Ние обстрелваме, те отстрелват

За разрешаване на конфликта между Израел и "Хамас" е нужно не само краткосрочно спиране на огъня, а и дългосрочен план за Газа и създаването на палестинска държава

И двете страни в кризата твърдят, че имат правото на самозащита
И двете страни в кризата твърдят, че имат правото на самозащита
И двете страни в кризата твърдят, че имат правото на самозащита    ©  reuters
И двете страни в кризата твърдят, че имат правото на самозащита    ©  reuters

"Израел! Израел! Израел!", крещи провокаторът, докато бяга с всички сили покрай палестинското шествие, организирано миналата неделя в София против въздушните удари на Тел Авив срещу ивицата Газа. За секунди напрежението ескалира. По-възрастните палестинци се опитват да успокоят младите, но буйната кръв кипи и цяла група се спуска след подстрекателя с викове и закани. Полицията се опитва да се намеси. До инцидент за щастие не се стига.

Макар и дребна и далеч от истинския фронт, случката е показателна колко високо е напрежението винаги, когато става въпрос за Израел и Палестина, и как една искра може да предизвика експлозия. На софийски терен ситуацията постепенно се успокоява и шествието потегля по бул. "Витоша". Носят се снимки на загинали палестинци, а тълпата скандира: "Армия страхливци, на деца убийци" и "Нетаняху – фашист, световен терорист." Хората от близките кафенета гледат със смес от любопитство, объркване и неразбиране. Много от тях вероятно не подозират, че Близкият изток отново е на прага на криза. Но палестинците в шествието знаят точно защо са дошли тук. "Протестираме срещу агресията на Израел и извършването на военни престъпления в Газа. Те се обаждат на хората и им дават една минута да напуснат къщата, преди да я взривят. Ние сме под окупация от 1948 г. и имаме право на свобода, защото са малко народите без държава", обяснява пред "Капитал" писателят и преводач Аднан Джабер. Той посочва сакатия си крак и разказва, че е прострелян на Западния бряг, когато е бил на седемнадесет години, и оттогава се придвижва с бастун. "Тук съм заради продължаващата несправедливост към Палестина. Газа е най-големият затвор в света с площ колкото София и малко повече хора, които са бомбардирани на всеки три минути", допълва Милена, която е омъжена за палестинец.

От другата страна нещата изглеждат различно. Пред "Капитал" анализаторът Йехуда бен Меир от израелския Институт за изследвания на националната сигурност е категоричен: "Израел не е агресорът, а "Хамас", защото те започнаха да обстрелват израелски градове. Кой е агресорът не е функция на това колко хора са загинали от едната страна и колко – от другата. Това е знак как работи всяко общество. В Израел ние влагаме всичките си пари и усилия за изграждането на отбранителна система за нашите граждани. Защото знаем, че си имаме работа с терористична организация, призната от ЕС и САЩ за такава. Докато "Хамас" не са изградили едно бомбоубежище, слагат нарочно ракетите си в населени райони и използват цивилни за човешки щитове."

Така или иначе важното е друго - че за броени дни последната ескалация на напрежението в региона се превърна от войната, която никой не искаше, във войната, която никой не знае как (или не желае) да спре. И докато това продължава, и двете страни ще плащат висока цена.

Една минута и бум

След смъртта на трима израелски тийнейджъри, последвана от убийство за отмъщение на 16-годишен палестинец, от 8 юли Тел Авив провежда въздушни удари срещу Газа в отговор на ракетния обстрел, идващ от доминираната от "Хамас" ивица. Премиерът Бенямин Нетаняху предупреди, че няма избор, освен да нареди още по-интензивни атаки, тъй като ислямистката групировка ежедневно заплашва цивилното израелско население, което вече даде една жертва от началото на операцията. В четвъртък вечерта той обяви началото и на сухопътна инвазия.

Армията твърди, че нейна цел са милициите, оръжейни складове и контролни щабове, като общият брой на ударите до 17 юли е 1960. Но според ООН 75% от убитите 227 палестинци са невинни жертви. Според организацията поне 1370 дома са били разрушени в Газа, а евакуиралите се хора са 18 000. Израелското обяснение е, че военните обекти на "Хамас" умишлено са скрити в гъсто населени места и се взривяват домовете само на висши бойци от групировката, които служат за командни центрове за координиране на атаките. С пуснати от въздуха листовки и съобщения по телефона Тел Авив предупреждава хиляди палестинци да напуснат източните и северните части на Газа, където се очакват нови удари, след като мирната инициатива, предложена от Египет, се провали. Все пак преговори все още текат и не е изключено да се постигне договорка.

След критики към Кайро, който посредничеше за примирие в миналото, че сега не заема активна роля, тъй като новото правителство на генерал Абдел Фатах ас Сиси е силно враждебно към "Хамас", във вторник арабската страна най-после се задейства. Предложеното от нея спиране на огъня бе одобрено от израелското министерство по отбраната. То трябваше да бъде последвано от серия от срещи на делегации и от двете страни в египетската столица, но бе нарушено от ислямистката групировка, която заяви, че то не решава основни проблеми като икономическата блокада на Газа, която носи "много страдания" на палестинците.

"Израелският кабинет проведе извънредна среща в 7 ч. сутринта и реши да приеме египетското предложение за спиране на огъня, нареждайки на армията да прекрати ударите в 9 ч. Но "Хамас" напълно отхвърлиха примирието и Израел нямаше друг избор, освен да продължи операцията. Изглежда, групировката не е заинтересована от страданието на собствените си хора и затова е трудно да се каже кога ще има примирие. Тел Авив иска гаранции, че след месец например "Хамас" няма отново да започне да изстрелва ракети", обяснява Йехуда бен Меир.

Говорител на "Хамас" коментира, че те са чули за мирната инициатива от медиите и спиране на огъня не може да има, без да се знаят точните детайли от споразумението. Въоръженото крило на групировката отхвърли предложението, казвайки, че това всъщност би означавало да се предаде и битката с Израел "ще се увеличи по жестокост и интензитет". По данни на израелската армия през шестте часа, в които те са спрели ударите срещу Газа, "Хамас" са изстреляли 50 ракети по Израел, което прави общо над 1380 ракети от 8 юли насам.

Случилото се не е толкова трудно обяснимо. Според експерти групировката не може да си позволи да изглежда слаба и винаги в преговори демонстрира безкомпромисност, тъй като се страхува, че или Израел ще я надхитри, или ще изгуби подкрепата на палестинците. В момента нейните стратегически позиции са значително отслабени, като една от причините е свалянето с преврат на "приятелското управление" на ислямиста Мохамед Морси в Египет. Но сега има възможност, вместо да я унищожат, израелската офанзива да я възкреси в очите на палестинците като единствената съпротива срещу омразните окупатори.

В същото време Нетаняху бе критикуван у дома, че е приел инициативата за спиране на огъня. Но всъщност той нямаше губещ ход. Ако "Хамас" се бяха съгласили на примирие, Тел Авив щеше да бъде доволен, защото досега успя да разруши част от оръжейните запаси на групировката, които ще й бъде трудно да възстанови. След пропадането на инициативата поне привидно Израел ще има по-голяма легитимност в международен план да разшири военната си операция. Междувременно според информация в някои израелски медии "Хамас" са представили списък с 10 условия за сключването на 10-годишно примирие с Тел Авив. Исканията включват облекчаване на икономическата блокада върху Газа и спиране на израелските удари по територията, както и построяване на летище и пристанище.

Огън за огън

След девет дни на разрушения и смърт Израел и "Хамас" все пак се договориха за петчасово "хуманитарно" спиране на огъня в четвъртък, за да могат жителите на Газа да се запасят със стоки от първа необходимост. Но това не прерасна в постоянно примирие. Тел Авив предупреди, че ще отговори "твърдо и решително" на всяка нова провокация от ислямистката групировка. "Когато няма спиране на атаките, нашият отговор е огън", заяви Нетаняху.

И двете страни в конфликта твърдят, че имат право на самозащита. Както обикновено обаче, действията на Израел водят до повече жертви, отколкото тези на "Хамас". Това не е, защото на ислямистката групировка й липсва желание, а защото Тел Авив харчи милиони за защита на цивилното население. Ударите по Газа носят гняв и страх за палестинците, които чувстват, че за тях няма сигурно място. Същевременно израелците също живеят в постоянна тревога от атаки. И така се очертава порочна зависимост – извършеното от едната страна в конфликта придава легитимност на другата в очите на онези, които тя твърди, че защитава. А токсичният коктейл от по-голяма радикализация, липсата на истински посредник и яхналият вълната на отмъщението Нетаняху не предвещават добра развръзка на кризата.

"Вариантите са два. Първият е този, който Нетаняху нарича "мир за мир" или много лимитирано спиране на огъня, като и двете страни прекратят ударите и нищо друго не се промени на терен. Вторият е много по-структурна промяна по отношение на реалностите в Газа, като се вземат предвид нещата, които "Хамас" иска. Египетското предложение клонеше по-скоро към първия вариант и вероятностите за него намаляват, защото "Хамас" настоява за повече предвид голямата криза с електричеството, водните запаси, медикаментите и стоките в Газа", казва пред "Капитал" Офер Залцберг, анализатор на Близкия изток и Северна Африка от International Crisis Group, базиран в Израел. Според него "Хамас" правилно смятат, че ако не получат предварително яснота по всички тези условия, след като веднъж спрат да стрелят, ще се озоват в по-слаба позиция. "Трябва да се вземат под внимание причините за този повтарящ се на всеки две години конфликт, а не само да се спре огънят", смята Залцберг.

Същевременно Нетаняху се оказа в деликатна ситуация. Някои ястреби в кабинета му настояваха за сухопътната операция, а последното нещо, което той искаше, бе да изглежда слаб у дома. Но рисковете са значителни. Наземните действия може да доведат до много жертви и от двете страни, да отблъснат израелските съюзници и да вкарат Тел Авив в капана на дълга кампания, без ясна стратегия за изход. Нетаняху, изглежда, предпочиташе да унищожи "Хамас" чрез въздушни удари. Но политическият натиск да предприеме други действия се оказа прекалено силен. От друга страна, сухопътната инвазия само ще радикализира още повече палестинците и могат да се очакват нови самоубийствени атентати в бъдеще.

"Във военно отношение досега Израел успя да убие стотици членове на "Хамас", но в операцията бяха унищожени едва 10% от ракетите на групировката. Това е, защото те се намират под жилищни сгради и цивилните жертви биха били много повече. Затова призивът за наземна операция от страна на някои правителствени представители стана все по-силен като начин Тел Авив наистина да се справи с капацитета от ракети на "Хамас", обяснява Залцберг.

Ще има ли край

Въпросът е как ще свърши всичко това. В свой анализ ръководителят на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет за външна политика Даниъл Лийви пише, че вероятно нищо няма да се промени. И това, което може да се очаква, е "още едно крехко примирие, "Хамас" да запази контрола над Газа, Израел да остави блокадата, която е колективно наказание за цялото цивилно население там, а ислямистката групировка да продължава да бъде бойкотирана в международен план." Тел Авив ще твърди, че "Хамас" са претърпели тежък удар. Групировката пък ще настоява, че е показала съпротива пред агресора. Докато липсата на политическо решение ще означава, че цикълът на ракетен обстрел и израелски военен отговор ще се повтори в близките месеци или години.

За решаване на кризата е необходимо не само краткосрочно спиране на огъня, а дългосрочен план за Газа. Нужно е Израел да промени изцяло политиката си към "Хамас" и да работи за траен мир, признавайки в каква степен неговата собствена стабилност зависи от стабилността в Газа. Изолирането на ислямистката групировка се оказа непродуктивно и направи съживяването на района не само хуманитарна необходимост, но и предпоставка за мир и сигурност и за двете страни. Колкото по-скоро се ревизират досегашните политики, толкова по-бързо хората от Газа ще могат да се върнат към по-нормален живот, а израелците ще могат да излязат от бомбоубежищата.

В свой доклад International Crisis Group посочва необходимите условия за спирането на насилието. Първо, ролята на Египет е от ключова важност въпреки сегашните му лоши отношения с "Хамас". И колкото по-скоро Кайро поеме активна роля, толкова по-бързо конфликтът може да приключи. Второ, "Хамас" трябва да гарантира, че ще работи с новото единно палестинско правителство и всички негови фракции ще спазват примирието. Трето, САЩ трябва да продължат да подкрепят това правителство, а Израел трябва да направи стъпки към сътрудничество с него за решаването на най-належащите проблеми на Газа, включително енергията и водните запаси. А истински трайното решение е създаването на палестинска държава.

Винаги най-трудно е да се седне на масата за преговори, след което, както историята е показала, идва примирието. Факторите, които влияят върху процеса, са количеството пролята кръв и международният натиск за сключване на сделка. Засега и двете, изглежда, не са достигнали критичната си точка.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ubuhi avatar :-|
    ubuhi
    • - 8
    • + 26

    Хубава статия, обективна. Представя и двете страни.
    Все пак малко подрочности:
    Хамас е международно призната терористична организация, кояко открито даявяда, че нейната основна цел е унищожаването на Израел. Унищожаването на почти 8 милионна държава?! Чакай, това не се ли наричаше ГЕНОЦИД?!?
    Израел евакуира своята армия и мирни жители от Газа през 2005. Какво пречеше на Хамас или който и да е там да обяви Палестинста държава в анклава и да подаде ръка на Израел за мир? Но затова трябва да поемеш отговорност пред своя народ. Но те не могат и не искат! терористи, които могат само да воюват, поставят ябсолютно нереални цели и ... воюват до безкрай.

    Нередност?
  • 2
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian
    • - 4
    • + 16

    Не искам да защитавам Израел, но ми се струва малко цинично да отхърляш предложение за мир и след това да се вайкаш "убийци на деца" и прочие. Също така да изтрелваш ракети от жилищни сгради и след това да се тюхкаш как същите тези сгради са ответно обстрелвани. Че даже и че предупреждават хората да напуснат сградите преди да ги бомбандират.

    Нередност?
  • 3
    sinergy avatar :-|
    Sinergy
    • - 7
    • + 11

    До коментар [#1] от "ubuhi":

    И на мен ми статията ми се струваше обективна докато не стигнат до следното "Нужно е Израел да промени изцяло политиката си към "Хамас" и да работи за траен мир, признавайки в каква степен неговата собствена стабилност зависи от стабилността в Газа." Както сам казвате Хамас е международно призната терористична организация, която използва мирното население за жив щит (за Бургас е излишно да се коментира). Значи Израел трябвало, а Хамас нищо да не прави така ли?

    Нередност?
  • 4
    boyand avatar :-|
    Peacekeeper
    • - 8
    • + 3

    Свобода за Палестина!

    Нередност?
  • 5
    klimentm avatar :-|
    klimentm
    • - 1
    • + 6

    Милиони долари се изливат в тази автономия в течение на много години.Единственният ефект беше че Арафат и наследниците му станаха милионери! Нищо друго.

    Нередност?
  • 6
    shumkar avatar :-|
    shumkar
    • - 3
    • + 5

    хубава статия.
    При всеки един конфликт виновните са повече от един, защото решението му е винаги в някакъв компромис.
    През 2005г. Израел изтегля армията си и цивилните си граждани от Газа. Резултатът? Небивали тържества, "Хамас" победили! И ще продължат борбата, до пълното унищожаване на държавата Израел.
    някой замисля ли се върху факта, че "Хамас" НЕ ПРИЗНАВА ДЪРЖАВАТА ИЗРАЕЛ, И ПРАВОТО Й НА СЪЩЕСТВУВАНЕ? Това означава, че войната продължава. Дори и през трите часа примирие, "ХАМАС" успели да изтрелят 50 ракети, по 1 ракета на всеки 3,6 минути! Изобщо що за хора са палестинците?

    Нередност?
  • 7
    dimitarbt avatar :-|
    dimitarbt
    • - 3
    • + 1

    Някои пишат и творят статийки (както Марина в случая) и ни дават повод да си търсим ораторския талалнт, та кой е виновен там е много стара тема, но от Арабин какво позитивно е дошло все пак?

    Нередност?
Нов коментар