Изпълнима ли е целта на Германия - без руски газ през 2024 г.

Но войната в Украйна разкрива друга ситуация. За да смекчи двойното премахване на въглищата и ядрената енергия и да запълни пропуските в доставките по време на дългия преход към възобновяема енергия, Германия реши да построи голям брой допълнителни електроцентрали, работещи с газ, припомня в анализ за Project Syndicate Ханс-Вернер Зин, бивш президент на Германския икономически институт IFO и сега член на Консултативния съвет към икономическото министерство. Дори непосредствено преди руските сили да нахлуят в Украйна, политическото предположение беше, че газът за тези съоръжения винаги ще идва от Русия (газопроводът "Северен поток 2" реално беше завършен, преди да бъде спрян заради войната), още повече Москва се беше доказала като надежден доставчик на суровини за Германия по време на много предишни кризи и дори по време на разпадането на Съветския съюз.

Но войната на руския президент Владимир Путин очевидно минира тези очаквания. На практика прекомерната зависимост от руския газ сега се превърна в риск за сигурността на Германия и целия западен свят. "Това дава на Путин силата да постави на колене най-голямата европейска икономика и едновременно с това ограничава шансовете на Запада да наложи допълнителни санкции, свързани с енергетиката на Русия", отбелязва Зин.

Необходимите условия

В документ на икономическото министерство, озаглавен "Доклад за напредъка в енергийната сигурност", се казва, че газовата независимост от Русия може да бъде "до голяма степен постигната до лятото на 2024 г." с "големи съвместни усилия", които ще намалят дела на вноса на Германия до 10%. Изпълнението на тази цел е голямо предизвикателство отчасти поради липсата на необходимата инфраструктура като терминали за втечнен природен газ, признава Хабек. Наскоро той проведе разговори с официални лица в Норвегия и Близкия изток в опит да диверсифицира доставките, докато САЩ и Европейският съюз заявиха миналата седмица, че ще направят възможното за увеличаване на доставките на втечнен природен газ (LNG) за европейските страни до края на 2022 г. Съгласно споразумението САЩ ще работят с партньори, за да осигурят допълнителни 15 млрд. куб.м LNG за ЕС през 2022 г. Европейската комисия от своя страна ще работи със страните от съюза, за да гарантира търсенето на най-малко 50 млрд. куб.м американски LNG на година, според Белия дом.

Експерти в Германия отбелязват, че наличието на средносрочен график за замяната на руския газ е важно условие за постигането й в бъдеще. За да се забрани вносът на газ, първо е нужен надежден план за това как ще бъде заместен. Проблемът е дали може да бъде реализиран. В момента Германия внася средно 55% от общото си потребление на газ, като почти целият от този внос е от Русия. Според оценките, които министерството на Хабек представя в плана, това означава замяна на 46 млрд. куб.м газ годишно. Постигането на тази цел за момента е по-лесно да се обяви, отколкото да се изпълни, смятат експертите. Германия сега няма вътрешен капацитет за внос на втечнен природен газ, който би трябвало да заеме на мястото на руския газ.

Планът е да се наемат нови плаващи терминали за съхранение и регазификация, известни като FSRU, за да може през тях да мине голяма част от тези количества. Тези плаващи терминали за внос трябва да покриват доставки на 27 млрд. куб.м. Новите наземни терминали ще отговарят за по-голямата част от останалите доставки. Засега единствените терминали, които Германия разчита да има през 2024 г., са FSRU, което оставя недостиг от 19 млрд. куб. метра газ. Това ще трябва да бъде компенсирано чрез комбинация от доставки от други страни и спестявания чрез разширяване и ефективност на възобновяемите енергийни източници.

Тези са изискванията, които трябва да бъдат изпълнени, преди да се стигне до въпроса дали наистина ще има достатъчно втечнен газ за внос. Ако няма достатъчно свободен капацитет за производство на LNG, за да покрие нуждите на Германия и другите страни от ЕС, това означава ценова война с Азия, докато капацитетът се осигури. Досега подходът за осигуряване на допълнителни количества втечнен газ за целия ЕС не беше особено продуктивен.

Анализаторите изразиха скептицизъм доколко е възможно тези планове да се осъществят. "Звучи доста малко вероятно и вероятно невъзможно", казва пред Bloomberg Найл Тримбъл, управляващ директор на консултантската компания Energy Contract. "Основната алтернатива е LNG, но този пазар е много тесен с малко налични излишни товари", обяснява Тримбъл.

"За Германия може също да има проблеми с достъпа до капацитет за внос на втечнен природен газ. Разширяването на възобновяемите енергийни източници, диверсификацията на доставчиците и увеличаването на производството на чист водород също са съществени елементи за енергийната промяна в Германия", казва Хабек.

Колективният интерес

Впечатлението на експертите е, че газовата диверсификация на Европа от Русия в момента протича хаотично. Най-зависимите от Русия страни като Германия и Италия със закъснение осъзнаха мащаба на проблема. Берлин се противопоставя на предприемането на по-конкретни действия за съвместни покупки на европейско ниво. Това би било полезно не само за договаряне на най-добрите газови сделки, но и за улесняване на допълнителното производство, което може да гарантира по-голям обем.

Инфраструктурните проекти също биха спечелили от планиране и координиране на европейско ниво. Един от големите уроци от енергийната криза в ЕС е зависимостта от Русия. Но проблемът с Русия произтича от много по-голям проблем: отделните страни преследват своите краткосрочни интереси и не мислят за стратегическите колективни дългосрочни интереси на съюза. Сега се отваря отлична възможност за промяна.