много общо с дискредитираните традиционни партии.

"Национален фронт" традиционно е евроскептична и антиимигрантска формация, но лидерът й разшири нейните послания и към крайнолявото с изказвания против свободната търговия и глобализацията. Още през 80-те години на миналия век Жан-Мари льо Пен се ориентира към избирателите, които напускаха комунистическата партия. Сега дъщеря му се насочи и към умерените социалисти и французите от периферията. Миналата година тя предприе "обиколка на забравената Франция" и достигна до гласоподавателите от провинциалните райони и малките градчета.

Същевременно на фона на високата безработица и ниския растеж настоящият президент Франсоа Оланд е дълбоко непопулярен. И ако двете основни партии - управляващите социалисти и консервативната опозиция "Съюз за народно движение", не се съвземат, перспективата Марин льо Пен да се озове на балотаж на президентския вот е съвсем реална. Това вече се е случвало с баща й, когато през 2002 г. той измести левия кандидат и на втория тур се изправи срещу Жак Ширак. Тогава симпатизантите на социалистите пренебрегнаха различията и гласуваха, макар и с отвращение, за дясноцентриста, само и само да не спечели Льо Пен. Този неформален пакт на традиционните партии срещу крайнодясното даде резултат и Ширак победи с 82%. Но сега не е сигурно дали същата схема ще проработи.

"Възможно е тя да стигне до втори тур, но не мисля, че е вероятно да стане президент, тъй като мнозинството от гласоподавателите все пак са враждебни към "Национален фронт. Видяхме точно това на балотажа между Ширак и Льо Пен-старши", обяснява пред "Капитал" Марк Леонард от Европейския съвет за външна политика. Кас Муде допълва, че популярността на Марин може и да е рекордна, но тя "поляризира французите като баща си". И все пак самият факт, че се обсъжда възможността тя да влезе в Елисейския дворец, показва колко е разклатена политическата система в страната.