От перлите до стадионите: как Катар стана център на света (поне за малко)

Но да започнем отначало.

Да стигнеш Доха

Катар, който изглежда като апендикс, щръкнал в Персийския залив, има една сухопътна граница. Тя е със Саудитска Арабия. Влизането през нея е изключително сложно с личен автомобил, който не е с катарска регистрация или от някоя страна от Залива, но това надали ви вълнува, тъй като за да стигнете до тази граница с кола, трябва да сте минали преди това през Турция, Сирия, Йордания или Ирак и самата Саудитска Арабия. Ако сте направили това, за да стигнете на световното, поздравления.

От другите страни е заобиколен от море, но достъпът и през него не е особено по-различен, предвид че се намира в средата между Иран, Ирак, Кувейт и ОАЕ. Тук трябва да се припомни, че заради мащабните си амбиции дребното емирство до съвсем скоро беше под блокада от съседите си и на ръба на война. Това беше частично облекчено едва наскоро.

Ето защо единственият реалистичен начин за влизане е въздушният. За разлика от съседен Дубай до Доха не летят нискобюджетни компании. Изобщо, думата "нискобюджетен" не изглежда много използвана в Катар. Емирството няма желание, нито цел да промотира себе си пред обикновени туристи. То иска богати хора.

За да успеете да влезете, първо трябва да получите Hayya карта, която за времето на световното и малко преди него играе ролята на входна виза. А преди да получите такава, трябва да имате две неща - билети за мач и място за спане.

Катар не иска нискобюджетни туристи. Затова имаше цели групи, които пристигаха в Дубай и пътуваха за мачовете в Доха със специални полети сутрин и вечер

Да си купиш билет за световното

Билетите се продават от ФИФА през портал, който отваря в дадени дати и за който подаваш заявки и чакаш да те одобрят, на принципа първи по време, първи по право. Тази процедура е точно толкова сложна, колкото звучи. Ако сполучиш да се сдобиеш с такива, вече можеш да си потърсиш място в Доха.

Единственият начин да се сдобиеш с място за спане в Катар по време на първенството е през държавния уебсайт, направен за целта. Да, не можеш просто да пристигнеш, да отидеш в най-близкия хотел и да си платиш стая. Не можеш и да си резервираш AirBNB или Booking, защото номерът на резервацията на държавния уебсайт (www.qatar2022.qa) после влиза автоматично в апликацията ти за Hayya. Можеш да спиш при приятели, но те също трябва да те регистрират в този сайт.

Емирството, с две думи, иска да знае къде ще е всеки от гостите, който идва за мачовете. Донякъде разбираемо, предвид региона, в който се намира, въпреки че изключенията за жителите на страните от Залива са толкова много, че звучат по-скоро като опит за контрол на имиграцията. Което впрочем не е особено ефективно. По-късно един от чужденците, работещи в града, ще ми разкаже как на стадионите се забелязват празни места, защото част от хората, които са си купили билети, не са го направили, за да ходят на мач, а за да влязат в Катар и да си търсят работа.

Така разбирам и че съответната входна карта за Катар не е просто формалност, както изглеждаше от София - тя е търсен и сложен за получаване пропуск, който дори хора, вече работещи в Доха, невинаги могат да получат.

Къде са всички

В крайна сметка след доста усилия пристигам в Доха за осминафиналите с една раница и три билета в ръка. Журналистическата ми карта няма да влезе в полза - има места, на които тя не отваря, а затваря врати.

Бързо става ясно, че това е правилен избор. От момента, в който кандидатстваш за влизане в Катар и Hayya, попадаш в коловоз, от който е трудно да излезеш. Тя е пропускът ти за влизане в страната, тя е безплатният ти пропуск за градския транспорт, с нея влизаш на стадионите и се регистрираш в хотела.

Фактът, че не можеш да влезеш на стадиона без Hayya карта, води до ситуацията да има празни места на телевизионните екрани - нещо, което категорично не харесва на домакините, защото на всеки мач дикторът специално обявява колко пълен е даденият стадион - статистика, която трудно можеш да провериш.

Европейските фенове ги нямаше на това първенство, но за сметка на това палитрата беше пъстра и пълна с хора от Азия, Африка и Латинска Америка

Има и друго. Или по-скоро, няма го - европейците. Трима различни хора, свързани професионално с Доха, казват, че нашата група е първата европейска, която срещат, която е дошла тук специално за световното. Вероятно заради сезона, в който повечето европейци не могат да си вземат отпуск - точно преди празниците, както и заради сложната и скъпа логистика, а вероятно и заради желанието (и способността) на Катар да не допусне най-разгорещените агитки, но е очевидно, че основните групи фенове на европейските сили не са тук.

Това личи както по улиците и фен зоните, така и по стадионите. Осминафинални мачове като Франция - Полша и Холандия - САЩ минаха при театрална атмосфера, в която футболът беше повече спектакъл, отколкото истинска страст. Жената до мен на стадиона е канадка - размахва френското знаме енергично, но на полувремето си тръгва. Това също е начин да се радваш на спорта - като човек, който е бил на няколко бейзболни мача в САЩ, мога да оценя атмосферата на учтива заинтересованост. Но за тези, които са свикнали да мислят футбола като битка с идентичности и принадлежности, изживяването беше необичайно.

Катар хвърли над 200 млрд. долара в последните 10 години, за да построи новото си лице. Сред тях бяха и осемте стадиона

Разликата е подчертана от мачовете, в които имаше такъв дух по трибуните - на Аржентина и Мароко. Последните, обединявайки в едно три идентичности - на араби, на африканци и на мюсюлмани, се превърнаха в нещо като знамето на турнира. Това до голяма степен е свързано и с посланието, което Катар искаше да направи - това първенство не е просто наш триумф, но и на арабския свят. Ето, казваше сякаш всичко там, ние го правим заради вас, за да докажем, че можем.

Чисто новият град

Това, че европейците ги няма, всъщност е добре дошло за местните организатори. Тъй като първенството за първи път се провежда на практика в един град, човек може да види няколко мача в един и същ ден. При добра координация е възможно да стигнеш от контейнерния 974 до проектирания от Заха Хадид "Ал Джануб" (онзи, който малко прилича на цвете) за около час и половина, а те са доста отдалечени. Сравнете това с последното световно, където два от близките стадиони - Москва и Санкт Петербург - се намираха на около 6 часа с влак.

Ето защо това в Доха не се усеща като световно по футбол, колкото като олимпиада. Ако градът беше получил броя фенове, които обикновено идват на световни финали, цялата система щеше да се срине.

Трудно е да се опише точно как изглежда Доха. Първото впечатление е, че това е чисто нова държава. Не в исторически, а в чисто материален смисъл. Всичко тук е чисто ново - и магистралите, и знаците, и метрото, и небостъргачите, и музеите, и автобусите. Дори изтеглената от морето земя, върху която е построен новият квартал "Лусейл", с чисто новия му стадион, също е прясна. Катар изглежда като място, на което току-що са му махнали целофаните.

Цената за това, разбира се, е огромна. Не само финансово (говори се за над 200 милиарда долара, но никой, разбира се, няма точни суми), но и човешки. Всеизвестно е, че върволиците индийски и бангладешки строителни работници, които идват тук, за да изкарват пари, живеят в мизерни условия и няколко хиляди от тях са паднали жертва на този устрем на Катар.

Разглеждайки зашеметителния профил на новата Доха, не мога да не се замисля за ирониите на времето. Всеки град, който се е устремил към небето, взима своя кръвен данък. Ню Йорк е добър пример за това - според анализа на Smithsonian institute 2 от всеки 5 строителни работници губят живота или здравето си през 20-те години на миналия век, докато изграждат скелетите на небостъргачите, които ще оформят облика на мегаполиса. Доха обаче го прави бързо, рязко и във време, в което подобни жертви будят възмущението на Запада. На Изток - където например всеки ден средно седем души загиват в транспортната система на Мумбай, а строителството е взело 11 хил. жертви за една година - не толкова.

Затова и катарските власти изглеждат хванати в този публичен капан - трябва да изглеждат разтревожени за западните медии, докато са наясно, че на Изток този плач изглежда лицемерен, а притокът на работници няма да спре. Но ми се струва, че те нямат особен проблем с това. Защото Европа не е тяхната аудитория. Те искат азиатските и африканските работници да продължат да пристигат, а богатите да се радват на лукса без досадните правила на Европа.

Да купиш турнир и да купиш хора

За Европа имат друга стратегия - катарският фонд притежава измежду останалото и части от "Фолксваген", "Тотал", "Веолия", "Сейнсбъри", Лондонското сити и - разбира се - футболното чудовище "Пари Сен Жермен", чиито две основни звезди - Килиан Мбапе и Меси, се срещнаха на финала.

Едно от малкото стари туристически места в Доха - османският пазар

Този сблъсък "нови" срещу "стари" пари е в основата и на спора за световното. Не мисля, че има съмнение, че ФИФА е получила пари, за да избере Катар. Също така няма съмнение, че същата тази ФИФА е получила пари и за предишните си избори, поне десетилетие-две назад. Световното се продава точно както се продават футболните отбори или европейските депутати. Защо да не ги купят?

Има и друго, което Катар купува. Поради заниманията си в последните години съм разглеждал много демографски таблици, но никога не съм виждал графика на населението като тази на Катар. Скокът, който държавата регистрира от 2004 г. насам, е резултат от ударното внасяне на хора. Да, освен сградите тук и хората са нови. В един хотел на рецепцията срещаме млада гъркиня. Откога е тук? 6 месеца, казва тя. На въпроса дали има много като нея се засмива. "Обслужваме комплекс с 65 хиляди стаи. Това, което чувам, е, че само при нас сме внесли 11 хиляди работещи."

Това всъщност е лесно обяснимо, разказва друг европеец, когото срещаме и който е тук от около година. Местните катарци са под 400 хил. души. Всеки от тях получава до 8 хил. долара на месец базов доход от държавата плюс плащане на всички сметки, плюс безплатно здравеопазване и образование. Като допълнение, уточнява индийски бизнесмен, с когото обсъждаме темата, не можеш да стартираш бизнес тук, ако нямаш местен партньор. Следователно това е прослойка, много подобна на аристокрация - получава рента и не вижда особен смисъл да работи. Никъде, нито в такситата, нито в ресторантите, нито в хотелите, можеш да срещнеш местни.

За да се движи тази икономика, както и за да се случи цялото световно, имаш нужда от някой да работи.

Редакторът на Foreign Policy Адам Тууз в едно интервю нарича тези хора наемници. Според него това, от една страна, пречи на създаването на "гражданско общество", защото цялата средна класа е де факто без гражданство и може да бъде изхвърлена от държавата по всяко време, от друга, означава, че нямаш истинска лоялност към държавата. Това може да е проблем в места като армията - според Тууз 85% от хората в катарската армия са пакистански или суданци. Предполагам, че същото важи и за полицията.

Когато идвахме в пустинята

Докато един Uber ни придвижва от поредния стадион към хотела по новата крайбрежна магистрала, се сещам за опитите на български строителни компании да вземат част от парите, които Катар искаше да даде за строителство. Гледката на построеното ме убеждава, че строителите на прословутата магистрала "Тракия" нямаше да успеят да завършат и еднолентова магистрала за дадения срок (което може би е добре, защото няма да дадат и никакви жертви, гонейки краен срок).

Катар и България всъщност имат интересна и поучителна история. Тя започна със спасяването на медицинските сестри от Бенгази, когато негласно и след помощта на Париж Доха всъщност плати на Кадафи. След това дойде Борисов, който се опита да вкара български компании там и да доведе катарски пари в България. И двете се провалиха драматично, като любимият ми спомен е за срещата между Борисов, Ердоган и шейх Ал Тани в "Евксиноград", когато Турция и Катар говориха за геополитика, а ние се опитахме да пробутаме пътя Русе - Свиленград. Както вероятно ви е известно, той е точно толкова построен, колкото и България е на световно.

Но въпреки че не финансира българските магистрали, Катар измина много път. Доста преди да изгрее по екраните във всеки дом със своите стадиони, емирството знаеше меката сила на медиите. То все пак предизвика революция със създаването на "Ал Джазира", а по-късно разбра, че спортът е най-добрата дипломация, и създаде конгломерата BeIN Sport. Това се оказа успешна стратегия - въпреки че няма израелската армия, то се справи с блокадата на всичките си съседи благодарение на медиите си и могъщите си защитници - тук има няколко американски бази.

"Инициативата за мондиала никога не е била насочена единствено към феновете. Тя е видимата част от една дългогодишна стратегия на Катар да се позиционира, бивайки малка държава с огромен финансов потенциал и трудни по характер съседи. Това е стратегия за национална сигурност - роля в световен мащаб. Домакинството на световното беше удобна възможност, която се гледа като завършек на един от трите основни стълба в катарската стратегия - спорт, инвестиции, дипломация", казва бившият български посланик в Катар Мирослав Зафиров.

Сега, казва един от чуждите експерти, работещи за организацията на световното, те искат още. Миналата година бяха домакин на арабската купа, догодина ще вземат Азиатската от Китай, които още не са се отворили след ковид. Голямата цел са олимпийските игри през 2036 г.

Архитектурният шедьовър на Жан Нувел, който приютява Националния музей на Катар

2.3-милионната Доха, с нейните десетки километри магистрали, гори от небостъргачи и жилищни кули, изглежда повече от готова да е ивент центърът на света. Това е единственото място на света според мен, което има излишък от инфраструктура. Зад тези трескави и понякога хаотични стремежи стои страх. За да го разберете, трябва да отидете във фантастичния национален музей на Катар, проектиран от френския гений Жан Нувел.

На най-долния му етаж, в една малка зала, от която се вижда морето, е разказана историята за перлената индустрия на емирството. Събирането на перли е бил основният поминък на катарците в началото на XX век. Един ден през 1916 г. японецът Микимото Кокичи създава изкуствено отгледаните перли. В резултат на това в следващите няколко десетилетия огромна част от катарците губят поминъка си. Доха се свива от почти 30 на под 16 хиляди души. Лодките, с които хилядите гмуркачи и моряци са вадили морските съкровища, още стоят в залива като исторически артефакти. Трябва да минат години, преди първите петролни и газови находища да ознаменуват новата епоха. За нейния край, когато и да дойде, Катар явно иска да е по-добре подготвен.