🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Войната в Украйна ще струва на световната икономика 2.8 трлн. долара до края на 2023 г.

При тежка зима в Европа загубите ще скочат, изчисляват анализаторите от ОИСР

Конфликтът преначерта веригите за доставки, причини недостиг на храна и основни суровини и разтърси световните пазари.
Конфликтът преначерта веригите за доставки, причини недостиг на храна и основни суровини и разтърси световните пазари.
Конфликтът преначерта веригите за доставки, причини недостиг на храна и основни суровини и разтърси световните пазари.    ©  Shutterstock
Конфликтът преначерта веригите за доставки, причини недостиг на храна и основни суровини и разтърси световните пазари.    ©  Shutterstock

Войната на Русия в Украйна ще струва на световната икономика 2.8 трлн. долара загубено производство до края на следващата година, изчислява Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а при сценарий на тежка зима и недостиг на енергия в Европа сумата би била още по-голяма. "Плащаме много висока цена за войната", каза Алваро Сантос Перейра, главен икономист на базираната в Париж организация на богатите страни. Пропуснатият растеж през 2022 и 2023 г. в световен мащаб се равнява на целия брутен вътрешен продукт на държава като Франция през двете години, пресмята The Wall Street Journal.

Според най-новата прогноза на ОИСР световната икономика ще нарасне с 3% тази година вместо с 4.5%, каквито бяха очакванията преди войната. Предвижданият за 2023 г. ръст е ревизиран надолу с 1 процентен пункт до 2.2%.

Войната доведе до скок на цените на енергията, отслаби бюджетите на домакинствата и удари бизнес нагласите, особено в Европа. Конфликтът преначерта веригите за доставки, причини недостиг на храна и основни суровини и разтърси световните пазари. Последната оценка на ОИСР разкрива мащаба на икономическите последствия от руската агресия, която започна преди седем месеца и е най-тежкият военен конфликт на континента след Втората световна война. Опасенията сега са, че мобилизацията в Русия и плановете за анексиране на части от Украйна могат да удължат конфликта, с което войната да продължи да дърпа назад световната икономика още месеци или дори години.

ОИСР очаква икономиката на еврозоната да нарасне с едва 0.3% през 2023 г., а БВП на Германия да се свие с 0.7%. Спадът за Европа може да е по-рязък, ако цените на енергията допълнително се повишат. При поскъпване на природния газ с 50% до края на годината европейският БВП може да е с 1.3% надолу през 2023 г., а световната икономика би нараснала само с 1.7%. "Европа ще бъде в рецесия", коментира Перейра. Това може да се случи при много ниски температури и недостиг на енергия. За да се овладее този риск, е необходимо енергийното потребление да спадне с 10-15% в сравнение с предходни години.

Прогнозата на ОИСР за американската икономика през 2023 г. също е ревизирана надолу от 1.2% на 0.5%, като е възможно по-рязко забавяне, ако инфлацията не спадне.

Високи разходи, но зле таргетирани

Правителствата харчат милиарди, за да облекчат удара върху домакинствата от поскъпването. Част от мерките е и таван на енергийните цени, но това не стимулира домакинствата да намаляват потреблението си. "Ограниченията на цените може да са привлекателни в краткосрочен план, но са скъпи и изкривяват ценовите сигнали", каза Перейра. За да се избегне по-голямо нарастване на държавните дългове, помощите трябва да са по-добре таргетирани към най-уязвимите. 35-те страни, чиито политики се проследяват от организацията, са заделили около 150 млрд. долара за ограничаване на цените до декември тази година, докато едва около 15 млрд. долара са за по-целенасочени мерки.

С обръщането на икономическия цикъл и затягането на паричната политика от повечето големи централни банки организацията очаква инфлацията да достигне своя пик през текущото тримесечие в повечето големи икономики и да спада през четвъртото тримесечие, както и през 2023 г. в повечето страни от Г-20. Въпреки това инфлацията през 2023 г. вероятно почти навсякъде ще остане доста над целите на централните банки.