Защо санкциите срещу Русия заобикалят ядрената енергетика

Зависимите от руско ядрено гориво страни биха пострадали повече, отколкото Кремъл

Евентуални санкции срещу руския уран ще трябва да са предвидени с много дълги срокове, за да бъдат приемливи за всички държави-членки
Евентуални санкции срещу руския уран ще трябва да са предвидени с много дълги срокове, за да бъдат приемливи за всички държави-членки
Евентуални санкции срещу руския уран ще трябва да са предвидени с много дълги срокове, за да бъдат приемливи за всички държави-членки    ©  Pixabay.com
Евентуални санкции срещу руския уран ще трябва да са предвидени с много дълги срокове, за да бъдат приемливи за всички държави-членки    ©  Pixabay.com
Темата накратко
  • Страните от ЕС са платили 210 млн. евро за ядрено гориво от Русия и над 245 млн. евро от Казахстан, което също се контролира от "Росатом"
  • Въпреки призивите на някои страни за включване на ядрения сектор в санкциите срещу Русия, засега това не се предвижда
  • България е с голям относителни дял на ядрената енергия в своя микс, а секторът разчита на доставки от "Росатом"

Докато Европейският съюз (ЕС) се опитва да се раздели с руските изкопаеми горива, ядрената енергетика на блока продължава да разчита на Русия, откъдето всяка година се внася уран на стойност над 200 млн. евро. Страни като Германия и Полша се обявяват за забрана на вноса, но засега при въведени вече осем пакета санкции ядрената енергетика остава извън радара.

Причините за силната съпротива на някои страни са сходни с тези по отношение на газа - голямата зависимост от Москва, особено в страни от Източна и Централна Европа, където 18 атомни реактора са проектирани от Русия и разчитат на руски технологии, услуги и гориво, предоставяни от "Росатом". Тук влизат двата реактора в България, шест в Чехия, два във Финландия, четири в Унгария и още толкова в Словакия, изчислява Investigate Europe.

Страните от съюза са платили около 210 млн. евро за внос на суров уран от Русия през 2021 г. и още 245 млн. евро от Казахстан, където добивът се контролира от руската държавна компания "Росатом". Доставките от Русия се равняват на 2358 тона или близо 20% от общите количества, внесени в ЕС. Източник на повече уран са само Казахстан и Нигер. Ядрената енергетика пък играе важна роля в съюза, особено след като беше обявена за "устойчива" в таксономията на ЕС и предвид опасенията за недостиг на енергия през зимата. Генерираното от атомни електроцентрали електричество представлява около четвърт от енергийния микс на съюза, но в България, Словакия и Унгария този дял е около 40%, а във Франция - над 70%.

Без консенсус

От началото на войната в Украйна ЕС прие множество пакети от санкции, които целят да ограничат способността на Кремъл да финансира бойните действия. Те са насочени към олигарси и държавни служители, разнообразни стоки, както и изкопаеми горива. През август в сила влезе ембарго върху руските въглища, а през декември ще стартира такова за петрола. По отношение на газа обаче не беше постигнат консенсус поради голямата зависимост на блока от горивото, но се обсъжда ограничаване на неговата цена. За включването на ядрения сектор се говори, но никога не е било предлагано официално. В края на септември пет европейски страни се обявиха са забрана на сътрудничеството с Русия във всякакви ядрени дейности, а Германия неформално изрази подкрепа. Още през август след обстрела на Запорожката атомна централна украинският президент Володимир Зеленски призова за налагане на санкции върху руската ядрена индустрия и ядрено гориво.

По-опасно за ЕС, отколкото за Русия

Европейската комисия никога досега не е предлагала атомната енергетика да бъде включена в санкциите, тъй като последствията биха били по-големи за някои източни държави членки, които разчитат на руска инфраструктура и технологии, отколкото за самата Русия, казват дипломати.

Според Ариадна Родриго, мениджър по устойчиво финансиране на ЕС в "Грийнпийс", основната съпротива идва от Унгария и България. Унгария в момента строи два нови ядрени реактора с руски заеми. Родриго обаче смята, че тази обвързаност трябва да бъде прекъсната и страните да се фокусират върху възобновяеми източници.

Според други обаче ядреният сектор не трябва да се включва в санкциите заедно с руския газ. "Ако отворим няколко фронта, удряйки газа и ядрената енергия, ще имаме сериозен енергиен проблем", казва Грудлер от Renew Europe.

Най-големият производител на ядрения енергия - Франция - внася средно около 20% от необходимия си суров уран от Казахстан, където добивът се контролира от "Росатом", според Le Monde. Зеленият евродепутат Мишел Ривази, противник на ядрената енергия, изтъкна френско-руската ядрена връзка с Анри Проглио, бивш главен изпълнителен директор на френската полудържавна енергийна компания EDF, който участва в международния консултативен съвет на "Росатом". На компанията се разчита освен за внос и за обработката на ядрени отпадъци и други дейности. Един от водещите производители на парни турбини, които също се използват в ядрените централи, пък е френската Arabelle, а неин основен клиент е "Росатом".

Евентуални санкции срещу руския уран ще трябва да са предвидени с много дълги срокове, за да бъдат приемливи за всички държави-членки, тъй като адаптирането отнема дълго време, включително приспособяване на технологии, обучение на кадри и диверсифициране на доставките. В идеалния случай сигурни доставки означават поне двама алтернативни доставчика за всеки етап от горивния цикъл и, когато е възможно, поне един доставчик от ЕС според доклад на Euratom.

От началото на руската инвазия в Украйна някои европейски компании спряха вноса на уран от Русия. Пример е шведският енергиен гигант Vattenfall, който още на 24 февруари реши да спре целия внос на руското гориво и да го замести с такова от Канада и Австралия.

Все още няма коментари
Нов коментар