По-добре или както винаги

Израел твърди, че не е спазил обещанията си, защото САЩ не са амнистирали осъдения за шпионаж в полза на Израел преди много десетилетия американски евреин Джонатан Полард. Освобождаването му е дългогодишна външнополитическа цел на еврейската държава, която разглежда Полард като изоставен войник. За Израел е изключително важно той да бъде на негова територия (както в случаите с трупове на израелски войници, заменени за живи бойци на "Хизбула" след войната от 2006 г.). А всъщност Полард изобщо не е свързан с преговорите между араби и евреи.

"Този случай е широко отразяван от израелските медии, особено през последните девет месеца. Фактът, че името му изплува отново, показва отчаянието на САЩ. Стигна се дотам, че разговорите изглеждат провалени, затова и американците търсеха нещо да предложат в замяна", казва пред "Капитал" Хю Ловат, директор на програмата за близкоизточния мирен процес към Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

В отговор палестинският президент Махмуд Абас подписа молби за членство в 15 организации на ООН. Това е поредна стъпка към получаване на пълноправен статут на държава - членка в ООН, след като през миналата есен Палестина стана наблюдател в Генералната асамблея на УНИЦЕФ. Това бе само предупредителна мярка, но отговорът на Израел бе светкавичен – веднага бяха обявени нови 700 поръчки за застрояване на окупираните през 1967 г. територии. Този подход е твърд, но същевременно издава и страха на еврейската държава.

"Важно е да посочим, че част от международните конвенции, на които палестинските власти искат да станат подписник, могат да засегнат и самите палестинци", казва Ловат. Такава например е конвенцията за правата на жените. "Но големият залог е Международният наказателен съд", добавя британският анализатор.

Ако Палестина стане член на Международния наказателен съд, това ще означава, че ще може да повдигне дела със силен отзвук срещу Израел и лидерите му най-малкото за окупирането и застрояването на Западния бряг. Това ще помогне и за придобиването на пълноправно членство в ООН, смята Надим Шехади от Chatham House. "Това може да промени правилата на играта, защото тогава преговорите ще бъдат между две държави", казва анализаторът пред "Капитал".

Плесница от Тел Авив Решат ли палестинските власти да тръгнат по пътя на т.нар. lawfare (война чрез международното право), Израел ще реагира. Достатъчно е да припомним какво се случи, когато Палестина стана член на УНИЦЕФ – най-големият донор на организацията в лицето на САЩ, където израелското лоби е мощен политически фактор, спря да плаща. В допълнение Израел има и други лостове за влияние – ускоряване на застрояването, замразяване на събираните в полза на палестинците данъци и такси (използван трик, който доведе властите в Рамала до ръба на колапс) или пък блокиране на придвижването на палестинските официални лица (които имат нужда от израелско разрешение, за да пътуват).

"Всичко, което Израел може да прави, е да задържа таксите и да застроява още повече", смята Надим Шехади. Хю Ловат обаче предупреждава, че това не може да продължава вечно. "Не може да вървиш до края, защото не искаш край на палестинските власти. Израел мисли как да натиска така, че да боли, но не да ги бутне от скалата", казва анализаторът от ЕСВП.

Въпросът е, че ако Палестинската автономия на Западния бряг бъде съсипана, това ще доведе до огромни проблеми за самия Израел. На първо място ще е негативният ефект на международната сцена, където еврейската държава и без това има все по-малко приятели след неуспешния опит за блокиране на членството на палестинците в Генералната асамблея на ООН, дори и като наблюдател (в България преди гласуването в ООН лично дойде премиерът Бенямин Нетаняху, но София се въздържа).

По-големият проблем ще е вътрешен. Ако няма палестински власти, Израел ще трябва да упражни пълна окупация върху Западния бряг. "Те ще трябва да отговарят за здравеопазване, образование, почистване на улиците – с една дума, за всичко. Това е невъзможно за Израел", смята Надим Шехади.

Ами американците?

Колапсът на преговорите между палестинци и израелци ще е удар не само за тях, но и за администрацията на Обама. Макар и постигането на мир в Близкия изток да е един от приоритетите, в същото време над него тегне провалената стратегия в Сирия, където не спира да бушува гражданска война, както и бавният напредък в иранските ядрени преговори. И това, без да споменаваме Русия.

"Затова САЩ имат нужда от някаква успешна история в Близкия изток и това сега могат да са само палестинците", казва Надим Шехади. Но по всичко изглежда, че сделка няма да има и този път. Знак за това е променящият се тон за преговорите. "Първо всички бяха оптимисти и говореха за цялостна сделка, с две държави и т.н. След това разговорът се промени, че им трябва преговорна рамка. Сега просто се опитват да поддържат процеса жив", казва Хю Ловат.

В същото време вътрешните процеси в Израел показват, че за момента най-добрият вариант е запазване на статуквото. "Израелската общественост не се интересува от преговорите и не вижда ползи от едно решение. Те могат да продължат така дълго време. За палестинците това обаче не е така", казва Надим Шехади.

И все пак от обявяването на преговорите за мъртви интерес няма никой. Ето защо сега най-вероятно ще бъде създадено усещането, че нещо се случва. "Все едно ще раздадат на палестинците и израелците визитни картички и ще им кажат – обадете се, когато сте готови. Ясно е, че в момента няма да има мирна сделка, но поне ще се опитат да изкарат някакви параметри на това каква трябва да бъде тя. И това ще бъде считано за успех", добавя Хю Ловат. Сверяването на часовника с реалността отново се отлага.