Свят

Ръководителят на NASA планира да подаде оставка

Оттеглянето на Джим Брайдънстайн вероятно ще доведе до смяна на приоритетите и забавяне на планираната експедиция до Луната

Момчил Милев

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Дори и да бъде помолен от новоизбрания щатски президент Джо Байдън да остане на поста си, главният администратор на американската космическа агенция NASA Джим Брайдънстайн има намерение да напусне. Това става ясно от негово изявление пред специализираното издание Aviation Week/Aerospace Daily в неделя.

Запитан дали има намерение да се оттегли след победата на президентския кандидат на демократите, той отговаря: "Правилният въпрос в случая е: какво е в най-голям интерес за NASA като агенция и какво е в най-голяма интерес на американската изследователска програма." Въпросът към Брайдънстайн е резонен, тъй като той не просто има различни политически възгледи с новоизбрания американски държавен глава, но всъщност е висш функционер на републиканската партия и бивш конгресмен от Оклахома. На практика той е първото политическо лице, оглавило американската космическа агенция.

"Това, което е нужно сега, е някой, който има близки взаимоотношения с президента на САЩ, Трябва някой, който се ползва с доверието на администрацията... включително в Офиса по управление и бюджетиране (OMB), в Националния съвет за космически изследвания и в Съвета по национална сигурност. Смятам, че аз няма да съм правилният човек в тази нова администрация", продължава Брайдънстайн. И обобщава: "Постигнахме много успехи, но го направихме благодарение на взаимоотношенията."

Оставката на администратора на NASA вероятно е предвестник на сериозно разместване в приоритетите на американските космически изследвания. Когато беше назначен на поста през април 2018 г., Брайдънстайн получи амбициозната задача да ускори работата по проекта Artemis, чиято цел е възстановяването на пилотираните полети до Луната след повече от половин век пауза. Целта на Доналд Тръмп и екипа му беше тази цел да бъде постигната до 2024 г., което е с четири години по-рано от предишните планове. Администраторът на NASA се зае с тази мисия изключително проактивно и за изминалите две години и половина я доведе почти до финалната права - в момента гигантската ракета-носител SLS, която трябва да върне САЩ на Луната, е почти завършена и преминава през последната фаза от своите изпитания. Завършена е и капсулата Orion, с която щатските астронавти трябва да пътуват до естествения спътник на нашата планета.

Буквално през последните няколко седмици Брайдънстайн се хвърли в тежка политическа битка за бъдещето на програмата Artemis, лобирайки доста ефективно в Конгреса и Сената за увеличаване на финансирането. Неговата цел беше отпускането на допълнителни средства за по-бързата разработка на частни спускаеми апарати, с които екипажите на Orion трябва да се придвижват от лунната орбита до лунната повърхност и обратно. Администраторът на NASA също така започна да сключва договори за сътрудничество с партньорки космически агенции (например японската и канадската) за изграждане на постоянна орбитална станция около Луната, наречена Lunar Gateway. Дългосрочната му цел беше програмата Artemis да проправи пътя за бъдеща пилотирана експедиция до Марс след 2030 г.

В рамките на своя мандат Брайдънстайн също така направи много за приватизацията на полетите в т.нар. близък Космос. Според неговата концепция NASA постепенно трябва да еволюира от строител на собствени ракети и космически кораби в консуматор на услуги и клиент на частни фирми, които наддават в търгове на конкурентен принцип. През този период беше извършен успешния дебют на пилотираната капсула Crew Dragon на SpaceX, която позволи на американците отново да транспортират своите астронавти със свои ракети до Международната космическа станция след близо десетилетие пауза, без да ползват услугите на Русия. Буквално тази седмица администраторът на NASA ще изпрати (но явно след това няма да може да посрещне) и първия официален екипаж на частния орбитален апарат, разработен по поръчка и с активната финансова помощ на щатската космическа агенция. SpaceX също така спечели и търг за логистична поддръжка на бъдещия Lunar Gateway, към който ще изпраща товари благодарение на ракетата Falcon Heavy и бъдещата товарна капсула Dragon XL, която в момента се разработва и проектира.

Освен това по времето на Брайдънстайн NASA наруши табуто да говори за и да приема насериозно проекта на Илън Мъск за марсианската мегаракета Spaceship/Super Heavy, която се приема с изключителна доза скептицизъм от традиционната космическа индустрия. Щатската космическа агенция се престраши да отпусне неголям (по стандартите на космическата индустрия) грант на SpaceX за проекта с идеята, че Spaceship (ако наистина проработи) евентуално може да се използва и като спускаем лунен модул.

Възможна промяна

Твърде вероятно е обаче пилотираните космически полети да изгубят своя привилегирован статут при наследника на Брайдънстайн. В контекста на обявената от избрания президент Байдън амбициозна програма за "зелено възстановяване" на американската икономика е почти сигурно, че NASA отново ще се фокусира активно върху климатичните си изследвания - аспект от работата й, който понесе сериозни удари (включително финансови) по времето на климатичния скептик Тръмп. Лунната програма Artemis от своя страна вече е в твърде напреднала фаза и едва ли ще бъде спряна, но е много възможно да се върне към първоначалния си не чак толкова амбициозен график с кацане през 2028 г. и евентуално изграждане на орбитална и лунна станция през 30-те години на века.

Възможно е също така щатската космическа агенция да преоцени отношението си към ракетата носител SLS, чиято разработка до момента е погълнала десетки милиарди долари и години време без готов краен продукт, а цената на всеки полет с нея ще е от порядъка на 2 млрд. долара. За сметка на това новата космическа администрация може да се опита да действа смело и да разшири обхвата на Commercial Crew Program, на базата на която беше създаден Crew Dragon (и все още несертифицираната конкурентна капсула Starliner на Boeing). Наследникът на Брайдънстайн би могъл да подпомогне по-сериозно разработката на Starship/Super Heavy на Мъск и евентуално на не толкова мощната ракета New Glenn на Джеф Безос, които да бъдат по-рентабилни от финансова гледна точка алтернативи на SLS. Подобен ход би бил логичен от гледна точка на това, че програмата за приватизация на космическите дейности в околоземна орбита, макар и финализирана от Брайдънстайн, всъщност датира още от първия мандат на Барак Обама. От друга страна обаче, SLS вече е погълната огромни средства, почти завършена е и строежът й се извършва в избирателните райони на силни щатски сенатори, така че може да оцелее в името на политическата целесъобразност.

Също така все още е твърде рано да се каже кой точно ще наследи настоящия администратор на NASA. Според два източника на агенция Reuters силното желание на демократите е на поста за пръв път да бъде поставена жена. Вероятно ще се запази и традицията вицепрезидентът да оглавява Националния съвет за космически изследвания - пост, на който консервативният републиканец Майк Пенс ще бъде заменен от калифорнийския сенатор демократ Камала Харис.