Лорънс Фридман: Автократите са склонни към катастрофални решения. Такъв е случаят с Путин

Както се опитва да покаже книгата на Фридман, в ключови взаимодействия между военни и политически лидери - които дори при най-добрите обстоятелства могат да се характеризират с напрежение и лични конфликти, липсата на открита и често критична обратна връзка е тази, която води до вземане на лоши решения.

"Автокрациите нямат механизъм за обратна връзка и се вкопчват в себе си, вярвайки, че предимството им е смелото и решително вземане на решения. Въпреки че при определени обстоятелства можете да понесете последиците от доста лоши решения, защото имате числено превъзходство, когато е много трудно, едно лошо решение или малко лош късмет може да ви извади от строя."

И докато руските военни операции в продължение на повече от век често са разчитали на превъзходството в жива сила (и с пренебрежение към загубите), в случая с Украйна Русия, изглежда, се въздържа по вътрешнополитически съображения да въведе обща мобилизация. Това ограничава мащаба на силите, които може да разположи.

Един въпрос, който интригува Фридман, както и други анализатори, е защо Путин се впусна неподготвен в такъв опасен хазарт в Украйна.

"Военната жива сила беше доста добра карта за Путин досега. Той я използва ефективно в Чечения, Крим, Грузия и Сирия. Макар и по доста ограничен начин, я използва и в Донбас в Украйна през 2014 г., където онези, които вършеха мръсната му работа, искаха от него да предприеме още по-агресивен подход."

Но неговият подход в настоящия конфликт очевидно е бил плод на заблуда. Трябва да предположите, че той не е бил наясно с хазарта в тази история. "Той искрено вярваше, че Украйна ще се разпадне доста бързо и е трудно да се разбере защо. Дори онези (чуждестранни) анализатори, които смятаха, че армията на Украйна може да не се справи добре, не мислеха, че украинският народ ще се предаде. Но той го вярваше.

Той наистина го видя като специална военна операция (терминът, който Кремъл последователно използва, а не "война"), която ще продължи няколко дни. И след като този план се провали, започна объркването."

Ключов провал според Фрийдман е, че докато руското разузнаване беше широко инфилтрирано в Украйна - както дори Киев призна, най-важните фигури около Путин или не разбираха Украйна, или действаха като ехо стая за него.

"Изглежда, че не са се консултирали с експерти по Украйна в Русия. Изглежда, че Путин разговаря само с колегите си от ФСБ (Федералната служба за сигурност) и ГРУ (военното разузнаване), които споделят неговите предразсъдъци. И зловещата реч, която той произнесе на 21 февруари (три дни преди Русия да нахлуе), все още е толкова добър ориентир, колкото всичко друго за това, което мисли. На него му е много трудно да приеме Украйна и нейния президент Володимир Зеленски сериозно и смяташе, че Зеленски ще сключи сделка."

Фридман смята, че в основата на проблема е строго йерархичният характер на вземането на решения от Кремъл и че тези на върха са имунизирани срещу отговорност за грешки. "Няма стимули да се каже истината пред висшето командване. Висшите военни - хора като министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Валери Герасимов, са част от вътрешния кръг. Те уволниха много генерали, след като осъзнаха, че има проблем, но не го виждат в себе си, а винаги е някой друг."

И тъй като първият план на Русия да подчини Украйна с преврат в Киев се провали още през първите няколко седмици, на фона на яростната украинска съпротива и руската логистична некомпетентност Москва се бори да намери надежден план Б. "Дори тогава отне чак до май да се съсредоточат върху това, което могат да направят - артилерийски залпове на тесен фронт, тактика, на която Украйна нямаше лесен отговор, освен да понесе тежки жертви, докато западните оръжейни системи започнаха да пристигат."

Все още, шест месеца след началото на войната, Фридман се мъчи да разбере логиката на Кремъл, не на последно място тактиката за провокиране на зимна енергийна криза в Европа с цел да бъде подкопана подкрепата за Киев. "Мисля, че единствената "теория за победа", която Кремъл има в момента, е, че Западът се обръща срещу Украйна заради енергийната криза. Но изненадата е, че Москва не поиска спиране на огъня, когато това би поставило Зеленски в по-сложна ситуация.

Вместо това Путин все още се държи така, сякаш очаква повече от тази война, отколкото вече е получил. Според мен има признаци на отчаяние от руска страна и някои започват да осъзнават, че енергийната криза няма да доведе до предателство по отношение на Украйна. В дългосрочен план това сигнализира за риск от дълбоки щети на икономиката на Русия."

Докато Фридман е предпазлив с прогнозите, че руските сили могат да се сблъскат с втори голям неуспех - особено в южната част на Украйна, където Киев ефективно оказва натиск в Херсон, той вижда същата липса на институционално въображение, определяща бъдещата траектория на войната.

"Освен ако системата не получи шок като този от края на февруари и началото на март (когато Русия се отказа от усилията си да превземе Киев), мисля, че Русия ще продължи упорито в този дух, ако не по друга причина, то защото не може да измисли нещо по-добро. Кремъл е парализиран."