Пандемията от COVID-19 разкри недостига на медицински сестри в Южна Европа

Италия и Испания имат и по-нисък от средния коефициент на сестри към лекари. Общо взето, северните и централноевропейските страни имат три сестри на всеки лекар - близо до средната стойност според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). За разлика от тях Италия има 1.45, а в Испания коефициентът е близък - 1.48. Това е, защото броят лекари в двете държави се доближава до средния за Европа за разлика от броя сестри, които са много по-малко в южните страни.

"Нашата здравна система се фокусира повече върху лечението, отколкото върху грижата за хората или превенцията на болести", обяснява Мар Роша, говорител на Official College of Nursing of Madrid (CODEM) в Мадрид.

Липса на медицински сестри

Ситуацията е още по-зле в старческите домове. "Домовете за грижи за зависими, не само за възрастни хора, винаги са имали много лошо съотношение, казва Роша. Ако в здравния сектор исторически има по-малко сестри, в социалната здравна система на практика сме сами. Пандемията направи липсата на здравни грижи видима и причини безредици за настанените", споделя още тя. До 10 юни над 20 хил. души, настанени в домовете за грижи в Испания, са починали от коронавирус.

"Има ендемична липса на медицински сестри", казва Гарсия.

Президентът на Националната федерация на медицинските сестри (FNOPI) Барбара Мангякавали споделя, че в Италия е същото. Италианската сметна палата написа в неотдавнашен доклад, че по-ниските публични разходи за здравеопазване са довели до по-малко медицински персонал, работещ в провинцията, най-вече сестри. Италия ще трябва да добави между 53 и 54 хил. специалисти по здравни грижи, за да достигне средната за Европейския съюз пропорция на сестри на човек от населението според FNOPI. В Испания недостигът е между 88 и 125 хил. специалисти според испанския съюз за медицински сестри, SATSE и Official College of Nursing of Madrid. ОИСР също подчерта недостига на персонал в двете държави.

"Исторически погледнато, сестрите имат много малка видимост", казва говорителят на Official College of Nursing of Madrid Роша, което "се превежда като липса на социално признание".

"Повечето хора мислят за нас като персонал, подчинен на лекарите в болниците и здравните центрове, но не е така", споделя Гарсия. Медицинските сестри водят грижата за пациента и са в пряк и постоянен контакт с него. Тяхната работа по време на пандемията се е умножила многократно.

"Нашата роля отвъд здравните грижи е никога да не оставяме пациента сам", добавя Мангякавали.

Това обяснява защо сред сестрите за разлика от другите здравни работници е имало по-висок процент на заразени в сравнение с цялото население. В началото на април Световната здравна организация предупреди, че 10% от всички инфекции в европейския регион са на здравни работници. Малко след това в края на април Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) публикува някои разкриващи данни: 20% от хората с COVID-19 в Испания са здравни работници. В Италия процентът им е 10, въпреки че в някои от най-засегнатите региони като Ломбардия процентът на заразени специалисти достига 20.

Недостиг на защитно облекло

Точно защото здравните работници са предимно жени, те се разболяват повече от коронавирус. В началото на юни 70% от италианските здравни работници са жени, съобщава Istituto Superiore di Sanità. Подобно на това 76% от испанските здравни работници с коронавирус също са жени. Но само 56% от заразените в Испания са жени. Откъде идва разликата? Според Евростат 78% от всички здравни работници са жени, а процентът е още по-голям при медицинските сестри. "Професията е силно феминизирана още от началото си", казва Роша.

Законодателите предложиха няколко обяснения за по-високия брой заразени сред здравните работници. В Испания например здравното министерство го отдава на по-високите проценти на тестове сред работниците, по-големият риск от заразяване на работното място и първоначалното незнание за безсимптомното предаване. Те обаче не споменават проблема, който професионалните организации твърдят, че инфекциите са причинили - липсата на лични предпазни средства.

"Ние не сме герои, не носим наметало и нямаме суперсили. Ето защо имаме процента на заразяване, който имаме", казва Гарсия. Според скорошно проучване в Испания през първите седмици на епидемията здравните работници отбелязват особена липса на маски например, за да защитят себе си както в болниците, така и в първичната помощ.

"Не познавам пожарникар, който влиза в горяща къща без защита, но правителствата помолиха сестрите да влязат в COVID отделенията без никаква защита и да рискуват живота си. Това е неприемливо", казва генералният секретар на Европейската федерация на медицинските сестри (EFN) Пол де Рейв. Към 29 май са били заразени 51 482 испански медицински специалисти.

Ситуацията е подобна и в Италия. По данни на FNOPI около 13 хил. медицински сестри са заразени с коронавирус, или почти половината от всички 30 хил. инфектирани здравни работници в страната.

"Четиридесет души са починали заради COVID-19 и това е въпреки факта, че медицинските сестри са достатъчно млади, за да издържат по-добре на ефектите на вируса", казва президентът на италианската асоциация на сестрите Мангякавали. Но както казва Де Рейв, това, което се случи с коронавируса, не е нищо ново. Когато заразата от ебола за пръв път е регистрирана в Европа през 2014 г., здравен работник се заразява в болница в Мадрид. Тогава професионалните здравни организации и съюзи се фокусират върху необходимостта от лично предпазно облекло.

"Никой не обърна внимание", спомня си Де Рейв. Сега Международният съвет за медицински сестри (ICN) нарича ситуацията "глобална спешна ситуация". Според писмо на ICN до Световната здравна организация към 18 май поне 360 медицински сестри по света са починали от новия вирус. Въпреки това много държави, сред които и Испания, не разбиват данните до професионални категории, така че това число може да бъде само върхът на айсберга. "Трябва да се уверим, че се грижим за тези, които се грижат за нас", казва Де Рейв.

Невидимият отпечатък

Влиянието на коронавируса в световен мащаб беше и ще продължи да бъде огромно. Но за служителите на първа линия може да бъде дори още по-голямо. Емоционалната пренаситеност и чувството за липса на защита се добавиха към огромното количество работа, свързана с пандемията. Гарсия казва: "Ходиш на работа, страхувайки се да не заразиш семейството си и да не се превърнеш в носител на заразата."

"Когато имаш 30 години професионален опит, много хора са умрели през целия ти живот и свикваш с това. Но знаеш как да се справиш с него, защото се случва само от време на време", добавя Гарсия. Но кризата с COVID-19 за една нощ се превърна в неуправляем кошмар. Пациенти умират почти непрекъснато, в повечето случаи сами и далеч от семействата си.

"Постоянно сме изложени на болката и болестта на хората, но тази криза беше емоционално и психологическо цунами", споделя Роша. Предварителните изследвания на мадридския университет "Комплутенсе" показват как почти 80% от интервюираните здравни работници са имали симптоми на тревожност, а 51% са страдали от признаци, свързани с депресия. Роша и Гарсия разказват още за безкрайните часове работа, за стотици пациенти, за които трябва да се грижат, за неотложността и обезпокояващия брой мъртви пациенти, които виждат всеки ден. Въпреки физическата и психическата умора отдадеността им е категорична: "Никога не оставяйте някого сам", казва Мангякавали.

За Де Рейв мисията и волята за завършването й отразява отдадеността на сестринската професия, която отбелязва своята международна година през 2020 г. В началото на годината малцина са си представяли, че тя ще се проведе по време на глобална пандемия, която би хвърлила светлина върху важността на сестринството. Въпреки това медицинските сестри страдат от висока степен на несигурност на работното място, казва той. В Испания договорите за работа понякога продължават седмици или дори дни. В Италия заплатите са много под средните за Европа. Според Де Райв тези условия съществуват въпреки високото академично ниво на южноевропейските медицински сестри. В Португалия и Испания има висок стандарт на обучение, така че "има добра и силна работна сила и това е ключово". За разлика от това Германия, която има повече медицински сестри, изисква по-ниска професионална квалификация.

Тези разлики могат да обяснят защо много южноевропейски сестри събират багажа си преди години и се местят да работят в други региони. Според данни, публикувани във Великобритания, почти 6% от сестрите в националната здравна система, или 19 323 души, идват от други европейски страни - 60% от тях са от Ирландия, Португалия, Испания и Италия. Испанският съюз на медицинските сестри (SATSE) отбелязва, че според оценки от предишни години повече от 5 хил. испански медицински сестри може да са отишли да работят в други страни, докато в Италия FNOPI изчислява, че броят им може да бъде 20 хил.

Страх от завръщане

В момента сестрите са изправени пред страха от огнища и завръщане на вируса. "Връщането на вируса ще бъде много по-лошо. Има толкова много физическо и психическо изтощение, че не бихме могли да положим същите усилия, колкото и да искаме", казва Гарсия.

Засега медицинските сестри остават сред заразата, изпълнявайки обичайните си задължения, а в много региони също поемат отговорност и за вземане на проби или за проследяване на контактните лица. Междувременно те искат да работят с повече защита, по-добри условия на труд и подкрепа на специалисти по психология, които да помогнат на тях и на други здравни работници да се възстановят физически и емоционално от случилото се.

"Откакто имаме тази непредвидена ситуация, молим тя да не бъде забравяна и да успеем да получим укрепена здравна система, която е свързана с нуждите на пациентите", казва Гарсия. Това би превърнало аплодисментите в осем вечерта в крепостна стена срещу бъдещи пандемии.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.