Европа ще трябва да намери заместители на руския газ по-бързо, отколкото планираше

Алтернативите са повече доставки от други страни, инвестиции във възобновяеми източници и възраждане на замърсителите

Европа получава около 40% от своя газ от Русия, а миналогодишните доставки възлизат на 144 млрд. куб. метра.
Европа получава около 40% от своя газ от Русия, а миналогодишните доставки възлизат на 144 млрд. куб. метра.
Европа получава около 40% от своя газ от Русия, а миналогодишните доставки възлизат на 144 млрд. куб. метра.    ©  Reuters
Европа получава около 40% от своя газ от Русия, а миналогодишните доставки възлизат на 144 млрд. куб. метра.    ©  Reuters

След като руската газова компания "Газпром" внезапно прекъсна доставките за България и Полша без предупреждение и без правно основание, цената на газа в Европа се повиши, а останалите "неприятелски" за Русия страни вече се питат коя от тях ще е следваща. Полският премиер Матеуш Моравецки определи действието като "директна атака срещу Полша" и заяви, че страната му има газови запаси поне за месец и половина напред. Председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен обвини Русия, че използва газа като "инструмент за изнудване", а спирането на доставките показва, че Русия е ненадежден търговски партньор.

Още в началото на руската инвазия в Украйна САЩ забраниха вноса на петрол и енергийни източници от Русия, а Великобритания заяви, че ще последва този ход, но постепенно до края на 2022 г. Позицията на Европейския съюз (ЕС) за налагане на ембарго върху петрола и газа остана колеблива поради силната зависимост на Европа от руските енергийни ресурси. Още в началото на март ЕС излезе с план да намали с две трети доставките на газ от Русия до края на тази година и напълно да сложи край на зависимостта си преди 2030 г. Но рязко спиране на доставките, подобно на това, пред което "Газпром" изправя Полша и България, има потенциал сериозно да навреди на европейската икономика.

Параметри на зависимостта

Европа получава около 40% от своя газ от Русия, а миналогодишните доставки възлизат на 144 млрд. куб. метра, изчислява Reuters. От тях 52 млрд. минават по тръбопроводи през Украйна. Трасето Ямал-Европа доставя газ до Германия през Беларус и Полша, а "Северен поток 1" със същата дестинация минава под Балтийско море. През 2021 г. газът по трасето през Украйна основно е предназначен за Словакия, Австрия и Италия. Най-зависими остават страните от Източна Европа, Германия, Австрия, Финландия.

Германия, която е най-големият потребител на руски газ в Европа, не пусна в експлоатация новия газопровод "Северен поток 2" заради войната в Украйна. Ако количествата в най-голяма европейска икономика се окажат недостатъчни, подаването първо ще бъде ограничено за индустрията, която е отговорна за една четвърт от потреблението на газ в страната. Неслучайно германското правителство се съпротивлява на включването на руските енергоносители в списъка със санкциите - според анализаторите внезапното спиране на доставките би тласнало страната към рецесия.

Заместващи доставки

Някои държави разполагат с алтернативни възможности за доставки, а европейската газова мрежа осигурява свързаност, така че количествата могат да се споделят. Германия има възможност да внася газ по тръбопроводи от Великобритания, Дания, Норвегия и Нидерландия. Норвежката енергийна компания Equinor обмисля начини да произвежда повече газ от своите находища през предстоящото лято. По това време обикновено добивът намалява, за да се извърши поддръжка извън отоплителния сезон. Южна Европа може да получава азерски газ по Трансадриатическия газопровод до Италия и Трансанадолския газопровод за природен газ (TANAP) през Турция.

САЩ също изявиха готовност да работят за осигуряване доставки на 15 млрд. куб. метра втечнен природен газ (LNG) за Европейския съюз тази година, но не уточниха какво количество от тези допълнителни доставки ще дойде от страната. Заводите за LNG там вече работят на пълен капацитет и според анализатори повечето от допълнителния газ, който САЩ планира да изпрати за Европа, ще бъде чрез пренасочване на износа.

Проблем за приемане на LNG от страна на ЕС са ограничените капацитети на терминалите и хранилищата. Някои страни усилено работят по разширяването на възможностите за внос и съхранение, но процесът ще отнеме време. Европейската комисия изчислява, че газът от страни като САЩ и Катар тази година може да замести 60 млрд. куб. метра от руските доставки. До 2030 г. ще помогнат и по-голямата употреба на биометан и водород.

Повече чисти източници, но и връщане към замърсителите

Според ЕК новите проекти за вятърна и слънчева енергия могат да заменят 20 млрд. куб. метра потребление на газ тази година, а при утрояване на техния капацитет до 2030 г. ще добави 480 GW вятърна и 420 GW слънчева енергия, с което могат да се спестят 170 млрд. куб. метра годишно. Ако домакинствата се вслушат в съветите на ЕК и намаляват отоплението с 1 градус, това може да спести допълнителни 10 млрд. кубически метра тази година. Подмяната на газови бойлери с термопомпи, планирано с хоризонт до 2030 г. пък ще спести до 35 млрд. кубически метра, смята Комисията.

В последните години ядрените мощности намаляват в Белгия, Великобритания, Франция и Германия, тъй като централите постепенно се изваждат от употреба. Въпреки желанието на Европа да спре и въглищните централи като част от усилията за ограничаване на климатичните промени, войната в Украйна вероятно ще забави енергийния преход. Някои въглищни централи бяха пуснати отново от средата на 2021 г. поради нарастващите цени на газа. А вчера германското правителство дори заяви, че не е изключено да удължи живота на въглищните и атомните си централи, за да намали зависимостта от руския газ, макар такова решение доскоро да изглеждаше немислимо.