Крясък в пустиня

"Новото палестинско правителство не е правителство на "Хамас" или такова с участие на "Хамас". Поради това мисля, че реакцията на Израел е грешка – те се държат така, сякаш това е истински коалиционен кабинет", написа в блога си Елиът Ейбръмс, изследовател на Близкия изток в Council on Foreign Relations.

Целта на този кабинет е да подготви почвата за избори по-късно през годината или в началото на следващата. Така би трябвало да се сложи край на разделението между двата лагера на палестинците, което да помогне и в преговорите с Израел. Липсата на единство е редовно цитирана като основна пречка пред мирния процес.

Предишните опити се проваляха заради твърдия отказ на "Хамас" да признае съществуването на Израел и нежеланието да се откаже от въоръжената съпротива. Но сега ислямистката групировка, призната за терористична организация от ЕС и САЩ, подкрепя новия кабинет, който е съгласен да преговаря с Израел. Това е рязък обрат в позицията на "Хамас" и показва, че администрацията в Газа е сериозно отслабена. И причината е лошото ориентиране в ситуацията след Арабската пролет.

"Групировката "Хамас" се намира под сериозен политически и финансов натиск и няма голям избор. През 2011 г. те направиха много погрешни сметки и решиха, че Арабската пролет напълно променя стратегическите условия в региона, особено в съседен Египет. Вместо да търсят национално единство от позицията на по-силен срещу другите палестинци на Западния бряг, "Хамас" решиха, че могат да се отворят към останалия свят и да намерят нова подкрепа и възможности", казва пред "Капитал" Йезид Сайиг, старшият изследовател от Carnegie Middle East Center в Бейрут.

Ивицата Газа разчита почти изцяло на Египет за връзката си със света. По десетки контрабандни тунели под земята се прекарват най-различни стоки от строителни материали до доставки на бърза храна от марки като KFC, които липсват в малкия крайбрежен анклав. С идването на власт в Египет на "Мюсюлмански братя" се създадоха огромни очаквания, че светлото бъдеще предстои. Но хаотичните събития в Кайро, завършили с военен преврат срещу президента ислямист Мохамед Мурси и идването на власт на генерал Абдел Фатах ас Сиси, приземиха големите надежди. Търсейки регионална стабилност и подкрепата на САЩ, Сиси нормализира отношенията с Израел и затвори тунелите, слагайки край на краткия период на оптимизъм в Газа.

Всичко това намалява възможностите за политическо оцеляване на "Хамас" в условията на липса на външно финансиране и подкрепа, които крепят управлението им в ивицата Газа. Затова единственият изход от ситуацията е примирение с Махмуд Абас на Западния бряг. Само че сега, след като "Хамас" и "Фатах" са заедно, Израел намери нови причини да спре мирния процес.

Ястреби вместо дипломати

"Докато Абас не се откъсне от прегръдката си с "Хамас", е невъзможно да си представим как тези мирни преговори ще проработят", категоричен беше съветникът на Нетаняху Доре Голд. Самият премиер бе още по-остър в думите си и заяви, че "който избере "Хамас", не иска мир". Всичко това бе последвано и с информационен обстрел по всички канали, обясняващ какви лоши терористи са "Хамас".

Зад офанзивата прозира присъствието в сегашната управляваща коалиция в Тел Авив на радикални партии като религиозната "Еврейски дом", които вярват в божественото право на евреите да управляват библейски Израел. "Израел имаше избор да реагира по друг начин, но там управляват крайнодесни националисти, които са посветени на колонизирането на Западния бряг и Източен Йерусалим с цел предотвратяване на бъдеща палестинска държава", коментира Йезид Саийг. Пример е министърът на икономиката Нафтали Бенет, който предлага анексиране на част от Западния бряг и предаване на ивицата Газа на Египет.

Това обяснява отправените неоснователни обвинения срещу палестинското обединено правителство. И този път действията на Израел бяха разкритикувани от всичките му международни партньори. Британският външен министър Уилям Хейг осъди новите застроявания в окупираните палестински територии, а френските дипломати припомниха, че "селищата са незакони според международното право и са пречка пред мирния процес и решението му на базата на създаване на две държави". ЕС изрази дълбоко съжаление и определи новите строежи като "непомагащи на усилията за мир".

Но най-болезненият удар дойде от най-близкия съюзник на Израел – САЩ. Вашингтон заяви, че ще продължи да работи с новите палестински власти въпреки призивите на Нетаняху да не признава правителството на технократите. "За съжаление американската наивност бие рекорди. Американската капитулация само вреди на възможността за възобновяване на мирните преговори", беше гневната реакция на министъра на комуникациите Гилад Ердан.

Така, вместо да успее да нанесе удар върху новите палестински власти в зародиш, Израел всъщност се самоизолира на международната сцена. И израелската дипломация изглежда далеч от добрата си форма през 2012 г. Тогава палестинците се опитаха да станат пълноправен член на ООН, но Израел предприе мащабна офанзива (като част от която Нетаняху и министри дойдоха и в София) и успя да спре превръщането на Палестина в 194-ата страна в международната организация. Но сега Тел Авив може да има неприятности, ако палестинците решат да кандидатстват в различните структури на ООН. Най-притеснителен за Израел е Международният наказателен съд в Хага. Там може да бъде търсена отговорност за окупираните през 1967 г. територии и извършваните през десетилетията действия в условията на окупация или бомбардировките срещу ивицата Газа. "Истинският въпрос е дали палестинците ще търсят членство в съда", посочва Йезид Саийг.

От друга страна, палестинското единство тепърва ще трябва да бъде доказано. Първото изпитание ще бъдат следващите избори, когато ще стане ясно дали то е трайно или просто ход за печелене на време. В същото време резкият отказ на Израел от диалог означава, че и без това замрелият мирен процес поне засега ще бъде напълно замразен. И с изключение на шепа фанатизирани политици в Тел Авив от това не печели никой.