Войната в Украйна изостри енергийната бедност в ЕС

Още през 2019 г. около 50 млн. европейци не са можели да си позволят адекватно да отопляват и осветяват домовете си

ЕС вече предприе енергийни мерки, но мнозина смятат, че те не са достатъчни
ЕС вече предприе енергийни мерки, но мнозина смятат, че те не са достатъчни
ЕС вече предприе енергийни мерки, но мнозина смятат, че те не са достатъчни    ©  Reuters
ЕС вече предприе енергийни мерки, но мнозина смятат, че те не са достатъчни    ©  Reuters

Една четвърт от домакинствата в ЕС не са могли да си позволят адекватно да отопляват, охлаждат и осветяват домовете си през 2019 г. Войната в Украйна още повече изостря т.нар. енергийна бедност в Европа, пише Politico.

Руската инвазия заедно с по-ранните ценови тенденции вдигнаха цената на енергията в ЕС с 40% през март спрямо същия период миналата година. Когато към това се прибави скокът в инфлацията, още повече хора могат да се окажат в категорията "енергийна бедност".

"Тази война накара хората да осъзнаят, че е много лесно техният статут да се промени и да станат енергийно бедни. Покачването на цените всъщност направи тези хора по-многобройни", казва Дора Биондани от Европейския съвет по енергийна бедност - ръководена от ЕС инициатива, която работи с местните правителства по въвеждането на подобряващи положението на европейците енергийни мерки.

Мерките на ЕС

С увеличаването на сметките за домакинствата заради поскъпналия газ активисти настояват европейските правителства да се намесят. ЕС вече предприе мерки, но мнозина смятат, че те не са достатъчни. В своя план за преодоляване на зависимостта от руската енергия блокът обеща да вдигне целите за енергийна ефективност от 9% на 13% до 2030 г. Но същевременно Брюксел призовава европейците към икономии, като "изгасят лампите", "карат по-икономично" и "използват по-рядко климатиците".

"Отговорът на ЕС изглежда изключително неадекватен спрямо ежедневието и финансовите ограничения на милиони граждани, които всъщност в момента потребяват изключително малко енергия", посочва Марта Майерс от европейската коалиция "Право на енергия". Коалицията е отправила своите искания към еврокомисаря по енергетика Кадри Симсон през март, включително страните в ЕС, да облагат допълнителната печалба на компаниите в сектора на изкопаемите горива.

Същевременно кметовете в Европа се задействат. Сдружението на кметовете - група от над 10 000 кметове в ЕС, наскоро основа индекс на енергийната бедност в ЕС, който ще помогне на политиците да сравняват енергийната бедност на местно равнище и да споделят ефективни практики. Кметовете представиха списък с десет искания към зам.-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, включително повече средства за борба с енергийната бедност.

И по-бедните, и по-богатите

В Испания между 10% и 15% от населението е живеело в енергийна бедност през 2021 г., а сметките за енергия са се увеличили с над 60% през март спрямо миналата година. Правителството в Мадрид отговори с намаляване до 10% на ДДС върху енергийните сметки, подновяване на забраната за енергийните компании да вдигат сметките за газ с над 5% на тримесечие и въвеждане на субсидии за електричество за 1.3 млн. уязвими домакинства. Управляващите също така издействаха изключение от ЕС, позволяващо им да сложат таван на цените на тока и газа.

Но проблемът засяга дори държавите с високи доходи. В Нидерландия средностатистическите домакинства ще плаща по над 3600 евро за газ и електричество през 2022 г. Според експерта по енергийна бедност от Университета в Грьонинген Марли Хеселман решението на страната да забрани новите проучвания за газ заради притеснения, че добивът е свързан със земетресения, я прави по-зависима от вноса на газ. Правителството отговори, като предостави на домакинствата с ниски доходи еднократна помощ от 800 евро и като намали ДДС и митата върху горивата.