Мирът в Украйна ще е възможен само след победа, и то още сега

През осемте години, откакто Русия предприе агресията си срещу Украйна, анексира Крим и превзе части от региона на Донбас, украинските сили се трансформираха от числено незначителна и зле въоръжена армия в една от най-мощните и силно мотивирани в Европа. С мобилизационния потенциал на Украйна, човешките ресурси и подкрепата, която тя получава от около 40 цивилизовани страни, включително САЩ, Обединеното кралство и други членове на НАТО, нейните въоръжени сили се изправиха лице в лице с Русия.

Понастоящем силите на двете враждуващи страни са почти балансирани. Модерните, високотехнологични оръжия, предоставени от Запада на Украйна, се използват за противодействие на безброй остарели и неефективни, но все още смъртоносни постсъветски оръжия, а украинските войски към момента превъзхождат руските в зоната на бойните действия. В същото време руските сили страдат от нисък морал, изразяван и чрез грабежи, насилие и дори геноцид на територията, която окупират.

През това време западните държави подкрепят непоколебимите украинци. Дори европейските политици, чиито страни са зависими от руския газ, разбират, че мирът може да бъде осигурен само след като едната страна постигне победа на бойното поле, както и това, че Украйна не би се отказала от земя срещу мир.

Не искам да звуча като войнолюбец - мирът е най-искрената ми надежда. И все пак думите на Цицерон отпреди две хилядолетия звучат силно в ушите ми, както и в ушите на всички украинци: Мирът трябва да бъде спечелен с победа, а не с договорки.

Разбира се, някои се притесняват, че ако продължим да увеличаваме доставките на оръжия за Украйна, сигурността на Запада може да бъде накърнена. Производството на нови оръжия и предоставянето на оръжия на Украйна наистина са в голямо разминаване. Но политическата и военна логика диктува, че не можем да си позволим тази война да се проточи повече, дори и поради страх да не излезе извън контрол и да се превърне в глобална катастрофа.

За да приключи войната бързо обаче, е необходима една-единствена съкрушителна победа и тази победа трябва да бъде заявена в битката за Херсон. По-голямата част от боеспособните украински и руски войски в момента са съсредоточени в Херсонската и Запорожката област в Южна Украйна, а руските сили очевидно са в лоша кондиция, тъй като са силно очукани от предишни сражения и са отрязани от логистика за лесно снабдяване.

Западът се надява на военен подвиг в Украйна. И в момента украинските сили имат много реален шанс да победят 30-хилядната руска армия, окопана на десния бряг на река Днепър, и да започнат настъпление към Мелитопол.

Но това трябва да стане преди есенните дъждове и падането на температурите с настъпването на зимата. Защото след това, възползвайки се от паузата в боевете, Русия ще може да извърши частична мобилизация, да подсили военния си персонал и оборудване и да поправи логистиката си за пролетта.

За да се избегне рискът от още една година война, нестабилност и икономически сътресения в Европа и САЩ, войната трябва да бъде уредена в Херсон и Запорожието до октомври тази година.

Всяко забавяне само ще създаде допълнителна несигурност за Европа и нови заплахи за суверенитета на Украйна. Сега е моментът западните и украинските лидери да се обединят около общата цел за освобождаване на Херсон, Каховка и Мелитопол.

Западните страни трябва да оставят настрана страховете си от изчерпване на запасите от оръжия и боеприпаси - нашата отбранителна промишленост е в състояние да попълни запасите с високотехнологични оръжия и боеприпаси през следващите няколко години. И в рамките на един месец да предоставим много повече военна техника на Украйна, за да осигурим успешна офанзива и освобождаване на нейния юг.

Смятам, че тази допълнителна помощ ще възлиза на около 20 процента най-много от това, което вече е доставено на украинските въоръжени сили. Но резултатите може да доведат до ранен край на войната.