Как Азия да достигне нулеви нетни емисии

Това е огромно предизвикателство. Предвижда се търсенето на енергия за десетте членове на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да нарасне с около една трета от сегашното общо за ЕС до 2050 г. Само Индия вероятно ще се нуждае от допълнителен капацитет, еквивалентен на този на днешния ЕС до 2040 г. В идеалния случай голяма част от това допълнително търсене ще бъде задоволено от възобновяеми енергийни източници. И все пак изкопаемите горива продължават да доминират в енергийния микс в региона (виж графиката). Тяхното господство е укрепено чрез субсидии или политическо фаворизиране. В Индия, Индонезия, Малайзия и Филипините въглищата, най-мръсното от изкопаемите горива, все още са цар. Индия, третият по големина източник на емисии в света след Китай и САЩ, е определила цел за нулеви въглеродни емисии през 2070 г., две десетилетия по-късно от големите западни икономики. Някои държави все още не са поели такъв ангажимент.

Преглед на оригинала

Откъсването от въглищата е приоритет. Въпреки че съществуващите въглищни централи ще са необходими, за да се гарантира стабилността на мрежите в региона за години напред, изграждането на нови трябва да се забави. Китай, Япония и Южна Корея, които финансираха 95% от такива централи, обещаха да спрат да ги финансират в чужбина, макар и с вратички. Новите форми на финансиране трябва да помогнат за пенсионирането на старите. Индия, Индонезия и Виетнам лобират да копират модел, изпробван в Южна Африка, където богатите страни предоставят безвъзмездни средства и евтини заеми за затваряне на въглищни централи. Азиатската банка за развитие иска да съчетае помощта с частен капитал, за да рефинансира дълговете на въглищните барони. Идеята е да им се позволи да възстановят инвестициите си предсрочно, при условие че затворят заводите си също по-рано.

Зелени надежди

Що се отнася до новите източници на енергия, нарастват надеждите за "зелен" водород, произведен от разделяне на вода с помощта на възобновяема енергия. Водородът е в изобилие, чист е и енергийно наситен, но както технологията, така и инфраструктурата не са тествани в мащаб. Въпреки това плановете са амбициозни. В района на Пилбара в Западна Австралия център за възобновяема енергия, както твърдят неговите създатели, ще покрива 6500 кв. километра пустиня и ще има капацитет от 26 GW годишно, за да се използва за производство на водород и амоняк (начин да се съхранява водород и да е преносим) за износ.

Предвид несигурността около зеления водород засега слънчевата енергия и вятърната енергия ще бъдат основният фокус на енергийния преход на Азия. Някои мечтаят в мащаб: една австралийска компания обещава подводна захранваща връзка за 30 млрд. австралийски долара (18.7 млрд. долара), която изпраща електричество от слънчеви панели в Северната територия на Австралия до Сингапур, използвайки кабел с дължина 12 600 км. Ако бъде завършена, както е обещано, до 2029 г. тя ще доставя една шеста от електроенергията на града-държава.

Повечето азиатски проекти за възобновяема енергия ще бъдат с по-малък мащаб. И все пак тяхното кумулативно въздействие може да бъде значително. The Economist Intelligence Unit, дъщерна компания на The Economist, прогнозира, че възобновяемите енергийни източници ще удвоят дела си в електроенергийния микс на Азия от 15% до 31% до 2031 г. Делът на Индия ще достигне 21%, с 200 GW свеж, неводновъзобновяем капацитет. Очаква се Китай да добави 700 GW такъв капацитет. Ръководителят на китайската агенция за планиране твърди, че вятърни проекти с мощност 450 GW ще бъдат построени само в пустинята Гоби.

За да се случи преходът, ядрената енергия ще трябва да бъде част от микса, както вече е в Китай. Бангладеш, Индия и Южна Корея добавят ядрен капацитет. Мащабното производство на продукти за зелена енергия в Азия ще помогне. Малайзия, Виетнам и Южна Корея са най-големите производители на соларни модули в света след Китай. Индонезия е най-големият производител на никел, жизненоважен суровина за батерии. Опитът на страната да модернизира своята обработка на никел и да насърчи производителите на батерии от Южна Корея и други страни да се съюзят е забележителен успех. Тим Гулд, главен икономист в Международната енергийна агенция, прогнозира, че никелът ще е по-печеливш за Индонезия, отколкото въглищата някога са били.

И все пак не всички проекти ще бъдат търговски жизнеспособни. Отучването на Азия от въглеродните емисии ще изисква инвестиции от около 26-37 трлн. долара от сега до 2050 г., изчислява инвеститорската група Asia Investor Group on Climate Change. Безвъзмездни средства и субсидии от богатите страни ще бъдат необходими за стимулиране на частните инвестиции. Премиерът на Индия Нарендра Моди назова цената си за съгласието за нетни нулеви емисии - 1 трлн. долара финансиране само до 2030 г. Това е десет пъти повече от годишната сума, обещана на всички бедни страни съгласно Парижкото споразумение от 2015 г., малка част от която досега е изплатена. Когато страните се срещнат в Египет следващия месец на годишната среща на върха на ООН за климата, парите ще бъдат в основата на дискусиите. Нисковъглеродното бъдеще на Азия зависи от резултата.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved