Без изход и без победители

Миналата неделя се превърна в най-кървавия ден и за двете страни от началото на офанзивата. Тогава израелската армия атакува предградие Шеджая, край град Газа. Палестинският президент Махмуд Абас нарече случващото се "касапница". Според Нетаняху обаче гъсто населеният квартал е "крепост на терористите", откъдето се провеждат ракетните удари по Израел, и израелските войски не са имали друг избор, освен да влязат в района. Той посочи, че Тел Авив е предупреждавал многократно цивилното население да се евакуира, но "Хамас" са ги убеждавали да останат по домовете си, защото ги използват за човешки щитове.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун призова израелците и палестинците да "спрат да се бият" и "да започнат да говорят". Върховният комисар на ООН по човешките права Нави Пилай заяви, че израелските действия в Газа "могат да се приемат като военни престъпления". Но тя осъди и "безразборните атаки срещу цивилни" от страна на "Хамас". Ден по-късно Съветът на ООН по правата на човека гласува за започване на официално разследване за предполагаеми военни престъпления в Газа.

Не всички са толкова критични. В сряда американският държавен секретар Джон Кери пристигна в Израел, за да опита да помогне в договарянето на примирие. Той заяви, че САЩ са загрижени за палестинските жертви, но потвърди подкрепата си за израелската "уместна и легитимна" военна операция. За облекчаване на непосредствената хуманитарна криза Кери се ангажира с отпускането на 47 млн. долара помощи в Газа.

На този етап вариантите са два. Първият е и двете страни да спрат ударите и нищо друго да не се промени на терен. А другият взема предвид причините за този повтарящ се на всеки две години конфликт. И включва промяна на реалностите в Газа, като се разгледат исканията във връзка с кризата с електричеството, водните запаси, медикаментите и стоките. "Хамас" вече постави като условие за спиране на огъня вдигането на икономическата блокада над Газа, която се възприема като колективно наказание за цялото цивилно население там, както и отваряне на пропускателния пункт Рафа на границата с Египет, който се явява основният изход към останалия свят, и освобождаване на палестински затворници. Групировката заяви, че няма да се съгласи на примирие с посредничеството на Египет, ако споразумението не включва свободното придвижване на хора и стоки извън границите на територията. Това нейно искане бе подкрепено от Абас.

Тел Авив наложи рестрикции върху Газа през 2006 г., след като "Хамас" отвлече израелски войник. Мерките бяха затегнати както от Израел, така и от Египет през 2007 г., когато ислямистката групировка отстрани съперника си "Фатах" и със сила пое контрола над Газа, след като спечели изборите предишната година. Наскоро "Хамас" и "Фатах" се помириха и подкрепиха правителство на обединението, което да управлява и Газа, и Западния бряг. Но това разгневи Тел Авив, който смята "Хамас" за терористична организация, тъй като групировката иска унищожаването на израелската държава.

"Предвид новото правителство в Египет (което за разлика от предишното е враждебно към "Хамас" - бел. ред.) исканията на групировката не изглеждат много реалистични. Но от друга страна, колко реалистично е за 1.6 млн. палестинци в Газа да бъдат държани под обсада до безкрай. Това е ситуация, в която не съм сигурен, че всяка от страните ще се откаже от нещо, което възприема като изключително важно. В случая с "Хамас" това е вдигането на блокадата, а в случая с Израел – спирането на ракетния обстрел. Последното е разбираемо, но вероятно непостижимо без пълната военна реокупация на Газа. Което не вярвам да стане", обяснява пред "Капитал" Ник Уитни, специалист по близкоизточния мирен процес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). По думите му това, което израелците трябва да направят, е най-накрая да сключат мир. "Нетаняху използва репликата "какво бихте направили вие, ако ракети падаха върху вас", посочвайки, че нападението над Газа е единствената опция пред него. А това не е така. Единствената опция е да разменят земя и да даде на палестинците тяхна държава", твърди Уитни.

С гръб в стената

В момента "Хамас" е в изолация. "Те са принудени да избират между бавна гладна смърт, защото има двойна блокада от Израел и Египет, и това да се бият докрай", обяснява пред британската ВВС Фауаз Герджис от London School of Economics. Сега групировката има малко доверени посредници, с чиято помощ да се постигне примирие. Преди три години тя разполагаше с повече съюзници в региона. Но в Египет управлението се смени от ислямиста Мохамед Морси към враждебния към "Хамас" генерал Абдел Фатах ас Сиси. Отношенията със Сирия и Иран са обтегнати заради благосклонността на групировката към сирийските бунтовници. Остава Катар, но той е неприемлив посредник за Израел. Така погледите в момента са насочени към САЩ, но техните симпатии са известни.

"Хамас" обаче, макар и отслабена, може да се върне на бял кон, тъй като предишни подобни конфликти са показали, че израелските атаки само я легитимират в очите на палестинците като единствената съпротива срещу врага. Групировката ще се опита да извлече максимална полза от преговорите, което ще й позволи да покаже пред населението на Газа, че стотиците цивилни жертви и разрушенията са си стрували. В момента по-голямата част от хората в Газа смятат, че "начинът на "Хамас" е по-добър от "начина на "Фатах" да се сложи край на блокадата. Според тях положението преди е било толкова непоносимо, че сега не искат просто спиране на огъня и завръщане към статуквото, както предлага египетският мирен план.

Коренът на проблема

Ник Уитни от ЕСВП не смята, че сухопътната инвазия е решение. "С наземна операция можеш да разрушиш тунелите, можеш да унищожиш ракетите, които намериш. Но това ще бъде възстановено отново, след като този цикъл на конфликта приключи. Така че да наредиш такава операция и да рискуваш живота на израелските военни, ми се струва странна тактика. Нито външното бомбардиране имаше логика, нито пълната реокупация би имала. Но тази половинчата инвазия ми е напълно трудно да разбера. Тази операция не оправдава големия брой цивилни жертви", казва Уитни. И допълва, че в един момент ще има спиране на огъня и тогава без съмнение Нетаняху ще твърди, че са постигнати цели, които оправдават пролятата кръв и от двете страни. "Но това няма да е вярно, тъй като няма да са решени нито спешните хуманитарни нужди за облекчаване на обсадата над Газа, нито коренът на проблема, а именно да се даде на палестинците държава", обобщава анализаторът от ЕСВП.

Дипломатическите усилия за постигането на примирие се засилват, но в Израел настроенията са на твърда непоколебимост. Хората там смятат, че офанзивата е оправдана заради ракетния обстрел над цивилни от страна на Газа и заради убийството на тримата израелски тийнейджъри, което се смята, че е извършено от "Хамас" (това бе последвано от убийство за отмъщение на 16-годишен палестинец). В този смисъл групировката постигна доскоро невъзможното – тя обедини израелците. "Ястребите" и "гълъбите" в кабинета на Нетаняху започнаха да дават изявления, които звучат еднакво. А проучване на компанията за онлайн изследвания и събиране на данни Panels в навечерието на сухопътната инвазия показва, че подкрепата си за наземни действия са дали 63% от анкетираните.

Но ако продължават да умират още израелски войници, това може да се окаже трудно за преглъщане и да се повдигнат въпроси за ефективността на операцията. За "Хамас" е ясно, че за да се разколебае решимостта на израелците, е достатъчно да бъде пропусната една ракета от противовъздушната система "Железен купол" и тя да падне в Тел Авив. Или група терористи да влязат в  кафене чрез някой тунел и да започнат да стрелят. Защото малкият брой на цивилни жертви от израелска страна не е в резултат на нежеланието на групировката да нанася максимални щети, а защото Тел Авив харчи милиони за защита на населението си.

Докато липсва политическо решение за Газа, най-вероятно цикълът на насилие между Тел Авив и "Хамас" ще се повтори плашещо скоро. И с края на операция "Защитно острие" просто ще започне отброяването до следващата ескалация на напрежението.