Американски експерти: САЩ трябва да въоръжат Украйна сега, преди да е станало твърде късно

Империалистическата война на Москва срещу народа на Украйна не е само възмутителна кампания на геноцид, насочена към изтриване на украинската нация от картата, но и ясна опасност за сигурността и просперитета на САЩ. Американските принципи и интереси изискват възможно най-силния отговор, който да принуди руснаците да се върнат колкото е възможно повече към линиите отпреди февруари и заедно с това да наложи достатъчно високи разходи, за да възпре Русия от нахлуване за трети път.

Тъй като руските сили се опитват да се прегрупират на изток и да отблъснат украинските усилия за връщането на Херсон на юг, сега е моментът съюзниците на Украйна да направят всичко възможно, като й предоставят необходимите средства, за да надделее. Протакането на конфликта чрез т. нар. стратегически паузи няма да направи нищо друго освен да позволи на Путин да се прегрупира, да се възстанови и да нанесе повече щети в Украйна и извън нея.

Но досега нито администрацията във Вашингтон, нито европейските съюзници успяха да изяснят защо това е важно за Съединените щати и Запада. Това е важно, защото Путин следва ревизионистична външна политика, предназначена да преобърне базираната на правила система за сигурност, която осигури глобална стабилност и даде възможност за просперитет след края на Втората световна война.

Помощта за Украйна като процент от БВП според регистъра, поддържан от германския институт Kiel.

Агресивните планове на Путин не свършват в Украйна. Както руски официални лица многократно са давали да се разбере, ако Русия победи в Украйна, нашите балтийски съюзници в НАТО, както и други страни в съседство, са изложени на риск.

Благоразумната политика изисква утрешният риск да бъде идентифициран днес и да се търси правилното място и време за справяне с него. За САЩ и НАТО това време е сега - и мястото е Украйна, голяма страна, чието население и наясно, че изборът му е или да победят Путин, или да загубят своята независимост и дори съществуването си като отделна, западно ориентирана нация.

С необходимите оръжия и икономическа помощ Украйна може да победи Русия. Ако успее, е по-малко вероятно нашите войници да рискуват живота си, защитавайки по силата на договора съюзниците на САЩ, които Русия също заплашва.

Как изглежда поражението за Путин? Оцеляването на Украйна като сигурна, независима и икономически жизнеспособна страна. Това означава Украйна със защитени граници, които включват Одеса и значителна част от черноморското крайбрежие, както и силна, добре въоръжена армия и реален край на военните действия.

Това в идеалния случай трябва да включва връщането под украински контрол на всички територии, завзети от 24 февруари и в крайна сметка на земите, откраднати през 2014 г., включително Крим. Такъв мир е възможен само когато Путин осъзнае, че е сериозно победен и вече не може да постигне целите си да доминира в Украйна или в която и да е друга страна със сила.

Би било поражение за Украйна (и Съединените щати), ако Западът окаже натиск върху Украйна да отстъпи територия в замяна на прекратяване на огъня. Това ще продължи модела още от 2008 г. когато Москва нападна Грузия - Западът да настоява за прекратяване на огъня, като на практика ратифицира предишните агресии на Кремъл и всъщност не го принуждава да спре да нахлува или да завзема чужди територии.

Прекратяването на огъня няма да сложи край на агресията на Русия или на окупацията на украинска земя; това просто би дало на Москва пауза, в която да консолидира своите завоевания и след това да поднови офанзивата си. Освен това огромното мнозинство от украинците в последните проучвания са против всякакви териториални отстъпки в замяна на прекратяване на огъня.

Подобен план освен това би осъдил милиони украинци да живеят под режим, който е извършил множество военни престъпления и чиито висши служители и медии призовават за деукраинизация на Украйна. Страната вече е подложена на насилствена русификация, включително незаконно и принудително депортиране на 400 хил. украински деца в Русия за осиновяване. Тези мерки накараха все по-голям брой учени да определят руската политика като геноцид.

Планът на Москва сега е да постигне колкото се може повече завоевания на бойното поле; да провежда фалшиви референдуми в новоокупираните украински територии като прелюдия към анексирането им; да подкопае единството в подкрепата на Запада за Украйна чрез прекъсване на доставките на газ през зимата; и да блокира украинските пристанища, за да предизвика дестабилизиращ недостиг на храна в глобалния юг, ефектът от който също да е удар срещу Запада. За всички тези цели Москва се нуждае от време. Това означава, че САЩ и техните съюзници трябва да продължат натиска върху Москва.

Администрацията на Байдън трябва да действа по-бързо и стратегически, за да отговори на украинските искания за оръжейни системи. И когато реши да изпрати по-модерни оръжия, като установките HIMARS, трябва да ги изпрати в по-големи количества, които да увеличат максимално въздействието им на бойното поле.

Украйна се нуждае от обстрелване на цели на далечни разстояния, за да попречи на руската офанзива, включително с унищожаване на складове за боеприпаси и гориво. Това означава, че САЩ трябва да изпратят боеприпаси ATACMS, изстрелвани от HIMARS с обхват от 300 километра, необходими за нанасяне на удари по руски военни цели навсякъде в Украйна, в това число в окупирания Крим. Украйна се нуждае и от постоянно снабдяване с боеприпаси и резервни части за артилерийски платформи, доставяни от различни страни, някои от които не са съвместими. Тези системи се използват постоянно, което прави поддръжката и снабдяването с резервни части критични. Логистична инфраструктура за бързо връщане на оборудването там, където ще бъде от най-голяма полза, може да направи огромна разлика в хода на войната.

Освен това Украйна се нуждае от повече противовъздушна отбрана с малък и среден обсег, за да противодейства на руски въздушни и ракетни атаки.

Досега администрацията не беше склонна да предприеме такива решителни стъпки от страх да не провокира Русия или както наскоро каза съветникът по националната сигурност Джейк Съливан на форума за сигурност в Аспен, "за да избегне Третата световна война".

Путин и други високопоставени руски служители в много моменти по време на подготовката и след офанзивата на Москва на 24 февруари плашеха Запада с опасността от ядрена война. Но САЩ също са ядрена сила и е стратегическа грешка да се предполага, че ядреното възпиране вече не работи. Ядреното възпиране все още работи.

В полза на Путин е да плаши с ядрена война, но не и да я инициира. Видяхме как Кремъл отправя кухи ядрени заплахи във връзка с присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. Ако позволим на Путин да ни плаши, за да не предоставим оръжията, от които Украйна се нуждае, за да спре руския ревизионизъм, какво ще се случи, когато той размаха ядрената си пръчка над балтийските държави? И защо администрацията би предположила, че Путин няма да посмее да направи това с Естония или Полша, ако тактиката му проработи в Украйна?

Залозите за нас, нашите съюзници и Украйна са ясни. Не трябва да се заблуждаваме, че всеки ден, в който отлагаме предоставянето на оръжията, от които Украйна се нуждае, за да спечели, избягваме конфронтация с Кремъл. Напротив, просто увеличаваме вероятността да се сблъскаме с тази опасност при по-малко благоприятни условия. Умният и разумен ход е да спрем агресивните планове на Путин в Украйна и да го направим сега, когато има най-голям смисъл.

Подписали:

Генерал от резерва Филип Брийдлав, бивш 17-и върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, преподавател в Технологичния институт в Джорджия;

Дебра Кейгън, бивш служител на Държавния департамент и на Министерството на отбраната; сътрудник по енергетика в Transatlantic Leadership Network; Генерал от резерва Уесли Кларк, 12-и върховен командващ съюзническите сили в Европа, старши сътрудник в Burkle Center на Калифорнийския университет в Лос Анджелис; Пола Добрянски, бивш заместник-държавен секретар по глобалните въпроси;

Ерик Еделман, бивш посланик във Финландия и Турция и бивш заместник-министър на отбраната; д-р Евелин Фаркас, бивш заместник-помощник министър на отбраната за Русия, Украйна и Евразия, изпълнителен директор на института "Маккейн"; Даниел Фрид, бивш помощник-държавен секретар за Европа, сътрудник в Атлантическия съвет; Джон Хърбст, бивш посланик в Украйна и Узбекистан, старши директор на Евразийския център към Атлантическия съвет;

Генерал-лейтенант от резерва Бен Ходжис, бивш командващ на американската армия в Европа; Джон Корнблум, бивш посланик в Германия; Дейвид Креймър, бивш помощник държавен секретар по въпросите на демокрацията, правата на човека и труда; Ян Лодал, бивш заместник-министър на отбраната, сътрудник в Центъра за стратегии и сигурност Scowcroft в Атлантическия съвет;

Робърт МакКонъл, бивш помощник главен прокурор, съосновател на Фондация САЩ-Украйна; Стивън Сестанович, бивш посланик по особени въпроси за бившия Съветски съюз, старши сътрудник в Съвета за международни отношения, преподавател в Колумбийския университет. Джон Сайфър, бивш офицер и началник на Clandestine Service в ЦРУ, старши сътрудник в Евразийския център на Атлантическия съвет; Уилям Тейлър, бивш посланик в Украйна;

Александър Вершбоу, бивш заместник-генерален секретар на НАТО, бивш помощник-министър на отбраната; бивш посланик в Русия и НАТО;

Кърт Волкър, бивш посланик в НАТО, бивш специален представител за преговорите с Украйна, сътрудник в Центъра за анализ на европейските политики;

Мари Йованович, бивш посланик в Украйна