Разходите за лихви са напът да скочат

Разходите за лихви в световен мащаб са огромни. The Economist изчислява, че домакинствата, компаниите, финансовите институции и правителствата по целия свят са платили 10.2 трлн. долара лихви през 2021 г., което се равнява на 12% от БВП. Като ориентир за потенциалния ефект от повишаването на лихвите, което предстои, изданието разглежда сценарий, при който лихвените проценти за фирмите, домакинствата и правителствата в 58 държави, се повишават с процентен пункт през следващите три години (Подобно на доходността на петгодишните държавни облигации, която е с процентен пункт нагоре спрямо пролетта на 2021 г.).

Изчисленията показват, че разходите за лихви глобално ще надхвърлят 16 трлн. долара до 2026 г., което се равнява на 15% от прогнозния БВП през тази година. А ако лихвените проценти се повишат два пъти по-бързо, ако например продължаващата инфлация принуди централните банки да предприемат драстични действия, плащанията за лихви може да достигнат около 20 трлн. долара до 2026 г., или почти една пета от световния БВП.

Ефектът от повишението върху разходите за лихви е трудно да се определи. Някои дългове са обвързани с фиксиран лихвен процент, така че по-високите разходи по тях ще влязат в сила едва когато те се подновят. Средният падеж на държавния дълг например е пет години. Компаниите обикновено вземат заеми за срок от две години, а домакинствата - най-често за по-дълъг период. С течение на времето доходите се променят, което засяга способността на кредитополучателите да си позволяват плащания по дълга.

Преглед на оригинала

Кредитополучателите биха могли да отговорят на по-високите цени на заемите, като изплатят дълга си и по този начин намалят разходите си за лихви. Но според изследване на Банката за международни разплащания (BIS) по-високите лихвени проценти като цяло повишават общите плащания по дълговете (т.е. включително лихва и главница) спрямо дохода. Колкото по-високо е нивото на дълга, толкова по-голямо е това съотношение, което предполага, че икономиката е станала по-чувствителна към повишаването на лихвите.

Изчисленията се базират на допускането, че ефектите от покачването на лихвите на държавния дълг и дълга на домакинствата се разгръщат в продължение на пет години и в продължение на две години при заемите на компаниите, както и че номиналните доходи нарастват в съответствие с прогнозите на МВФ. Тъй като според предвижданията на фонда публичният дълг ще нараства с почти сходни темпове, приемаме съотношението дълг към БВП за постоянно. Това предполага годишни бюджетни дефицити от около 5% от БВП - по-малко, отколкото през годините непосредствено преди пандемията.

Сметка за плащане

По-високата лихва не би натоварила еднакво всички кредитополучатели. Тези от частния сектор обикновено плащат много по-голям дял от сметката, отколкото правителството на същата страна, което може да вземе по-евтини заеми. Финансовите компании и спестителите като по-богатите домакинства, както получават, така и плащат лихви. Колкото кредитополучателят е по-изложен към покачване на лихвите поради по-високи нива на дълга, толкова по-голяма ще е сметката му за лихви. За да я покрие, става по-вероятно той да съкрати останалите си разходи или да изпадне в затруднение. Това, от своя страна, би било в тежест на икономическата активност.

За да видим кои кредитополучатели са по-чувствителни към повишаването на лихвените проценти, домакинствата, корпорациите и правителствата на избрани страни са класирани по два критерия (за този експеримент финансовият сектор, който посредничи при кредитирането, е изключен). Първият показател е съотношението дълг към доход, което измерва степента на достъпност на дълга. Втората е промяната в съотношението през последното десетилетие, което отразява степента, до която експозицията към лихвените проценти се е увеличила с течение на времето. Следва обща класация на страните по сектори (виж графиката).

Да започнем с правителствата. Ливан, който вече не успя да погаси част от дълга си в началото на пандемията, оглавява списъка за високо съотношение на дълг към приходи, което е скочило през последното десетилетие. Въпреки че Нигерия е голям износител на петрол, държавните ѝ приходи стигат точно да покрият само разходите за лихви. За щастие повечето заеми на правителствата на нововъзникващите пазари по време на пандемията са били в техните собствени валути, което може да ги направи по-малко изложени на несигурността на чуждестранния капитал, отбелязва Емре Тифтик от банковата организация Институт за международни финанси.

Преглед на оригинала

Следващата група кредитополучатели са домакинствата. Тези в Южна Корея, Норвегия и Швейцария имат най-много дълг спрямо доходите си в разгледаните държави. Ипотечният дълг в Швеция също е значителен. Цените на жилищата са се повишили с 11% през 2021 г., а повече от половината ипотечни кредити се извършват с променливи лихвени проценти. Следователно, когато лихвите се покачват, разходите по ипотеките ги следват. Съотношението дълг към доход се е увеличило повече от два пъти в Китай и Русия.

Компаниите съставляват третата група кредитополучатели. Тези във Франция и Швейцария имат най-голям дълг като дял от брутната оперативна печалба, което ги прави изложени на повишения на лихвите. Сред нововъзникващите пазари сметките на китайските и руските фирми също са им в тежест. Като цяло The Economist констатира за частния сектор ранни белези на финансов стрес според показателя на BIS за разликата между кредитите и БВП, която измерва доколко заемите надхвърлят дългосрочната си тенденция. По този показател на първите места се нареждат швейцарският и южнокорейският частен сектор.

Опасност за възстановяването

Тези класации помагат да се илюстрира кой е най-засегнат от повишаване на лихвените проценти. Но те не могат да предвидят за кои сектори или икономики това ще е проблем. Този въпрос е много по-сложен и зависи наред с други неща и от перспективите за икономически растеж и реакцията на властите. Напрежения в една част от икономиката биха могли да взаимодействат с тези в други и да доведат например до отслабване на банковата система.

Въпреки че домакинствата в богатите страни са силно задлъжнели, лихвените проценти за тях са исторически ниски. За разлика от тях нивата на дълга в Аржентина може да не изглеждат особено високи, но високите лихвени проценти от 35% за частния сектор поставят кредитополучателите под силно напрежение. Бедните страни с лоши перспективи за растеж биха изпитали затруднения. Бързото нарастване на лихвите в САЩ може да попречи на възстановяването там, казва Джийн Фрида от PIMCO, мениджър на облигационни фондове. Доходите може да не нарастват достатъчно бързо, за да покрият разходите за лихви.

Китай среща комбинация от заплахи: пазарът на имоти спада, докато голямата и силно задлъжняла строителна компания Evergrande се разпада. Лоши дългове на домакинствата обременяват банките. Но властите в страната също реагираха на тези рискове. Последвалото в резултат на това забавяне на икономическия растеж вероятно обяснява защо Народната банка на Китай понижава лихвените проценти, вместо да ги повишава.

Централните банки в останалата част от света може да започват да се движат в обратна посока, но вероятността силно задлъжнелите кредитополучатели да забавят икономическото възстановяване все пак ще тежи на решенията им.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved