Какво научихме от Турция за вредите от високата инфлация

Къси хоризонти и объркващи сигнали

Да започнем със скъсяването на хоризонтите. При стабилни цени хората не трябва да обръщат внимание колко се променя средното ниво на цените на годишна база. Стабилността позволява планиране в далечното бъдеще. В Турция обаче дългосрочният план е следващият месец. Високата инфлация е променлива. На вътрешния пазар бизнесът не може да предвиди вероятната си възвръщаемост в реално изражение, така че не е склонен да инвестира в нов капацитет и възможности. Това вреди дългосрочно на благосъстоянието. Има също и непосредствени разходи. Доставчиците не могат с месеци да чакат плащане, когато парите постоянно губят своята стойност. Вследствие на това се подкопават неформалният кредит и доверието, върху които се градят бизнес отношенията.

Вземането на решения също понася щети. Ценовите сигнали, които насочват ресурсите към тяхното най-добро използване, се изкривяват. Бизнесите не могат да различат увеличенията на цените, които дават информация за търсенето и предлагането в техните конкретни отрасли, от тези, които са породени от падащата стойност на парите. Също толкова лошо е и постоянното усилие да тичаш напред само за да се задържиш на същото място. Цените непрекъснато трябва да се предоговарят, за да бъдат в крак с ерозиращия паричен стандарт. Това е изтощително, а освен това и разяжда обществото. Постоянните пазарлъци създават търкания между фирми и доставчици, предприятия и клиенти, наемодатели и наематели.

Обедняване и недоволство от политиците

Това е свързано с третия голям проблем, ефекта на инфлацията върху разпределението на богатството. Усилията да избегнеш "инфлационния данък" често се свеждат до това да го прехвърлиш на някой друг. Бизнесите с право се оплакват от нестабилността, причинена от инфлацията, макар в Турция да го правят най-вече помежду си. Но по-големите фирми в страната имат ресурсите и познанията да се предпазят от скока на цените.

Богатите имат имоти и депозити в твърда валута, за да защитят богатството си. Останалите нямат такъв късмет. Неотдавнашно проучване установи, че повече от една трета от турците не са в състояние да задоволят основните си потребности. Като включим и тези, които едва успяват да го направят, частта, която изпитва затруднения, се повишава до четири пети. Логично е, че бедните страдат най-много от инфлацията. Но турците от средната класа също са потърпевши. Докато тяхната покупателна способност намалява, а сигурността за работното им място се руши, мнозина изпадат от средната класа и изпитват едновременно болка и гняв от загубата на статус.

Политиката в условия на инфлация е лоша навсякъде, но е особено трудна в Турция. Повечето избиратели, изглежда, обвиняват Ердоган за инфлацията. Според проучванията той и партията му губят подкрепа преди изборите, насрочени за следващия юни. Големият страх е, че Ердоган може да прибегне до нечестни средства, за да задържи властта - като затвори опонентите си например или като обяви извънредно положение. Прозрението на Дорнбуш, че неустойчивото може някак да се поддържа, носи плашещ извод. Никоя ситуация не е толкова лоша, че да не може да се влоши още.