Горещи точки за наблюдаване

От високите планини до дълбокото синьо море студената война никога не е изчезвала

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Сингапур

2 автори

Играчка-плачка © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Неотдавнашният дебат за това дали в Азия се разиграва нова студена война не е от значение. През 2023 г. нарастващото напрежение ще подчертае това, че въпреки целия оптимизъм от началото на 90-те години на миналия век, че светът клони към идеите на Запада за отворен, основан на правила ред, в региона първоначалната студена война никога не е свършвала. Точно както през 2022 г. войната на Русия в Украйна доказа окончателно тази теза в Европа, през идващата година ще видим следващата итерация на голяма, глобална борба между либерализма и автокрацията, която ще се разиграе в Азия.

Тук съревнованието е между САЩ и Китай. Корените му датират от десетилетия, от края на Втората световна война. Поражението на Япония през 1945 г. превръща Америка оттогава нататък в азиатска суперсила. То позволи на Америка да излъчва военна сила от територията на своя победен противник и да формира събитията в региона. Освен това то създаде в Япония демократичен аванпост на Запада. Днес новото е, че втора суперсила - комунистически Китай, се бори за надмощие в Азия. Но сегашното напрежение се подхранва от стари източници, произтичащи от следвоенната турбуленция в Източна Азия.

Основният пример е свързан с Тайван. От гледната точна на Пекин островът е последното голямо недовършено дело в гражданската война, която Комунистическата партия спечелва на континента в края на 40-те години на миналия век. Победените националисти бягат в Тайван, който оттогава е подкрепян от Америка и понастоящем е процъфтяваща демокрация и суперсила в полупроводниците. Отвоюването на Тайван е свещена цел за партията. За напористия Китай Тайван е и от ключово значение за излъчването на мощ в цяла Източна Азия и в западната част на Тихия океан.

С нарастването на китайската мощ расте и войнствеността му към Тайван. Президентът Джо Байдън няколко пъти заяви, че Америка ще защити Тайван, ако бъде нападнат. Тази промяна в дългогодишната политика Китай да бъде оставен да гадае какви са намеренията на Америка тревожи някои във Вашингтон, които се опасяват, че това може да провокира Китай да действа по-скоро рано, отколкото късно.

Идващата година ще бъде следващата итерация на голяма, глобална борба в Азия.

Но макар и температурата около Тайван да се повишава през 2023 г., едва ли ситуацията ще прерасне в горещ конфликт. От една страна, президентът Си Цзинпин, който не е безразсъден комарджия като руския си колега Владимир Путин, се нуждае от време, за да укрепи Китай срещу типа санкции и икономическа блокада, които парализираха Русия. Съответно вместо това през следващата година Китай ще тества силата на Америка и азиатските й съюзници в Южнокитайско море (за по-голямата част от което Китай претендира и където има изградени бази), както и във водите около все по-критичната към китайските намерения Япония. По-вероятно е Китай да предизвика криза около оспорваните японски острови Сенкаку (които Китай нарича островите Дяоюйдао), отколкото около самия Тайван.

Друго главоболие от студената война е Северна Корея - защитавана от Китай ядрена сила, управлявана от семейна разбойническа шайка. През 2022 г. лидерът й Ким Чен Ун заяви правото си да нанесе превантивен ядрен удар, в случай че Северна Корея се почувства заплашена от нападение. Преди края на 2023 г., а вероятно и много по-рано, той ще бъде заклеймен след взривяването на ядрено устройство - което ще е общо седмият тест на държавата и първият такъв от 2017 г. Устройството ще бъде по-малко от предишните. Ким за пореден път ще помогне да бъдат подчертани оскъдните възможности на света пред лицето на един деспотичен владетел с Китай и Русия зад гърба си, който е готов да лиши от средства народа си за сметка на разходите за програма за ядрен шантаж.

Оспорваната граница в Хималаите е с още по-стар произход и ще доведе до още една потенциална точка на възпламеняване в Азия през 2023 г. Високопланинският спор между Китай и Индия се корени в мъгляво очертаните граници по времето, когато Британската империя владее Индия. През 1962 г. избухва гранична война, която Индия губи. През 2020 г. кървав сблъсък доведе до смъртта на 24 войници от двете страни. Нито една от двете държави не желае битка. Си иска да се съсредоточи върху Тайван, а индийският министър-председател Нарендра Моди знае, че в планините Индия е по-слабо въоръжена. Но новите пътища от двете страни заплашват да подкопаят буферните зони, които разделят двете армии. Някогашните топли лични отношения между двамата лидери са охладнели. Всичко това поражда рискове във взривоопасните Хималаи.

Междувременно конфликтът в Мианмар ще продължи. Откакто постигна независимост след войната, страната и множеството й етнически групи никога не са били напълно в мир. Жестокостта и некомпетентността на армията, която завзе властта с кървав преврат през февруари 2021 г., ще подхранят още повече разрастващия се конфликт, в който етническите армии и демократичната опозиция са се обединили срещу хунтата. Но генералите имат оръжията - и подкрепата на Китай. Нито Пекин, нито Америка искат Мианмар да бъде поредната арена на борби в конкуренцията между великите сили. Но дори и така пожарът в страната вероятно ще гори години наред.