🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Отказ на двигател провали критичния тест на лунната ракета SLS

Твърде вероятно е първият безпилотен полет на капсулата Orion до Луната да се отложи за 2022 г.

Критично важното изпитание Green Run, през което свръхтежката лунна ракета Space Launch System (SLS) преминава през последните няколко месеца в космическия център Stennis в Мисисипи, е напът да приключи с провал, отлагайки за неопределено време първия полет на пилотиран космически кораб до Луната от десетилетия насам. Вчера вечерта трябваше да е кулминацията в тестовата кампания на щатската космическа агенция NASA, при която четирите двигателя на централното ядро на системата трябваше да работят непрекъснато в продължение на около 8 минути, симулирайки излитане от Земята, извеждане на втората степен в орбита и подготовка на капсулата Orion за изпращане към естествения спътник на нашата планета. Идеята на Green Run е да гарантира, че SLS, която е с около 15% по-мощна от легендарната свръхтежка ракета Saturn V от лунната програма Apollo, функционира нормално в условия, максимално близки до реалните, и е достатъчно безопасна, така че на борда й да се качат живи астронавти.

Хюстън, имаме проблем...

Вместо това обаче изпитанието приключи около минута след включването на четирите двигателя RS-25. Около 45 секунди след запалването оператор в контролната зала на NASA обяви сигнал за "отказ на основен компонент" (major component failure, или MCF). Двигателите на ракетата носител автоматично се изключиха 20 секунди по-късно, за щастие, без да се стигне до по-сериозен инцидент и/или експлозия на ракетата носител.

Конкретната причина за преждевременното приключване на теста все още не е напълно ясна. Програмният директор на проекта SLS Джон Хъникът обяви два часа след инцидента, че проблемът е свързан с двигател номер четири, около чиято термична защита са започнали да се появяват искри около 60 секунди след запалването. "По това време все още имахме четири нормално функциониращи двигателя, работещи с мощност от 109%", все пак твърди той. Автоматичното изключване на SLS се е активирало в момента, когато симулацията наближава т.нар. Max-Q - точката на максимално аеродинамично напрежение, което атмосферата упражнява върху ракетата при преминаване през най-плътните й слоеве. В този момент мощността на двигателите трябва да бъде намалена до 95%, след което отново да бъде увеличена на 109%. Също така по време на инцидента е изпробвана функцията за промяна на вектора на тягата, което позволява на ракетата да коригира траекторията на полета.

За момента все още не е ясно как всичко това ще се отрази на програмата Artemis, чиято цел е изпращането на първата жена на Луната през 2024 г., и в частност на плановете на NASA да извърши изстрелване на пилотираната капсула Orion, но без екипаж, през ноември тази година. За да се случи всичко това по план, централното ядро на SLS трябва да бъде транспортирано до космическия център "Кенеди" във Флорида до края на февруари, където цялата система да бъде окончателно комплектована и сглобена.

Какво следва

Почти сигурно е, че първата степен трябва да премине през ново статично запалване на двигателите - според предварителните изявления на NASA и космическия гигант Boeing, който е основният подизпълнител по проекта, системата трябва да работи поне 250 секунди, за да могат специалистите да съберат достатъчно данни, нужни, за да се сертифицира безопасността й. "Всичко зависи от това каква точно е била аномалията и колко трудно ще бъде да се отстрани. Твърде рано е да се каже. Напълно възможно е да е нещо, което лесно може да бъде поправено, така че да бъдем уверени, че можем да изпратим ракетата в "Кейп Канаверал" и да спазим графика", коментира главният администратор на NASA Джим Брайдънстайн, който обаче планира да напусне поста в средата на следващата седмица, след като новият американски президент Джо Байдън поеме властта.

Ако проблемът се окаже свързан само с двигател номер четири, NASA все още има възможност да го смени и да се опита да се вмести в планирания времеви прозорец. Агенцията разполага с достатъчно резервни бройки от RS-25, някои от които дори вече са в космическия център Stennis и сравнително бързо могат да бъдат монтирани на SLS. Въпросните двигатели са наследство от епохата на космическите совалки, но са модифицирани и осъвременени за нуждата на новата лунна ракета носител. Според Джон Хъникът подмяната на проблемния RS-25 би отнела 7 до 10 дни, а подготовката за ново статично запалване може да бъде направена в рамките на 3 до 4 седмици, ако нищо друго не трябва да бъде поправяно или подменяно.

Бъдещето на ракетата SLS обаче все още е забулено в мъгла, и то не само в контекста на настоящия технически проблем. На теория ракетата трябва да участва в безпилотен тест с капсулата Orion до края на годината, да изпрати четирима астронавти около Луната през 2023 г. и да гарантира кацане на първата жена на лунната повърхност до края на 2024 г. Въпросът е, че до момента проектът е погълнал над 17.5 млрд. долара, което е около 3 млрд. повече от планираното, но въпреки това се движи с около 3 години закъснение.

Проблемът с финансирането става още по-сериозен в контекста на това, че щатската космическа агенция иска още 3.2 млрд. долара за разработка на частен лунен спускаем апарат - сума, която американският Конгрес отказва да отпусне за момента. Администрацията на бъдещия президент Джо Байдън от своя страна все още не е обявила някакви свои конкретни приоритети по отношение на NASA и пилотираните космически полети в частност, като е доста вероятно да се върне към стария график за пилотиран полет до Луната през 2028 г. Освен всичко друго щатската космическа агенция и основният й подизпълнител Boeing продължават да имат сериозни технически проблеми, въпреки че става дума за интеграция на компоненти, които се ползват от десетилетия и чието функциониране би трябвало да е многократно изпитано по време на програмата Space Shuttle.

Така че новите лунни амбиции на САЩ за жалост и тази година може да си останат повече мечти и по-малко реалност.