Успя ли търговската война между САЩ и Китай да отдалечи двете икономики
Докато търговията с някои стоки е намаляла заради митата, тази с незасегнати продукти дори е нараснала
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Макар вносът на китайски продукти в САЩ цялостно да е намалял през последните четири години, ефектът от митата не е еднозначен.
- Търговията с азиатската страна рязко спада директно след налагане на митата и допълнително се понижава при първоначални шок от пандемията наред с общата търговия.
- Множество проучвания отчитат отрицателното въздействие на търговската война върху икономиката на САЩ.
В продължение на десетилетия икономиките на САЩ и Китай бяха тясно свързани помежду си, докато през 2018 г. президентът Доналд Тръмп не започна търговска война между двете страни с налагането на високи мита върху вноса на множество стоки, а политиката на протекционизъм беше продължена и по времето на Джо Байдън. Макар вносът на китайски продукти в САЩ цялостно да е намалял през последните четири години, ефектът от митата не е еднозначен. От една страна, вносът на полупроводници, хардуер, потребителска електроника, както и на дрехи, мебели и обувки, драстично се е понижил, показва проучване на Peterson Institute for International Economics. Но от друга, китайските лаптопи, компютърни монитори, телефони, конзоли за видеоигри и играчки са станали дори по-популярни на американския пазар, след като тяхното търсене нарасна по време на пандемията.
- Китайският икономически растеж остана далеч от целта
- Китайските автокомпании се опитват да влязат отново на западните пазари
Политиците изглеждат решени да намалят икономическата зависимост между двете страни. Освен геополитическото напрежение желанието за диверсификация на вноса и за изграждане на по-устойчиви вериги за доставки също играе в полза на отдалечаването на двете най-големи икономики. Отношенията между тях се влошиха, след като Китай започна агресивно да присвоява западни технологии, да използва държавни субсидии, за да получи пазарен дял в ключови глобални индустрии и да инвестира в засилване на армията си. В същото време преместването на фабрично производство от САЩ в Китай е отнело американски работни места, без да създава нови, посочват анализатори. Тръмп започна противопоставянето през 2018 г., като обвини Пекин в нелоялни търговски практики и кражба на интелектуална собственост и наложи 25-процентни мита върху внос на стойност около 250 млрд. долара, а впоследствие още около 102 млрд. долара бяха обхванати от 7.5-процентни ставки.
Макар политиците да очакват скъсването на зависимостта между двете икономики да донесе дългосрочни ползи, то идва с непосредствена цена, която фирмите и потребителите плащат под формата на недостиг на някои продукти и по-високи цени, предупреждава изследването на Peterson Institute.
Днес цялостният внос на китайски стоки в САЩ остава доста под тенденцията си отпреди търговската война и едва наскоро успя отново да достигне нивата си от юни 2018 г., докато този от останалия свят е нараснал с 38%. Сега Китай е източник на 18% от американския внос в сравнение с 22% преди. Търговията с азиатската страна рязко спада директно след налагане на митата и допълнително се понижава при първоначални шок от пандемията наред с общата търговия.
Разнопосочни ефекти
Въпреки общата тенденция американският внос на някои китайски продукти като лаптопи и компютърни монитори, телефони, конзоли за видеоигри и играчки е нараснал. Причината е както повишеното търсене по време на ковид, така и липсата на мито върху тях. Вносът на тези стоки от Китай сега е с 50% нагоре в сравнение с преди търговската война и тежестта им нараства, а техният внос от останалия свят също расте, но по-бавно. Китай остава източник на 92% от вноса на лаптопи и компютърни монитори в САЩ, на 74% от телефоните и 90% от конзолите за видеоигри. Администрацията на Тръмп умишлено пропусна тези продукти вероятно за да избегне ръст на цените на разпознаваемите и популярни сред потребителите продукти. Белият дом първо отложи обмитяването им преди празничния сезон, а впоследствие изцяло се отказа.
На другия полюс са продуктите с 25-процентна ставка, чийто внос е най-засегнат. В тази група основно влизат междинни стоки, използвани в производството, и капиталово оборудване. Това води до по-високи разходи за фирмите, които са принудени или да продължат да внасят от Китай на по-висока цена, или да установят отношения с нови доставчици, което също излиза скъпо.
Американският внос на IT хардуер и потребителска електроника като мрежови сървъри, модеми, рутери, безжични слушалки и смарт часовници от Китай е намалял с 62%, докато този от останалата част на света е нараснал почти с толкова. Делът на китайските стоки в тази сфера се е свил с близо две трети, а Мексико и Тайван изплуват като алтернативни доставчици. Сред най-засегнатите са още авточастите и обзавеждането за дома.
Китайските полупроводници, които представляваха близо половината от вноса на този компонент в САЩ, остават с около една четвърт надолу. Заради недостига на чипове по време на пандемията някои компании за автомобили и битова техника се наложи да свият производството, а загубеният внос от Китай все още не е заместен от други източници. Причината е, че компании като Taiwan Semiconductor Manufacturing Company или южнокорейската Samsung произвеждат по-модерни и печеливши чипове и нямат свободен капацитет, нито желанието да заместят технологично по-старите, но все още необходими китайски чипове.
Трета група продукти са такива, чийто внос расте, макар и по-бавно заради наложените мита. Такива са например дрехите и обувките, фитнес уредите и литиевите батерии.
Цената за бизнеса и потребителите
Множество проучвания отчитат отрицателното въздействие на търговската война върху икономиката на САЩ. Митата са навредили на производството, заетостта и износа на страната, а вероятно са подсилили и инфлационния натиск. По-високите разходи подкопават конкурентоспособността на американските фирми на местните и международните пазари.
За сметка на вноса от Китай пък нараства този от страни в Източна и Южна Азия, като Виетнам например. Освен на противопоставянето между двете най-големи икономики, за тенденцията допринасят и други фактори като намаляващата конкурентоспособност на Китай, където разходите за труд се увеличават в последните години.
Пълната картина на това как се разместват пластовете също остава неизвестна. Някои фирми например може да са запазили своите съоръжения в Китай и да произвеждат за местния пазар или за други страни; или да са включили във веригата нов завод за сглобяване в друга държава, за да избегнат митото при внос в САЩ.
1 коментар
Китай не може да замени вече забранената технология сам, защото разработката й отнема десетилетия.
Крахът тепърва предстои!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.