Давид срещу Мохамед
Омразата между израелци и палестинци засилва позициите на радикалните политици и пречи на спирането на войната
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Мразим всички араби, Газа ще е гробище", крещи полудяла тълпа, заглушавайки плискащите се в крайбрежието на Тел Авив вълни на Средиземно море. "Целта ни е да е унищожим евреите, които създават корупция навсякъде, където живеят", отвръща им задочно духовен лидер от Ивицата Газа в окуражителна проповед пред бомбардираните палестинци.
Крайни мнения като тези винаги е имало, но по време на война те сякаш заглушават всички останали. Жестокостта срещу цивилни и от двете страни на фронта в Газа вече е нещо нормално, а призивите на международната общност за сваляне на оръжията изглеждат нелепи. На 1 август бе договорено временно примирие за 72 часа, но ненавистта между двата народа вече взе над 1300 палестински и над 50 израелски жертви само за 3 седмици. Всичко това е резултат от последователното радикализиране на управляващите в Израел и Газа през последните няколко години, където личната омраза се превръща в държавна политика.
Да бъдеш различен в Израел...
Ситуацията в последния конфликт е толкова поляризирана, че дори и намек за рационалност или премерена позиция веднага бива заклеймяван като предателство. Това бе добре илюстрирано от американския комик Джон Стюърт, който в скеч показа как само споменаването на думата Израел го прави поддръжник на убийството на палестински деца, а пък обратното означава обвинение в антисемитизъм.
"В самия Израел е още по-страшно", разказва пред "Капитал" левият активист Мориел Ротман. По време на най-големия антивоенен протест в Тел Авив от началото на конфликта, когато се събрали едва 6 хиляди души, той е бил нападнат от крайнодесни симпатизанти на избиването на араби. "Крещяха "предатели" и "смърт за левичарите и арабите", спомня си Ротман, който е бил напръскан с лютив спрей, а негов приятел получил удар с арматурно желязо в главата. Следва кратко преследване по улиците на средиземноморския град, завършило с още закани и заплахи за саморазправа. "Любопитно е, че крещящите хора бяха евреи от близкоизточен произход, носещи кипа. А левичарите по принцип сме бели европейски евреи ашкенази", разказва Ротман.
Хората, които искат край на войната като Ротман, са малцинство. Според проучване на Израелския институт за демокрация от последната седмица над 90% от еврейските граждани на Израел (арабите и други малцинства не са питани – бел. ред.) смятат операцията "Защитно острие" за оправдана. Само 4% от запитаните виждат прекомерно използване на огнева мощ от страна на израелската армия. За сравнение - генералният секретар на ООН Бан Ки Мун определи обстрела на убежище за деца в Газа, чиято локация е била предадена на Израел 17 пъти, като нещо неоправдано.
Тези настроения намират своята подкрепа и на най-високо ниво в еврейската държава. В момента там управлява дясна коалиция, избрана през януари 2013 г., веднага след предишната война срещу Газа, когато антиарабските настроения са във вихъра си. Дори министърът на правосъдието Ципи Ливни, която е лидер на центристката партия "Хатнуа" и е смятана за един от най-умерените членове на правителството, не изключи повторната пълна окупация на Газа като част от израелската стратегия. Какво остава за хора като министъра на икономиката Нафтали Бенет, който си поставя за план минимум пълното унищожение на "Хамас" и застрояване на окупираните територии на Западния бряг.
"През последните години израелските власти правят стъпки в дясна посока. В управляващата коалиция има много гласове, подкрепящи застрояването", казва пред "Капитал" Хю Ловат, анализатор на Близкия изток от Европейския съвет за външна политика. "Мисля, че (премиерът) Нетаняху отиде по-далеч, отколкото предпочита с тази война, но вътрешната политика сама го набута в този ъгъл", добавя експертът.
…или да си замълчиш в Газа
И ако в Израел за несъгласие с преобладаващото мнение в полза на войната може да бъдат получени закани, обиди и някой удар, от палестинска страна нещата изглеждат по-зловещи. Несъгласието с политиката на "Хамас", дошли на власт с демократични избори през 2007 г., но след това узурпирали всички държавни механизми в авторитарен маниер, е равностойно на смърт. Така например на 30 юли 30 палестинци били арестувани по обвинения в "подозрително поведение" и притежание на израелски сим карти, след което били екзекутирани без съдебна процедура. Тази брутална демонстрация на авторитет показва, че за "Хамас" връщане назад няма.
"В момента "Хамас" е прекалено намесена във войната, за да спре. Те се намират в позиция, от която не могат да спрат ракетните нападения, без да покажат на поддръжниците си, че атаките са постигнали някакъв истински резултат, като например отварянето на пропускателния пункт "Рафах"," коментира за "Капитал" Лина Хатиб, директор на Carnegie Melon Middle East Centre. Тоест, "Хамас" трябва да демонстрира, че всички разрушения и стотиците жертви са си стрували.
Събитията в Газа обаче имат неизбежен ефект и върху палестинците на Западния бряг, които след края на Втората интифада в началото на миналия век поддържат относително мирно съществуване въпреки драконовските ограничения на израелската окупация върху правото им да се предвижват и работят. Затова и проведеният преди седмица протест от над 10 хиляди души на израелски пропусквателен пункт бе събитие, което не се е случвало от години.
"Палестинците на Западния бряг са много притеснени от случващото се в Газа. Хуманитарната цена е достатъчна, за да обедини всички палестинци срещу политиките и действията на Израел. Въпреки съмненията относно "Хамас" в крайна сметка Израел е държавата, използваща несъразмеримо насилие, убиваща цивилни в огромни количества и унищожаваща палестинска инфраструктура", казва Лина Хатиб.
А истинските проблеми?
Всяко отстъпване от крайните позиции на Израел и "Хамас" може да бъде разтълкувано от другата страна като проява на слабост или поражение. Така целта на войната за Израел еволюира от отмъщение за убитите трима еврейски тинейджъри, през спиране на ракетния обстрел до пълно унищожаване на мрежата от тунели на "Хамас". Палестинската групировка от своя страна настоява за вдигане на икономическата и логистичната блокада в замяна на десетгодишно примирие, което е несъвместимо с израелските притеснения на тема сигурност.
Затова сключеното за 72 часа спиране на огъня в петък е само временно поемане на въздух преди започването на насилието отначало. Когато и да се постигне мир, той няма да е траен, защото решението на истинските проблеми (виж другия текст) се отлага за неопределено бъдеще. А от това интерес няма никой.
15 коментара
Явно е Арабите ще изцибат евреите от Палестина, както го направиха и Саладин и неговите наследници преди 900 години....
Жалко, можеше и да си живеят добре.... явно е още рано, мое би след 900 години....
Демографската картина е в полза на крайни настроения сред арабите, а и сред израелците. 51% от арабското население е под 25 години, 40% безработица плюс крайна анти-израелска идеологизация още от детската градина. Сафардските евреи от Северна Африка, отродоксалните евреи от Ню Йорк, и голяма част от преселниците от бившия Съветски Съюз също са агресивни и настоени войнствено, така че и в бъдеще конфликтите ще продължат. Само да не се намесят по-далечни играчи, като Хезболла от Ливан, например. По мнение на експертите в момента Хезболла много внимателно следи развитието на събитията и тактиката на Хамас в Газа, защото въпреки силната си позиция те (Хезболла) не са имали досега успех с тунели и атаки на територията на противника по време на Израелска офанзива.
"смърт за левичарите и арабите"
мисля, че това изречение, макар и изречено от крайнодесни националисти, изразява много добре израелската нагласа към проблема. Забележете, че става въпрос за арабите по принцип, а не конкретно за палестинците. Израелците се възприемат като една миниятюрна държава сред арабското море и за това винаги се възприемат като жертвата и смятат, че агресията им е оправдана с оглед на оцеляването им. Те разглеждат палестинския проблем като само една част от по-големия арабски проблем. И не е съвсем да нямат основание, според мен. Докато западът и почти целия останал свят вижда един Израел, който е агресор срещу почти беззащитните палестинци, докато останалите арабски държави са разглеждани като повече или по-малко извън проблема.
До автора на това половинчато писание
Когато научите и иврит тогава пишете за Израелско палестинския конфликт
Статията ви е абсолютно дилетантска и не отразявя и частица от истинската ситуация
Към Арх. Стела Магрисо-Нанов
Моля, ако имате възможност, дайте и вашата гледна точка.
До коментар [#1] от "boby1945":
Боби, не че нещо ама всички конфликти там за последните 70+ години говорят точно за обратното ;)
До коментар [#3] от "polovtsian":
На чело на повечето арабски държави стоят диктатори и правителства, които са приятелски към САЩ. За това и поне за момента не са съществена част от проблема. Най-голяма опасност е Иран където поповете от години реват, че "ционисткият режим трябва да бъде заличен от лицето на земята". Наскоро Хомейни изключи израелците от това определение (т.е. само ционистите), но ако не се лъжа няколко дена след това се поправи...
До коментар [#4] от "arch. Stella Magrisso-Nanov":
На мен ми се стори сравнително обективна, може и да греша. Моля наистина дайте и вашата гледна точка.
До коментар [#6] от "Sinergy":
Нищо не говорят, първо прочети историята, после пиши, и при Саладин, например, е имало "Иерусалимско кралство" 1099-1291 и какво: Нищо, няма го...
Нещата в историята стават бавно, а и арабите своето не дават.....
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%B5%D1%80%D1
Точно тази история я знам, но е било доста отдавна. Принципно и българите сме били на 3 морета, но не вярвам някой да си мисли, че може пак да стане... :)
До коментар [#4] от "arch. Stella Magrisso-Nanov":
Ало, ало, "Др" Менгеле, никой не Ви вярва на фашистките простотии(убийств и концлагери), още по-малко на съответната пропаганда - най доброто предстои! :)
http://www.theguardian.com/world/2014/jul/20/sayed
До коментар [#9] от "carwindwrclir":
Доста емоционална, но едностранчива история, в която не се казва абсолютно нищо...
Ето я и другата гледна точка: http://e-vestnik.bg/20952/na-pat-za-rabota-pod-rak
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.