Трети ден блокаж за възстановителния фонд на ЕС

Будапеща иска гаранции, че всякакви бъдещи санкции ще могат да бъдат налагани с единодушие (с други думи, една страна ще е достатъчна за вето), а не с квалифицирано мнозинство, както е в сегашната версия на плана. Съюзник в това искане е Полша, но такъв стана и Словения. Това на практика означава, че санкции няма как да бъдат наложени, защото страните от Вишеградската четворка са на едно и също мнение по този въпрос.

В неделя полският премиер Матеуш Моравецки отново каза, че няма да се съгласи с предложението евросредства да се замразяват за дадена страна, ако в нея не се спазва върховенството на закона. Той потвърди, че лидерите на ЕС още не могат да постигнат съгласие. Унгарският премиер Виктор Орбан, по подобие на българския си колега Бойко Борисов, заяви днес, че холандският лидер Марк Рюте е отговорен за безизходицата по време на срещата на върха на ЕС. Редица западни лидери и Брюксел обаче смятат, че унгарският десен националист е отстъпил от демократичното управление в страната. Затова в момента те искат строг контрол върху начина на изразходване на средства. А преди седмица Рюте заяви, че развитието на събитията в Унгария и Полша е "много тревожно".

За вето загатна и Италия, която не приема идеята на Нидерландия националните планове за реформи, които държавите в ЕС ще трябва да изготвят заради кризата, да бъдат одобрявани единодушно от всички 27 страни, вместо да се създаде механизъм за изразяване на "резерви" от дадена държава към националния план на друга и да следва дебат в Европейския съвет или в Съвета на финансовите министри. Такава идея предложи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел като компромис. "Преговорите бяха разгорещени. Европа е в плен на шантажа на "пестеливите", туитна снощи премиерът на Италия Джузепе Конте. "Трябва да направим всичко възможно да постигнем сделка утре. Повече отлагане не е полезно за никого." Освен това Конте заяви, че фактическото вето върху националните молби за помощ, искано от Хага, е "политически и юридически неуместно и при това, общо взето, неприложимо".

Предложение след предложение

Едно е сигурно - първоначалният вариант на комисията за възстановителен фонд от 750 млрд. евро, в който грантовете към кредитите са в съотношение две към едно, няма да бъде приет. Днес председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се очаква да направи ново предложение за това как да се харчат средствата от този фонд. Източници на Financial Times съобщиха, че част от западните държави са предложили средствата във фонда дори да бъдат намалени наполовина. Очакванията са Мишел да търси нов компромис, след като в събота южните държави, подкрепяни от Франция и Германия, са били готови да приемат първото предложение на Мишел - намаляване с 50 млрд. от сегашната идея за грантовете и увеличаване с 50 млрд. на сумата за кредити.

Вчерашният компромисен план на председателя на Европейския съвет запазва цялостния размер на фонда от 750 млрд. евро, но се променя балансът между кредити и грантове. Съкращаването на грантовете е станало чрез намаляване на планиран инструмент за рекапитализация на закъсали компании на стойност 26 млрд. евро, както и чрез орязване на инициатива за стимулиране на частните инвестиции на стойност 30 млрд. евро.

Без сделка на всяка цена

Френският президент Еманюел Макрон предупреди, че постигането на компромис не може да стане за сметка на намаляване на икономическата помощ за пострадалите от пандемията европейски страни. "Сделката няма да бъде сключена с жертване на амбицията на Европа. Изправени сме пред безпрецедентна здравна, икономическа и социална криза и нашите страни се нуждаят от това. ЕС се нуждае от това", коментира Макрон. Френско-германското предложение от май призовава за поне 500 млрд. евро под формата на грантове. Позицията на френския президент беше подкрепена от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис: "Не можем да си позволим да изглеждаме разделени и слаби."

На среща с лидерите на "пестеливите" Меркел видимо била ядосана от исканията да се намали размерът на грантовете и си тръгнала преждевременно. "Не бяха доволни от исканията на "пестеливите" за размера на съкращенията", казва пожелал анонимност европейски дипломат. Според друг дипломат от ЕС спорен остава въпросът как да се проследява изразходването на парите. По думите му Мишел е предложил мярка, която не предвижда право на вето на която и да било страна върху това как правителствата харчат средствата. Друг дипломат описа новите предложения на Мишел като само първа стъпка от възможно дълго пътуване към споразумение.

Според източник, цитиран от AFP, Макрон и Меркел веднага след вечерята са останали в сградата за среща с премиера на Нидерландия Марк Рюте, за да се опитат да го убедят с нова модификация на компромисния проект за спасителния план, променяйки съотношението между грантове и заеми и условията за отпускането на безвъзмездната помощ.

Неясна българска позиция

Във включване на живо от Брюксел в неделя премиерът Бойко Борисов заяви, че приема всичките досега изнесени предложения за бюджета и пакета за възстановяване на ЕС. "Има предложение на Европейската комисия, на финландското председателство, предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, план за възстановяване по предложение на ЕК...", изброи Борисов. "Всички тези цифри са различни, всички съм ги дал на екипа на финансите, на Томислав Дончев, които на живо всяка една цифра я гледат, пресмятат, защото това са 27 колеги плюс комисията, плюс съвета, които правят предложения, всеки се бори за повече пари, а всъщност парите в бюджета са и по-малко. Но още не сме стигнали до реалните цифри освен рамката", разясни премиерът.

"Досега основната тема на разговорите е върховенството на закона и кой какво разбира под тази тема. Аз съм подкрепил всичките му варианти, но има държави членки, които се притесняват. Примерно словенският колега, който е бил вкаран в затвора от поръчкови съдии и прокурори, след това, когато излезе, е спечелил изборите с болшинство и отново е премиер. И ми ги разказа тия работи. Как може едно върховенство на закона всъщност да унищожи човек. Други държави членки имат притеснения относно Истанбулската конвенция, гей бракове, забрана на аборти, малцинства", посочи Борисов и повтори, че позицията на България е да подкрепи върховенството на закона във всичките му варианти.