Как западните оръжия променят хода на войната в Украйна

"Ще продължим да намираме иновативни начини да осъществяваме дългосрочна подкрепа за смелите мъже и жени от украинските въоръжени сили и ще приспособим нашата помощ така, че Украйна да разполага с технологията, боеприпасите и чистата огнева мощ, за да се защити", коментира по този повод американският военен министър Лойд Остин. Също така САЩ започнаха да предоставят на Украйна "умни" снаряди от типа M982 Excalibur, които се изстрелват от стандартни натовски артилерийски системи като M777, но коригират траекторията си чрез GPS, инерционна навигация и вертикални стабилизатори. Правителството в Берлин от своя страна трябва да даде на Украйна още три установки MARS II, които са германски аналог на M270.

Въпросните HIMARS и M270 на практика използват аналогични управляеми боеприпаси, като разликата между тях е, че първите са качени на колесно шаси и са по-бързи и мобилни, а вторите са инсталирани на по-бавна, но по-бронирана верижна машина, която също така може да носи не шест, а 12 ракети. Основното предимство на тези системи е, че могат да остават извън обсега на вражеския огън, но въпреки това да нанасят изненадващи ракетни удари в дълбочина отвъд фронтовата линия. Благодарение на тях украинската армия започна да неутрализира основното стратегическо предимство на Кремъл във втората фаза на военната кампания - масираната артилерия, която позволяваше на окупаторите да водят настъпателни операции в "изпепелени" зони, до голяма степен прочистени или напуснати от отстъпващите отбраняващи сили.

Въпросните системи, от една страна, имат много по-голяма далекобойност от руските си аналози "Град", "Ураган" и "Смерч", а от друга, изстрелват боеприпаси с GPS-насочване и минимално отклонение от порядъка на до 5 метра. В момента Украйна разполага с ракети с обсег до 92 км, но в бъдеще може да получи по-тежките и далекобойни ATACMS, които поразяват цели на разстояние до 300 км. Засега САЩ се въздържат да предоставят на Киев боеприпаси от втория тип, тъй като се притесняват, че украинците могат да обстрелят цели на територията на Русия, което да доведе до ескалация на конфликта.

Прекъсване на руската логистика

Дори с наличните ракети обаче силите на Киев започнаха да нанасят прецизни удари по руските командни центрове, складове с боеприпаси, радари, системи за противовъздушна отбрана, което доведе до чувствителен обрат на фронта. До средата на юли украинската армия е успяла да унищожи повече от 30 логистични бази на окупационните сили, което в голяма степен наруши доставките на снаряди за руските гаубици и съответно парализира способностите за водене на настъпателни операции под прикритието на артилерията. Така се стигна до прословутата "оперативна пауза" на руските сили след превземането на Северодонецк и Лисичанск, от която те на теория трябваше да излязат в края на миналата седмица, но на практика и до момента не успяват да демонстрират някакви видими успехи в настъпление. Затова изобщо не е изненада, че през тази седмица руският министър на отбраната Сергей Шойгу официално разпореди на полевите командири, че западните ракетни системи за залпов огън трябва да станат най-приоритетната цел.

Източник: Reuters

Всъщност още от самото начало на инвазията все видя, че снабдяването на руските войски с гориво, боеприпаси и подкрепления от жива сила е тяхната ахилесова пета. Именно затова Кремъл се отказа от своя първоначален план за блицкриг на територията на половин Украйна, който разтегли прекомерно логистичните вериги на армията. След провалената "обсада" на Киев Путин реши да концентрира своята офанзива в Донбас и южната част на страната. Сега обаче се вижда, че ситуацията с логистиката не се е подобрила: дори удари на 10 - 15 ракетни установки по складовите бази на разстояние 70 - 80 км от фронтовата линия успяха да доведат до сериозна дезорганизация на атакуващите руски сили.

Бъдещи стратегически предимства

През следващите седмици ефектите от предоставянето на HIMARS и M270 може да имат и доста по-сериозни, стратегически измерения. Във вторник и сряда например стана ясно, че Украйна е започнала да обстрелва с ракети критично важния Антоновски мост край Херсон. Това е едната от двете пътни артерии над река Днепър, които свързват най-значимия завладян от руснаците украински град с основната част от окупираната територия в южната част на страната. Ако Антоновският мост, както и мостът в селището Дариевка бъдат унищожени, всички руски сили в Херсон ще се окажат изолирани, без достъп до боеприпаси, гориво и подкрепления от другите окупационни сили. Ако пък украинците успеят да нанесат прецизни ракетни удари и по 20-метровия мост край язовирната стена на Днепър в района на градчето Нова Каховка, отрязана може да се окаже цялата руска армия на южния фронт. Която освен всичко друго не е твърде добре оборудвана, тъй като най-боеспособните сили и най-модерните бойни системи са изпратени в Донбас.

Ако на последващ етап САЩ все пак склонят да предоставят на Киев по-далекобойните тактически ракети ATACMS, стратегическият ефект от HIMARS и M270 ще стане още по-сериозен. Хубавото в случая е, че украинските сили вече са обучени да боравят с натовските реактивни системи и само ще трябва да получат боеприпаси с обсег 300 км. Това може да стане в рамките на дни, при нужда - дори на часове. При това положение армията на Зеленски ще може да обстреля още по-критични цели - например прословутия мост над Керченския проток, който свързва Кримския полуостров с континентална Русия.

Ако ключовото инфраструктурно съоръжение бъде унищожено или дори временно извадено от строя, това ще бъде съкрушителен удар по руската военна машина. Това би пренасочило цялото снабдяване на Крим през новоокупираните територии на Южна Украйна, където действа мащабно съпротивително и партизанско движение. Също така ATACMS ще могат да бъдат използвани за бомбардировка на всички руски военни бази на територията на окупирания полуостров и най-вече на военните пристанища, където акостират корабите и подводниците от руския черноморски флот. Въпросните плавателни съдове се използват за обстрел на цяла Украйна с крилати ракети "Калибр" и евентуалното им изваждане от строя би било изключително сериозна победа за Киев.

За момента обаче предоставянето на ATACMS остава мираж, а противовъздушната и особено противоракетната отбрана продължава да е ахилесовата пета на Украйна. И през изминалата седмица Русия продължи да нанася ракетни удари по украински селища, под предлог че се цели във военни обекти, но на практика предимно за да всява шок и ужас сред населението. Това би могло поне частично да се промени, ако Киев получи западни зенитни и противоракетни системи. За момента заявките в тази посока има само от страна на САЩ, които ще предоставят две батареи от норвежко-американската противовъздушна система NASAMS, и на Германия, която обещава да осигури свои зенитни ракети IRIS-T (макар и чак през есента). Правителството в Берлин също така в скоро време ще предостави 30 противовъздушни установки Gepard, чиито украински екипажи в момента преминават обучение. По всяка вероятност обаче въпросните оръдейни установки ще са ефективни предимно за борба с руската щурмова авиация и дронове. Това не е чак толкова малко, при положение че безпилотните апарати играят критично важна роля при целеуказването за нуждите на артилерията, която в момента е основната ударна сила на окупационните руски войски.