🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Как сделката между ЕС и Великобритания ще повлияе на българите

Тези, които са в "заварено положение" на Острова, няма да почувстват промяна в статута си

Сделката между Великобритания и ЕС ще засегне само новодошлите имигранти
Сделката между Великобритания и ЕС ще засегне само новодошлите имигранти
Сделката между Великобритания и ЕС ще засегне само новодошлите имигранти    ©  Dylan Martinez
Сделката между Великобритания и ЕС ще засегне само новодошлите имигранти    ©  Dylan Martinez

След изтощителни преговори в края на миналата седмица, британският премиер Дейвид Камерън обяви, че е извоювал "специален статут" за страната си в ЕС. Какво мислят британците за постигнатата сделка ще стане ясно от референдума на 23 юни, когато те ще гласуват дали да продължат да бъдат в ЕС или да излязат от него. Ако останат, това ще бъде по нови правила, които ще позволят орязване на социалните плащания за имигранти на Острова, защита за британския финансов сектор и улесняване на блокирането на нежелани европейски регулации.

Кои социални помощи са на масата

Точките, които се отнасят най-пряко до европейските мигранти във Великобритания, са тези за "аварийните спирачки" за социални помощи и за детските надбавки, като промените ще бъдат в сила само за новодошлите, а не за тези, които вече живеят и работят на Острова в момента на въвеждане на реформите.

Социалните придобивки, за чието ограничаване се споразумяха страните от ЕС (т. нар. in-work benefits), се получават от служители с ниски доходи, като целта им е да стимулират трайно безработните и младежите чрез допълнителни помощи. Веднъж активиран, механизмът за ограничаване ще продължи седем години (Камерън настояваше този срок да бъде 13 години). Помощите ще бъдат лимитирани за четири години за всеки индивидуален случай, дори мигрантите да са пристигнали през последната, седма година от продължението на механизма. 

"Аварийната спирачка" не означава пълно отсъствие на социалните придобивки - достъпът на имигрантите от ЕС до помощи постепенно ще се увеличава през тези четири години", уточниха от посолството на Великобритания в София пред "Капитал". 


					
				
	
	
	
		
							
							
							
		 					
										

От посолството коментираха, че причината за тази реформа е увеличаването на населението на Обединеното кралство, като се смята, че то ще достигне над 70 млн. през 2027 г. По техни данни нетният брой мигранти е над 300 000 на година. "Великобритания също така предоставя и изключително щедри социални помощи, които не се основават на натрупани в предишен период осигурителни вноски...Тези помощи са привлекателен фактор за мигранти от други страни членки на ЕС и оказват напрежение върху социалната система на Великобритания, което води до притеснение от страна на британското население", обясниха още от посолството. 

Що се отнася до детските надбавки, те ще продължат да се изплащат на европейски мигранти, които работят във Великобритания или друга държава от ЕС, но сумата ще е съобразена спрямо стандарта на държавата, в която живее детето. В момента сумата се определя на база на британските стандарти на живот, независимо дали детето е във Великобритания или в друга държава. От 1 януари 2020 г. подобно индексиране за детските помощи ще може да се прилага из целия Европейски съюз. Споразумението дава право на страните-членки да определят сумите на детските надбавки, получавани от мигранти, чиито деца живеят в друга страна, със стандарта на живот в страната на произход. Европейската комисия не смята да предлага подобна практика с други видове социални помощи, като например пенсии.

"Новите правила няма да засегнат българските граждани, които отиват във Великобритания, за да учат или да работят, и които допринасят за просперитета и икономическия растеж на Кралството чрез постиженията и работата си. Новите правила целят да предпазят британската социална система от тези мигранти, които кандидатстват за помощи от първия ден от пристигането си, без да допринасят към британската система", обясниха още от британското посолство. С други думи, мигрантите, които работят над минималната работна заплата и не разчитат на помощи, за да се издържат, няма да бъдат повлияни от промените. 

Кога и как ще се случи това

Първо, трябва да се състои референдумът, на който гражданите на Великобритания ще заявят дали са "за" или "против" оставане в ЕС. Ако гласуват "за", следва Обединеното кралство да обяви официално оставането си в Евросъюза.

След като Лондон потвърди членството си в ЕС, промените в правилата за помощите ще трябва да бъдат одобрени и от Европейския парламент (ЕП). В началото на миналата седмица президентът на ЕП Мартин Шулц заяви, цитиран от Politico: "Да бъде ясно, никое правителство не може да отиде при парламента и да каже "Това е нашето предложение, ще ни дадете ли гаранция за резултата", цитира Politico. Шулц добави, че ЕП все пак ще се постарае да подкрепи компромисна и честна сделка.

За да бъде задействана "аварийната спирачка", Великобритания трябва да информира ЕК и Съвета на ЕС, че имиграцията е достигнала "изключителни нива" и да отправи молба да се възползва от механизма. След като ЕК разгледа молбата на Обединеното кралство, както и описанието на заплахата, която миграцията представлява за социалната й система, топката попада в ръцете на Съвета на ЕС. Съвета ще може да упълномощи Великобритания да ограничи социалните помощи за служители с ниски доходи, ако има доказателства, че системата за социално осигуряване е претоварена. 

А колко точно социални помощи взимат мигрантите

Любопитно е, че самото британско правителство не разполага с информация за това колко социални помощи получават европейските мигранти на Острова. Лорд Бийчъм, член на Камарата на лордовете, е задал писмен въпрос колко са годишните помощи, които се изплащат на европейски мигранти, и колко самите мигранти допринасят към британската хазна. От отговора на секретаря по бюджета лорд О’Нийл от 19 февруари става ясно, че такава информация няма. Оказва се, че целият този шум около източването на социалната система на Великобритания засега не е подкрепен от конкретни статистики. Преди време "Капитал" получи подобен отговор от немското вътрешно министерство, от което обясниха, че нямат данни за това колко и какви имигранти се възползват от социални придобивки с измами.