Стрес тест за здравната система

Точно преди кризата групата протестиращи медицински сестри блокира една от залите в парламента с искания за по-високо възнаграждение, въпреки че болниците бяха задължени да отделят по 50% от приходите си за заплати на персонала. По време на кризата изкристализира една много важна пробойна в здравната система и това е моделът на финансиране само за извършена дейност. Оказа се очевидно, че болниците не могат да поддържат готовност за борба с епидемия, да изплащат заплати и да се подготвят с апаратура и защитни облекла, при положение че част от дейността им, като плановите операции например, е забранена, а пациентите се страхуват да се преглеждат и дори да посетят болница при спешни случаи. За да закупят респиратори и защитни облекла, най-големите болници, а и самото здравно министерство разчитаха на дарения от частни лица и компании, което поставя въпроса за отговорността на държавата за лечението на гражданите по време на епидемия.

Държавата реши всички работещи на първа линия да бъдат подпомогнати с 1000 лева за работа в епидемични условия, а освен това да предостави на болниците аванс като процент от получените средства през предишните месеци, когато са работили с пълен капацитет. В същото време обаче здравното министерство не успя да се погрижи в достатъчна степен за защитата на лекарите, които се срещат всекидневно с пациенти, като например личните лекари получиха безплатно по две еднократни защитни маски. Фармацевтите пък не получиха нищо, а в първите дни на епидемията имаше много оплаквания от лекари за липса на защитни облекла. Дефицитът беше преодолян след последвал внос и заработване на български ателиета за производство на защитни облекла и маски. Проблемът с готовността на сектора за епидемия обаче тепърва ще продължи да стои за разрешаване върху бюрото на здравния министър и правителството.

Държавата реши да се намеси на пазара на респиратори, защитни облекла, дезинфектанти и дори лекарства, като скоростно издаде лиценз за търговия на едро на държавната фирма за ваксини "Булбио". Как, на какви цени и от кого компанията е снабдявала сектора обаче все още не е ясно.

По време на епидемията, а и след нея имаше много случаи на нормативни проби и грешки, като здравният министър непрекъснато поправяше или оттегляше заповедите и проектите си, в повечето случаи като резултат от решения на правителството в една или друга посока. Качеството на нормативната уредба и юридическата експертиза в здравния сектор започват все повече да се понижават, което ще продължи да създава проблем на всички участници в него.

Имаше много случаи на заразяване на лекари, отказ от работа с пациенти, пропуснато от самите пациенти лечение - проблеми, чието решение трябва да се търси. Един от тях продължава да бъде възрастта на медицинските екипи и логичното им притеснение да работят, тъй като 63% от тях, или почти 20 хиляди български лекари, попадат в рисковата за заразяване група, тъй като са на възраст над 51 години. Подобно е положението и при медицинските сестри и като цяло при професионалистите по здравни грижи.

Именно липсата на медици би трябвало да е основен проблем и за бъдещата национална детска болница. Докато част от родителите разсъждават какви зелени площи, фонтани и играчки за децата трябва да има в клиниката, основните въпроси, които касаят помагат ли фонтаните на лечението, остават открити - кой ще работи в нея, има ли достатъчно специалисти по педиатричните специалности и сестри с детски профил и могат ли да бъдат "произведени" за две-три години, както и кой от известните лекари ще пожелае да се премести там. Липсата на стратегия за детското здравеопазване и шумните гласове по строителни въпроси все повече отдалечават в бъдещето възможността да има детска болница.

Фармацевтите и коронавирусната инфекция

В първите дни на извънредното положение здравната каса удължи протоколите и рецептите на хронично болните пациенти и така осуети наложителното ходене на лекар само заради тях.

По думите на управителя на здравната каса проф. Петко Салчев НЗОК е срещнала огромна подкрепа от фармацевтите, защото по нейни данни нито една аптека не е била затворена по време на пандемията, а всички те са се справили с допълнителната работа по отпускането на лекарства (виж интервюто в броя). За разлика от здравните институции обаче прокуратурата първоначално обвини аптеките в спекула с и без това липсващите дезинфектанти, маски и противовирусни средства, след това блокира аптеките с масови проверки, при които не откри спекула, а накрая обвини по члена за телефонен тероризъм председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова за интервюта по национални медии, в които коментира евентуалната липса на някои медикаменти по време на корона кризата - изказване, напълно в духа на всички експертни мнения по въпроса с лекарствоснабдяването в България и ЕС.

По време на пандемията фармацевтичният съюз излезе с предложение да извършва генерично заместване, за да не търсят пациентите лекарства. Здравното министерство пусна за обсъждане проект в тази посока, но след острата реакция на лекарския съюз го свали. Вероятно въпросът за плюсовете и минусите от генеричното изписване и заместване за пореден път ще се дискутира след края на коронавирусната криза.

Обект на анализ би трябвало да бъде и резултатът от първия централизиран държавен търг за покупка на онколекарства и онкохематологични продукти, който здравното министерство проведе. Оказа се, че прогнозите на пореден екип на здравното министерство, че от него ще се постигнат спестявания от типа на 20% или 50% от досега заплащаната стойност, както и се очакваше, са напълно неверни. При прогнозна стойност на централизирания търг от 1.28 млрд. лв. са постигнати по-ниски цени с изключително скромните 57 млн. лв.

Какво беше електронно здравеопазване

Точно около кризата беше повдигнат въпросът какво се случва с елементите на електронното здравеопазване - националната информационна система, електронното пациентско досие, електронната рецепта. Правителството включително прие и дарение от софтуерните компании под формата на часове труд по въпроса.

Българският фармацевтичен съюз, Българският лекарски съюз, Националната пациентска организация, Българският клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании заедно и поотделно поставиха въпроса за по-бързото изработване на елементите на националната система и по-специално за необходимостта от ефективно въвеждане и използване на електронна рецепта, поне по време на пандемията.

Засега единствената заявка в тази посока е на здравната каса, която планира процесът по отпускане на скъпоструваща терапия напълно да се електронизира.

Липсата на електронни регистри и услуги, на достоверна информация за проведеното лечение и резултатите от него и въобще от дигитализацията на данни е толкова видима, още повече по време на криза, че вероятно следва да бъде един от приоритетите на управляващите.

Източник: Shutterstock Преглед на оригинала