Лондон и Брюксел: Заедно или не

През седмицата Туск коментира, че преговорите са "крехък политически процес" и е разчистил другите си ангажименти, за да се среща с лидерите на ЕС и да получи тяхната подкрепа. Същевременно Камерън обикаля европейските столици, за да се опита да тушира съществуващите резерви. В последно време европейски правителствени представители дават позитивни знаци за изгледите за споразумение на срещата в Брюксел. Но Полша посочва, че промените в социалните помощи изискват още дискусии и не трябва да нарушат принципа за свободата на движение, а Франция не е съгласна с това на страни извън еврозоната да се дава право на вето върху въпроси, засягащи целия ЕС.

Предложенията на Туск по четирите британски искания са следните. "Аварийни спирачки" ще ограничават достъпа на имигранти от ЕС до социални плащания за служители с ниски доходи за четири години веднага след референдума, ако страната докаже, че това претоварва социалната й система. По отношение на суверенитета ще се признае правото на Лондон "да не е задължен за по-голяма политическа интеграция в ЕС". Освен това британският парламент заедно с група други законодателни органи от ЕС ще могат да блокират законодателни инициативи на Брюксел. Сделката защитава паунда, като признава законово, че ЕС има повече от една валути. Във връзка с конкурентоспособността съюзът ще увеличи усилията си да намали бюрокрацията, особено за малкия и средния бизнес.

Камерън твърди, че предложенията на Туск ще направят Великобритания "по-сигурна и по-просперираща" и за тях "си струва да се бориш". Според него е постигнат напредък и по четирите британски искания, въпреки че той настоява, че това далеч не е крайният вариант на сделката. Но въпросителните остават. Не е сигурно например дали "аварийните спирачки" ще намалят имиграцията, тъй като условията за използването им ще бъдат определяни в Брюксел и освен това заплатите във Великобритания все пак остават доста по-високи, отколкото на места в Източна Европа. Според Politico премиерът е изправен пред структурен проблем, тъй като няма почти никакво припокриване между това, което би било полезно за Обединеното кралство като реформи, това, което би могло да бъде представено на обществото като истински успех, който да го убеди да гласува за оставане в ЕС и това, което Брюксел реално е готов да даде. Целта в крайна сметка е двойна – Камерън да изглежда като победител, без всички останали да се почувстват като загубили. Но самата сделка е само малка част от общата картина, тъй като референдумът не е толкова за реформите на Камерън, колкото за самото британско членство в ЕС, и мнозина ще гласуват спрямо вътрешните си убеждения относно съюза. И все пак премиерът би могъл да увлече страната след себе си, макар че много неща мога да се объркат междувременно.

Добра сделка или плесница в лицето

"Черновата на сделката е значителна стъпка в правилната посока. Камерън обяви определени притеснения и в крайна сметка всички те бяха взети под внимание. Това означава, че другите лидери на ЕС и европейските институции са опитали да измислят нещо, което да включва задоволителен компромис", казва пред "Капитал" Винченцо Скарпета от лондонския аналитичен център Open Europe, който е близък до британското правителство. Но уточнява, че не става въпрос за трансформираща сделка, която ще доведе до структурна промяна на ЕС. "Ще бъде несправедливо обаче да се твърди, че това е изцяло грешка на Камерън. Времето на преговорите винаги е било най-слабата точка в неговата стратегия, тъй като някои големи страни членки като Германия и Франция не са склонни в момента за такъв вид промяна, защото са изправени пред избори догодина", твърди Скарпета.

Някои британски медии обаче са сурови към черновата и излязоха със заглавия като "ЕС се шегува" и "Плесница в лицето на Великобритания". От лагера на лобиращите за излизане от съюза определят преговорите като "симулация" и твърдят, че те няма да имат голям ефект върху суверенитета на страната и способността й да контролира границите си. "Хората, които агитират за Brexit, няма да бъдат доволни от нищо, което Камерън реалистично постигне в областта на достъпа до социални плащания и свободата на движение. Те твърдят, че "аварийните спирачки" не са достатъчни, защото не са едно и също с това да се ограничи броят на имигрантите. Но трябва да се има предвид, че ограничаването на броя и слагането на таван е лимитиране на свободното движение и това може да бъде постигнато след излизането от ЕС. В този смисъл за британското общество ще е от значение колко усилия ще вложи Камерън в рекламирането на сделката като носеща важни отстъпки, особено в символичната област на "все по-задълбочения съюз", в която Великобритания получи гаранции, че няма да бъде принуждавана към по-голяма политическа интеграция", посочва Скарпета. Но признава, че не всички теми в споразумението имат еднаква тежест за британците. "За средностатистическия гласоподавател от най-голям интерес са "аварийните спирачки" и "все по-задълбоченият съюз", докато правото на националните парламенти да блокират законодателство на Брюксел е малко вероятно да бъде централна тема в дискусиите", казва Скарпета.

Нищо не гарантира, че Камерън ще успее в своя поход. В Европа има безпокойство, недоверие към елитите и популизъм. И всичко това е доминирано от една тема – имиграцията. Във време, когато Доналд Тръмп е фаворит за републикански кандидат-президент в САЩ, а крайно лявото и крайно дясното процъфтяват на Стария континент, не е изключено британците да гласуват срещу статуквото.