Свят

Пандемията показа, че работниците на първа линия са едни от най-слабо заплатените

Ако се увеличат протестите, тези на служителите от публичния сектор вероятно ще са водещи

Снежина Пашинова

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Наричат я "геройска заплата". Когато коронавирусът се появи в САЩ през март, Кристиан Замарон и колегите му в центъра за доставки на Amazon в Чикаго получават 2 долара допълнително на час - награда за това, че са на първа линия в отговора на Америка срещу пандемията. През юни Amazon премахна допълнителното заплащане - една от многото компании, които предприе подобен ход. Замарон разказва, че фирмата раздава безплатни тениски няколко седмици по-рано. Една от тях има щампа с думата "герой".

Кристиан Замарон е един от лидерите на серия от протести срещу това, че Amazon прави твърде малко, за да защити работниците си. По това време той не се оплаква от основното си заплащане от 15.50 долара на час. Отношението на ритейлъра се променя, въпреки че Amazon предлага еднократен бонус за всички, които наема на работа през юни. Новата тениска "изглежда като подигравка", твърди Замарон пред Financial Times. "Въведете истинска защита. Платете ни истински пари."

Пандемията преобърна работната йерархия и показа, че много от хората, ключови за функционирането на модерната икономика, са сред най-ниско платените - от медицински сестри, които се грижат за болните от COVID-19 пациенти, до работници, които снабдяват останалите с жизненоважни стоки. Проблемът не е само в това, че заплатите на голяма част от работещите в напредналите икономики са в застой през последните години. Много от тях се сблъскват с несигурно съществуване, което е в резултат на политиката за гъвкав пазар на труда през последните четири десетилетия - липса на сигурност на работното място и контрол върху извънредния труд, невъзможност за спестяване и, особено в САЩ, ниско платени или неплатени болнични.

Една пандемия време

Политиците отговарят на пандемията с настояване за различен социален модел, който ще се стреми да адресира някои от класовите и расовите неравенства, разкрити в резултат на кризата. По времето на пандемията съдбата на нископлатените работници е един от основните политически и икономически въпрос - тест за това дали наистина има промяна в посоката.

"Ключовите работници, които познавам, казват "много благодаря, че пускате реклами, в които ни благодарите; сега ни платете заплатата", твърди президентът на Ford Foundation Дарън Уокър. "Фактът, че ни отне една пандемия време да осъзнаем кои са най-важните работници в икономиката ни, е трагичен", добавя той. "Има хора в страната, които работят по 40 часа на седмица и които все още се нуждаят от купони за храна или друг вид обществена помощ, което е срамно."

Ако след пандемията се увеличат протестите на работниците, тези от публичния сектор вероятно ще са на първа линия. Но решенията за заплатите им ще бъдат политически. Именно икономическият модел в частния сектор ще бъде тестван след кризата.

Икономическият удар на пандемията

Складовият бизнес никъде другаде не е толкова голям, колкото във Великобритания и САЩ. Воден от електронната търговия и потребителската икономика, той се превръща в новата индустрия, която наема много от току-що завършилите училище.

През 2018 г. Amazon въвежда минимална работно заплащане на час в САЩ - 15 долара, или двойно на федералния минимум от 7.25 долара. Но работниците в складовете вземат по-малко в сравнение с техните предшественици от фабриките. През 2018 г. служителите в складовете и логистиката в предградията на Чикаго получават 43 хил. долара на година според американското Бюро по трудова статистика. Това съответства на средната годишна работна заплата на работник в производството през 1998 г. Положението не е по-различно и във Великобритания.

Хората от всички обществени слоеве понасят икономическия удар от пандемията. Повече от 47 млн. души в САЩ са подали молби за безработица, а в Обединеното кралство всеки трети служител от най-нископлатените сектори е загубил работното си място, излязъл е в отпуска, работи по-малко часове или взема по-ниска заплата. "Коронавирусът ни показа, че има нещо нередно в начина, по който оценяваме труда на хората", казва икономистът от Университета в Кеймбридж Ха-Джоун Чанг.

Протестите срещу расизма в света през последните седмици привличат вниманието и към расовото неравенство при заплащането. В редиците на нископлатените има голям брой хора от етническите малцинства, а тези групи са едни от най-засегнатите икономически и медицински от вируса.

Ключови работници, но не съвсем

Адвокатите по трудово право прогнозират, че пандемията ще доведе до сериозна активност на работниците - такъв, какъвто САЩ и Великобритания не са виждали от години. Складовете, заредени със стоките на добре познати компании, често пъти се управляват от малки бизнеси, наети от агенции по заетостта. Според адвоката Ранди Корган нивото на организация там води до ниско заплащане и високи нива на напуснали и назначени, което създава трудности при организиране на временната работна ръка. Той споделя още, че пандемията ще бъде повратна точка за това.

"Прилича на приказката за жабата", казва Михай Писарчюк, който работи за британски подизпълнител, извършващ доставки за Amazon. "Знаете - когато сложите жабата във вряща вода, тя скача, но когато я сложите в студена вода и я загреете, тя бавно започва да свиква. Ние сме като жабата във вряща вода."

Някои работодатели се опитаха да избегнат критика, като променят политиката си за ниски заплати. Walmart увеличи минималното заплащане от 9 на 11 долара през 2018 г., а конкурентът й Target също увеличи заплатите от 13 на 15 долара наскоро. Много малко от тях стигат до крайности подобно на PayPal, чийто изпълнителен директор Дан Шулман е шокиран от резултатите на проучване, според което 60% от служителите в кол-центъра на фирмата едва свързват двата края всеки месец. Компанията за разплащания реагира, като повишава работните възнаграждения.

"По време на пандемията ги наричахме ключови работници и ръкопляскахме за тях", споделя бившият изпълнителен директор на Pepsi Индра Нуи на неотдавнашна конференция в "Йейл". "Ще им дадем ли по-високи заплати, излизайки от пандемията", пита тя.

Икономистите се страхуват, че историческите високи нива на безработица ще затруднят работниците в стремежа им към по-добри заплати. "Хората са недоволни, но са и благодарни, че имат работа, и не искат да нарушат баланса", споделя работник в склад в Манчестър, пожелал да остане анонимен. "Работата е в това, че не можем да ги принудим да правят каквото и да било. В края на ожесточения от конкуренция работен ден не мисля, че някой го е грижа за нас."