Свят

Преизбраният Макрон иска да реформира и Франция, и ЕС

Френският президент ще има предизвикателства както в страната, така и в съюза

Макрон трябва да създаде усещане за единство в една страна, в която крайнодясното получава 41% от вота

Марина Станева

Макрон трябва да създаде усещане за единство в една страна, в която крайнодясното получава 41% от вота © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Напредъкът е труден и за всяка от големите промени във Франция и в ЕС Макрон ще среща опозиция.

Еманюел Макрон може и да победи крайнодясната Марин льо Пен с преднина от 17 процентни пункта на втория тур на президентските избори във Франция, но едновременно с това вотът подчерта колко не е харесван настоящият държавен глава. И тази антипатия от смятащите го за прекалено арогантен и откъснат от проблемите на обикновените французи идва както от ляво, така и от дясно. Резултатите показват, че той е загубил около 2 млн. гласа между двата си балотажа срещу Льо Пен през 2017 и 2022 г., и това го накара да обещае, че този път ще управлява страната по "различен начин", като бъде "президент на всички".

Първият мандат на Макрон бе белязан от протестите на жълтите жилетки, Brexit, президентството на Доналд Тръмп, пандемията от коронавирус и руската война в Украйна. През втория си мандат той ще се изправи пред не по-малки предизвикателства - от скочилите ежедневни разходи във Франция през пенсионната реформа до по-дълбоката европейска интеграция.

Победата на Макрон на президентските избори бе посрещната с облекчение от всички тези, които се страхуваха от хаос, ако Льо Пен бе влязла в Елисейския дворец. Но това, че проевропейски и центристки държавен глава остава начело на Франция не означава, че неговите следващи пет години на власт ще бъдат лесни.

Задачи у дома

"Най-важната задача за Макрон е да създаде усещане за единство в една изключително фрагментирана страна, в която крайнодясното получава 41% от вота. Льо Пен ще направи всичко възможно, за да извлече полза от резултата си по време на юнските парламентарни избори", твърди Тара Варма, ръководител на парижкия офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR).

Първото предизвикателство, с което ще се сблъска президентът, е именно парламентарният вот в два тура на 12 и на 19 юни, тъй като както Льо Пен, така и крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон не крият амбициите си да получат мнозинство. "Меланшон се предлага като потенциален премиер на Макрон, което ще доведе до т.нар. система на съжителство, тоест, когато държавният глава не разполага с парламентарно мнозинство и избира премиер от спечелилата партия, с когото създават програма, основаваща се на компромиса между двамата", посочва телевизионната мрежа France 24.

Все пак според анализаторите най-вероятният изход от вота е победа за Макрон предвид тенденцията избирателите да подкрепят партията на наскоро спечелилия президент, както и лошото представяне по принцип на формациите на класиралите се на второ и на трето място кандидати. Но ако се сформира враждебно към държавния глава мнозинство, френската външна политика рискува да загуби благонадеждност, отслабвайки влиянието на страната и на ЕС на международната сцена, предупреждава анализ на Euractiv.

"За да изгради парламентарно мнозинство, на Макрон вероятно ще се наложи да потърси поддръжка от някои други партии. Той може да намери достатъчно депутати, които да го подкрепят, от традиционната десница и от елементи на по-модерната левица, както и сред отцепници от социалистите и от републиканците, твърди пред Euronews Дъглас Уебър, професор от бизнес училището INSEAD.

Друга неотложна задача за президента са повишилите се ежедневни разходи. Френската икономика излезе от пандемията от коронавирус с ръст 7% през 2021 г. - по-висок от този в Германия, Италия и Испания, а безработицата спадна до 7.8% през четвъртото тримесечие на миналата година - най-ниското равнище от 2008 г. насам. Но скокът на цените, засегнал много страни, не пропусна и Франция, където годишната инфлация надмина 4% през март.

Същевременно успехът на Льо Пен на изборите се дължи до голяма степен на стратегията й да не набляга на най-крайните си възгледи, а да се представи като защитник на обикновените граждани в борбата им срещу елитите, фокусирайки се върху свилата се покупателна способност на домакинствата. Това накара Макрон да обещае пакет от специални мерки като индексиране на пенсиите спрямо инфлацията и намаляване на разходите на самонаетите лица. Тази седмица пък финансовият министър Брюно льо Мер заяви пред радио France Info, че ще запази тавана на цените на газа поне до края на тази година, както и че до лятото ще влезе в сила помощ за справяне с високите цени на бензина за французите, на които им се налага да шофират повече.

"Ежедневните разходи са най-големият проблем за Макрон. Ако той не е внимателен, тогава могат да се появят жълтите жилетки втора част", коментира пред France 24 Пол Смит, професор по френска политика от Nottingham University, визирайки протестното движение, което се зароди във Франция през 2018 г. заради повишаването на цената на горивата. Така президентът се оказва изправен пред сложна дилема - как да балансира френските финанси, като същевременно отговори подобаващо на кризата със скочилите разходи за живот. И тъй като избраният за нов мандат Макрон в момента е "в изпитателен срок" пред обществото, е малко вероятно фискалната строгост да бъде приоритет поне в краткосрочен план.

Подобно на поскъпналия живот, пенсионната реформа също е важна тема през втори мандат на президента и той трябва да подходи към нея с яснота и откровеност. През 2017 г. Макрон обеща да направи по-ефективна затлачената френска пенсионна система, което доведе до най-големите стачки в страната след майските вълнения от 1968 г. С идването на пандемията от коронавирус пенсионната реформа бе отложена, а след това спряна.

Сега в опит да спечели гласоподавателите след първия тур на президентските избори Макрон направи завой спрямо плановете си, като каза, че е отворен за дискусии за вдигане на пенсионната възраст от 62 на 64 години вместо според първоначалните намерения за 65, след което отложи решението до 2027 г., когато мандатът му приключва. Докато финансовият министър Брюно льо Мер възприе по-твърд тон и отказа да изключи възможността за прибягването до извънредни президентски правомощия за прокарването на реформата.

Амбициозни проекти в ЕС

Предизвикателствата пред Макрон не се изчерпват в границите на Франция, тъй като той иска да реформира не само страната си, а и Европа. "Неговата изборна победа означава фокусирането върху амбициозни проекти в ЕС. Той ще настоява за своя план за европейски суверенитет в сферата на технологиите, отбраната и борбата срещу икономическия натиск. Макрон ще трябва отново да поеме короната на европейското дипломатическо лидерство. Той спомена Украйна в победната си реч и ще трябва незабавно да пътува до Киев с германския канцлер Олаф Шолц, за да демонстрира подкрепа за страната", казва Тара Варма. Но допълва, че що се отнася до защитаването на неговата европейска програма, френският президент ще трябва да коригира методите си и да се стреми към един по-приобщаващ и вземащ участие ЕС.

По-дълбоката европейска интеграция е ключова за Макрон още от влизането му в Елисейския дворец през 2017 г. Този път по време на кампанията той не акцентира до такава степен върху темата, но описа програмата си като фокусирана върху "националния и европейския суверенитет". Неговите планове включват "енергийна и стратегическа" автономия, реформа на Шенгенската зона с по-добра защита на външните граници на ЕС и обща политика за бежанците. Освен това иска европейските страни да развият по-силна отбрана и по-конкурентна технологична индустрия.

За рестартирането на икономиката Макрон предлага общ за целия ЕС данък върху горивата, европейски стандарти в търговските сделки и директива за минималната заплата и за половото равенство. За да намали зависимостта на континента от руския петрол и газ, френският президент настоява за ускоряване на декарбонизацията на Европа чрез стимулиране на "чистата" енергия и чрез продължаване на инвестициите в ядрената енергия като част от европейския енергиен микс.

Но напредъкът е труден и за всяка от големите промени във Франция и в ЕС Макрон ще среща опозиция. За един президент, когото наричат Юпитер заради обвиненията в арогантност, това е жизненоважен момент да покаже, че може да се адаптира. "Той трябва да приеме идеята, че преговорите са важни", посочва пред британската ВВС френският социолог Мишел Вивиорка.

В победната си реч Макрон заяви, че вече не е кандидат само на единия лагер, а е президент на всички, и през следващите пет години начинът му на управление ще бъде различен. Неотложността на задачите пред него ще изиска скоро да го докаже.