Свят

Първият неамериканец, който ще полети в Дълбокия космос, ще е канадски астронавт

Планирано е той (или тя) да се включи в щатската мисия Artemis 2 до лунната орбита и обратно

Момчил Милев

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

NASA и Канадската космическа агенция (CSA) подписаха споразумение за включването на Канада в амбициозната американска космическа програма Artemis. Целта на проекта е възобновяването на пилотираните полети до Луната през 2024 г., както и кацането на първата жена астронавт на повърхността на земния спътник. По силата на договорката един канадски космически специалист трябва да участва в подготвителната 10-дневна мисия Artemis 2. Тя е предвидена за 2023 г. и включва изпращане на четирима души отвъд лунната орбита на борда на пилотираната капсула Orion, но без кацане. Предвижда се апаратът да тества системите за скачване, преди да се отправи към Луната, както и да се отдалечи на около 7400 км отвъд обратната й страна - по-далеч от която и да е човешка експедиция в Дълбокия космос.

В момента Канада разполага с четирима обучени астронавти, които тренират от години в космическия център "Джонсън" в Хюстън - Джереми Хансен, Джошуа Кътрик, Давид Сент-Жак и Джени Сиди-Гибънс. Все още обаче не е решено точно кой от тях ще се включи в експедицията до Луната. Единственият член на групата, който вече е летял до Международната космическа станция (МКС), е Давид Сент-Жак. "Канада има щастието да разполага със силен екип от добре тренирани професионални астронавти, всеки един от които би бил отличен избор", коментира президентът на CSA Лиза Кемпбъл.

Бъдещият канадски участник в Artemis 2 на практика ще стане първия неамериканец, отправил се на мисия в Дълбокия космос. До момента само 24 души са правили нещо подобно в човешката история и всички те са щатски астронавти от лунната програма Apollo, приключила преди близо половин век. Последният полет до Луната е извършен в далечната 1972 г. в рамките на мисията Apollo-17.

Какво е канадското участие в лунната програма

Канада получава възможност да се включи в пилотираните полети от програмата Artemis в замяна на участието си при изграждането на бъдещата малка орбитална станция, наречена Lunar Gateway. Както се разбира от името й, тя ще обикаля около земния спътник и ще служи като транзитна спирка при кацанията на повърхността му. Нейният обем ще е около една шеста от Международната космическа станция, а първите два елемента поне на теория трябва да бъдат изстреляни до края на 2023 г. Задачата на Канада ще бъде да осигури роботизираното оборудване на орбиталния комплекс и най-вече гигантската механична "ръка", наречена Canadarm3. По-ранните версии на въпросната канадска система са използвани за преместване на товари и екипировка на борда на вече пенсионираните космически совалки, а в момента - и на МКС.

Предвидено е Canadarm3 да бъде изстреляна към Луната през 2026 г. с частната ракета-носител Falcon Heavy на SpaceX на борда на бъдещата междупланетна товарна капсула Dragon XL, която се разработва в момента. Третата версия на роботизираната ръка ще наподобява своя предшественик на борда на МКС, но ще бъде подобрена с технологии, базирани на изкуствен интелект, и ще може да действа автономно в моментите, когато Lunar Gateway е без екипаж. Миналата година канадският министър-председател Джъстин Трюдо обяви, че страната му ще отпусне повече от 2 млрд. канадски долара за нуждите на проекта Canadarm3.

По силата на настоящото споразумение с NASA Канада ще може да изпрати не само настоящия астронавт в рамките на Artemis 2, но и още един на борда на Lunar Gateway, когато космическата станция бъде окончателно завършена. В изграждането на космическата станция ще се включат също Европейската и Японската космическа агенция (ESA и JAXA), но за момента участието на техни астронавти в програмата Artemis все още не е формализирано и анонсирано.

Поне на теория Lunar Gateway трябва да заработи и ще да може да приема екипажи до края на 2024 г. Забавянията обаче не са изключени, затова и първото кацане на Луната по линия на Artemis e предвидено да се извърши без участието на космическата станция. Вместо това в орбита около земния спътник предварително трябва да бъде изпратен частен спускаем апарат, с който пилотираната капсула Orion да се скачи.

Как върви подготовката за първия полет на Artemis

По-рано този месец пък щатската космическа агенция обяви имената на първите 18 американски астронавти, които ще участват в програмата Artemis. NASA също така в момента интензивно тества компонентите на ракетата-носител SLS и пилотираната капсула Orion, които трябва да бъдат сертифицирани за пилотирани полети до есента на 2021 г. След това е предвидено изстрелване на Orion до Луната и обратно, но без екипаж, за да се изпробват всички системи в реални условия. Едва тогава графикът на пилотираните мисии ще бъде окончателно одобрен.

Тестовата мисия без екипаж, насрочена за ноември, обаче ще бъде от критична важност за Artemis, тъй като проектите по изработката на SLS и Orion до момента са белязани от множество забавяния и спънки. През ноември например NASA и корпорацията Lockheed Martin откриха технически проблем в компонент на пилотираната капсула, наречен power and data unit (PDU). Смяната на въпросната система обаче ще изисква почти пълно разглобяване на Orion и би отнела 12 месеца, или пък пробиване на корпуса, което крие сериозни рискове. И тъй като капсулата разполага с осем броя от въпросния PDU, от NASA са решили да поемат по-умерен риск и да изпратят апарата на безпилотна тестова мисия, без да подменят повредения компонент, чиито функционалности са неколкократно подсигурени. Предстои да се види и как работи в несимулирани условия централното ядро на ракетата-носител SLS, което в момента преминава през мащабна тестова кампания, наречена Green Run, в космическия център "Стенис" в Мисисипи.

От най-голямо значение за графика на програмата Artemis обаче ще са са космическите приоритети на новия американски президент Джо Байдън. А за момента той демонстрира по-силен афинитет към климатичните изследвания, отколкото към пилотираните полети отвъд околоземна орбита.