Инвазия на забавен каданс

Сценарият и хореографията на събитията нямаше как да не събудят паралели със съдбата на Крим, който през февруари за дни попадна под контрола на руски сили, маскирани като вежливи и мълчаливи "зелени човечета", а след това бе скоростно анексиран. "Свидетели на руската офанзива в Крим твърдят, че разпознават някои от въоръжените бойци в Източна Украйна като хора, които са били виждани по време на окупацията на полуострова. За много кратко време към тях се присъединиха местни цивилни проруски маргинали и "туристи на Путин" от Русия, които изпълняват функцията на жив щит, за да попречат на украинските антитерористични части да предприемат действия срещу саботьорите", разказва пред "Капитал" Роман Сон, активист и журналист, пишещ за "Украинска правда" и EUobserver. Но има и важни разлики между Крим и Източна Украйна.

"В източната и южната част на страната социалният импулс в полза на Русия беше много по-слаб, отколкото в Крим, както показва малкият брой протестиращи. Ето защо Москва започна специална операция, използвайки агенти под прикритие, за да разпали сепаратизъм и да създаде такъв импулс. Ако и това не е достатъчно, операцията може да включи насилие и жертви след руски говорещото население, което да послужи като претекст за умиротворяване, ако се наложи и чрез руска инвазия", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих от програмата за Централна и Източна Европа на German Marshall Fund. Но тъй като по думите му разположените край границата близо 40 000 войници не са достатъчни за окупиране на големи части от Южна и Източна Украйна, за момента откритото нахлуване не е много вероятно. Вместо това Кремъл предпочита да се придържа към по-рафинираната и прикрита тактика да разпалва хаос и да направи страната неуправляема.

По един или друг начин

Действията на Москва притискат колебливото правителство в Киев, разкриват слабостите му и го вкарват в разкъсваща дилема. "Шокиращо е, че властите позволиха тази бърза ескалация да се случи. Правителството в Киев имаше повече от месец да се подготви за офанзивата. Всички авторитетни експерти предричаха, че тя ще се случи", казва Роман Сон. Според него бездействието на Киев около Крим и сега е надигнало силна вълна от недоволство и много украинци се чувстват напълно предадени. Единствената причина да не се разбунтуват е опасението да не причинят допълнителна дестабилизация. "Но все повече хора започват да мислят, че ако не принудим централното правителство да действа по-решително, ще загубим половината страна или изобщо независимостта си. Именно затова имаше протест на около 600 души пред парламента в Киев, призоваващи за оставката на вътрешния министър Аваков и и.д. президент Турчинов", коментира журналистът.

На практика украинските власти нямат полезен ход. Ако бяха продължили да не правят нищо, Кремъл можеше да ги обвини, че са неспособни да възстановят реда и да предпазят руското малцинство. Което би дало на Путин претекст да се намеси. Но започналата във вторник контраатака срещу сепаратистите, която вече взе жертви в Мариупол, също носи рискове. Единият е вътрешен - използването на сила може да настрои още повече местното население срещу управляващите в Киев, които и без това не се радват на популярност в източните провинции. Вторият е, че след като се стигна до насилие и кръв, Кремъл ще изтълкува това като "покана" да навлезе в Украйна и да "защити" руснаците там.

"Основната цел на Путин на този етап е да попречи на Украйна да продължи да се сближава със Запада. Кремъл формулира този статут като "федерален" отвътре и "неутрален" или "финландизиран" отвън. Неутралността означава Украйна да остане извън НАТО и може би извън ЕС. Замисълът на федерализирането е да се даде толкова голяма автономия на регионите, че Москва да има лостове за лесно влияние върху юга и изтока и да ги използва, за да притиска централното правителство", посочва Йорг Форбрих. След като тези идеи не бяха приети от ЕС и САЩ, Кремъл смени тактиката и сега целта е Украйна да бъде толкова дестабилизирана, че нормалното провеждане на президентски избори на 25 май да стане невъзможно. "Това ще позволи на Москва да продължи да твърди, че властта в Киев е нелегитимна. Сепаратизмът освен това засилва руските аргументи за федерализиране на страната и оставя отворена опцията за откъсване на изтока по кримския сценарий. Путин може и да не е планирал всички тези стъпки предварително, но динамиката на сепаратизма, насилието и призивите за помощ от руски говорещите общности може да го доведат до още по-силна намеса", смята анализаторът от German Marshall Fund.

Цената на действието и на бездействието

В тази ситуация първата четиристранна среща в Женева в четвъртък, в която за първи път от началото на кризата на една маса седнаха представители на Украйна и Русия, заедно с ЕС и САЩ, започна без особени очаквания. "Москва размахва моркова на преговорите и така кара Запада да залага надежди на срещата в Женева и да отлага решението за санкции. Тези преговори със сигурност няма да донесат никакъв резултат", смята Йорг Форбрих. Според него най-многото, което може да се очаква, е Русия да се съгласи да продължи преговорите след седмица или две. И като се преструва, че има желание за диалог, ще се опита да накара ЕС да забави още повече реакцията си. "Тази тактика цели да купи на Русия време да създаде факти на терен в Източна Украйна, които ще засилят допълнително позицията й на масата за преговори", казва анализаторът от German Marshall Fund.

Същевременно Москва се възползва от колебливостта и разделението в ЕС. "Кремъл не се впечатлява от силните думи на западните лидери, а единствено от силни действия. За Путин залогът в Украйна е твърде голям, за да се отдръпне само защото на няколко руски длъжностни лица им е забранено да пътуват в ЕС", смята Роман Сон. Никой не мисли да воюва с Русия, но Брюксел и Вашингтон имат на разположение други оръжия, които обещаха да използват при инвазия в Украйна. "Едва ли някой се съмнява, че Русия стои зад сепаратистите в източната част. Това само по себе си е достатъчна ескалация от страна на Москва, за да задейства икономически санкции, или третата фаза, обявена от ЕС и САЩ. Сериозните санкции могат да причинят достатъчно болка на руската икономика и държавния бюджет и ще са ясен сигнал към Кремъл, че Западът е способен на решителни действия - нещо, което сега Русия не мисли", казва Йорг Форбрих.

Но пътят към санкциите е миниран от разнопосочните интереси в ЕС и мощното корпоративно лобиране. В Германия например химическият гигант BASF е само една от големите компании, които призовават за предпазливост. В Италия представители на Eni алармират, че Европа, която внася 30% от газа си от Русия, не може да си позволи енергийни санкции срещу Москва. Британската British Petroleum (която има 20% дял в "Роснефт") е в авангарда на групата фирми, които предупреждават министрите и депутатите в Лондон какви ще са загубите, ако отношенията с Москва се влошат.

Никой не отрича, че санкциите ще наранят и тези, които ги налагат. Но ще струва още по-скъпо, ако Путин бъде оставен да прави каквото си поиска с надеждата, че той няма да се осмели да стигне до открита война. Защото, както казва Йорг Форбрих, "ако има урок, който трябва да сме научили досега от украинската криза, той е, че трябва да мислим за доскоро немислимото".