Могат ли европейските футболни клубове да са печеливши

• 1 млрд. евро за Мбапе - Саудитска Арабия прекрои пазара на футболисти

Някои играчи и агенти се страхуват от намаляване на заплатите, а редица клубове се притесняват, че по-строгите регулации ще затвърдят сегашния финансов ред в играта. Но тези, които подкрепят промените в правилата, включително нарастващ брой американски инвеститори, виждат потенциала да направят бизнес модела на футбола по-устойчив и да проправят пътя към по-високи и стабилни печалби.

"Това, което се случва, е, че виждаме огромните инвестиции, по-специално от Близкия изток, но и от други места", казва Иван Газидис, бивш главен изпълнителен директор на "Милан" и "Арсенал". "И за всеки клуб, който иска да бъде управляван устойчиво, това е много трудна среда за състезание."

Неуловими печалби

Приходите на европейския футбол се увеличиха значително през последните 20 години. Парите за излъчване на английската Висшата лига и Шампионската лига например скочиха, отчасти благодарение на нарастващия международен интерес. Общите приходи в "петте големи" лиги на Англия, Испания, Германия, Италия и Франция са нараснали до рекордните 17.2 млрд. евро през сезон 2021-22 г., според Deloitte, спрямо 9.3 млрд. евро десетилетие по-рано. Печалбите обаче се оказаха много по-неуловими. Бившият собственик на "Тотнъм Хотспър" лорд Алън Шугър веднъж обвини за това ефекта, който той нарече "сок от сини сливи". Когато го попитаха за последната многомилиардна телевизионна сделка на Висшата лига през 2015 г., той каза, че парите просто ще "влязат от единия край и ще излязат от другия".

Приходите на клубовете нарастват през последните години, но не може да се каже същото и за печалбите. Източник: Reuters

Играчите и агентите биха били основните получатели на всички тези допълнителни приходи, оплака се той. Разбира се, футболните клубове побързаха да похарчат парите си за играчи. По време на трансферния прозорец това лято бяха изхарчени рекордните 7.36 млрд. долара, според глобални данни на ФИФА, като още 697 млн. долара отидоха за такси на агентите. Разходите за заплати също са скочили, за което някои обвиняват шепа собственици на клубове, някои от които са финансирани от суверенни фондове на държави, с почти неограничени възможности да харчат в преследване на успех. От години футболът трудно осигурява печалби, но пандемията тласна много клубове от несигурна позиция към сериозен финансов стрес. УЕФА изчислява, че европейските футболни клубове са загубили повече от 10 млрд. евро между 2020 г. и 2022 г.

Разочарованието от липсата достатъчно финанси беше един от ключовите двигатели зад злополучния засега проект Европейска Суперлига, когато дузина елитни отбори се опитаха да сформират отделно състезание. Докато начинанието се разпадна, финансовите предизвикателства, които участниците се надяваха да решат, остават. Сега има нарастващ натиск за корекции, тъй като все повече професионални инвеститори купуват европейски клубове. Вълна от инвеститорски интерес доведе няколко компании за частни инвестиции в европейския футбол през последните години, включително Clearlake Capital в "Челси" и Silver Lake в "Манчестър Сити". CVC е инвестирал в испанската и френската лига, докато Sixth Street е сключил сделки с големите съперници "Реал Мадрид" и "Барселона".

"Колкото повече институционален капитал имате във футбола, толкова по-голям е стремежът към финансова устойчивост", казва пред британското издание Фаусто Занетон, главен изпълнителен директор на Tifosy, консултантска фирма, фокусирана върху футбола. "Но има истински проблем около това как излизате от тези инвестиции - как намирате следващия купувач? За да привлечете дългосрочни инвеститори, имате нужда от генериране на паричен поток."

• Как ще се промени футболът след Катар

Дойдоха и супербогати инвеститори със сериозно присъствие в американския спорт, като съоснователя на Apollo Global Management Джош Харис, който притежава дял в "Кристъл Палас", и Стивън Палюка, съсобственик на "Бостън Селтикс", ръководил придобиването на италианския "Аталанта" миналата година. Много от тях също така изграждат мултиклубни мрежи във футбола, което им дава по-голямо влияние за това как да функционира най-популярния спорт.

Равни условия

Тези, които управляват футбола, смятат, че има нужда от по-големи финансови регулации. УЕФА, която е ръководният орган на европейския футбол, въведе нови правила това лято. Според тях един клуб може да изхарчи до 90% от приходите си за отбора по време на първенството. Таванът трябва да падне до 80% през следващата година и да се установи на 70% година по-късно. Постепенното свиване, което първоначално ще има пряко въздействие само върху шепа клубове, в крайна сметка ще окаже по-широк ефект. Средните разходи за заплати в клубовете в Италия през сезон 2021-22 г. са били 83% от приходите на клубовете, според Deloitte, докато във Франция - 87%.

Новите правила също имат вградена по-ясна схема от санкции, като забрани за трансфери или ограничения върху размера на отбора, което е важна разлика от предишната финансова регулация, където наказанията обикновено се договаряха при закрити врата.

"За мен е много важно един клуб да може да харчи парите, които печели, но не и това, което получава от собствениците всяка година", казва Ханс-Йоахим Вацке, председател на "Борусия Дортмунд" и член на изпълнителния комитет на УЕФА, който формулира правилата. "Много хора ще се борят срещу това", добавя той, признавайки, че трябва да се извърви дълъг път.

Президентът на УЕФА Александър Чеферин дори повдигна перспективата за твърдо ограничение на разходите, вместо такова, свързано с приходите, и говори открито за бъдещо ограничение на заплатите за играчите. Това на теория би затруднило най-богатите клубове - много от тях в Англия, да изпреварят своите съперници благодарение на далеч по-високите си телевизионни приходи.

Президентът на УЕФА Александър Чеферин повдигна перспективата за твърдо ограничение на разходите, вместо такова, свързано с приходите, и говори открито за бъдещо ограничение на заплатите за играчите. Източник: Reuters

Контролът на разходите и ограниченията на заплатите са характерни за други спортове, особено в САЩ. Твърдите ограничения на разходите бяха благодат за собствениците и помогнаха за повишаване на оценките на отборите в баскетбола, NFL и наскоро във Формула 1. Списък на Forbes с 50-те най-скъпи спортни франчайза, публикуван наскоро, включва само седем клуба от световния футбол в сравнение с 30 отбора от NFL.

Други футболни състезания, като испанската Ла Лига, са обект на финансов контрол, който принуждава клубовете да подават редовни актуализации за приходите, които след това лигата използва, за да определи горна граница на бюджета за играчи. Английският футбол трябва да има собствен независим регулатор през следващите година или две, докато Висшата лига обсъжда въвеждането на своя собствена версия на правилата на УЕФА.

• Треньорът на "Реймс" Уил Стил - любителят на Football Manager, който сбъдва мечтата си

"Това, което искат хората, собствениците и феновете, са равни условия. Това е, което управляващите органи и организации като Висшата лига искат да осигурят", казва Ричард Мастърс, главен изпълнителен директор на Висшата лига.

Дори клубовете, подкрепяни от държавите от Персийския залив, са съгласни. Говорейки в кулоарите на общото събрание на Европейската асоциация на клубовете в Берлин, президентът на ПСЖ Насер Ал-Хелаифи каза, че има нарастващ консенсус, че трябва да се направи повече, за да се намалят нарастващите разходи, включително потенциални твърди ограничения върху разходите. "Ако попитате всички клубове тук, никой не иска да губи пари. Никой от големия до най-малкия", каза Ал-Хелаифи, който е и член на изпълнителния комитет на УЕФА. "Ако можем законно да постигнем начин, по който правилата да ни позволят да въведем таван на заплатите, всички ще го подкрепят, определено. Никой няма да каже не. Това е, което искаме."

Самият ПСЖ е в период на преход, тъй като се стреми да намали своите рекордни разходи. Клубът е похарчил близо 2 млрд. евро за играчи, откакто беше закупен от подкрепяната от държавата Qatar Sports Investment през 2011 г., според Transfermarkt, и беше глобен с 10 млн. евро миналата година за нарушаване на финансовите правила на УЕФА. Според анализ на консултантската компания Football Benchmark заплатите на ПСЖ са достигнали 109% от приходите през сезон 2021-22 г. благодарение на звездите Килиан Мбапе, Неймар и Лионел Меси. Последните двама напуснаха клуба, докато собственикът на ПСЖ обсъжда продажбата на дял на инвестиционния фонд Arctos, фокусиран върху спорта.

Удар върху играчите

Въпреки че играчите бяха основните печеливши от футболния бум, те също са готови да поемат основната тежест от всяко усилие за ограничаване на разходите. Йонас Баер-Хофман, генерален секретар на профсъюза на играчите Fifpro, нарече новите разпоредби "преходно лекарство към таван на заплатите", нещо, което мнозина се съмняват, че може да работи в европейския футбол.

"Ако клубовете се съгласят помежду си с това, тогава много бързо ще започнем разговор относно законодателството на ЕС за конкуренцията", каза Баер-Хофман на срещата на върха на Business of Football на Financial Times тази година.

Съществуват и опасения, че ограниченията на разходите на база приходи рискуват да подкопаят интереса към вътрешните състезания, като затвърдят финансовите предимства на най-големите отбори. "Манчестър Сити", класиран от Deloitte като най-богатият клуб във футбола, има приходи от 731 млн. евро през сезон 2021-22 г., над два пъти повече от "Уест Хем", който завърши шест места под Сити в таблицата на Висшата лига. Вече няколко лиги се борят да поддържат конкуренцията - ПСЖ спечели девет от последните 11 титли на френската лига, Байерн Мюнхен е шампион на Германия 11 поредни пъти, докато Манчестър Сити спечели пет от последните шест първенства на Висшата лига. В българското първенство, където "Лудогорец" също е шампион 12 поредни години, картината е сходна - клубът има значително по-големи финансови възможности от останалите отбори в България, макар да не може да се сравнява по бюджет със западните си конкуренти.

"Трудно е да съпоставим интересите на местните клубове с тези, които са се превърнали в глобални марки", казва Антонио Ди Сиани, ръководител на икономиката и стратегията във Football Benchmark. "Ще направят ли всички щастливи тези нови правила? Не мисля."

Други се съмняват дали ръководните органи на футбола ще могат да наложат нови правила по начин, който действително да възпре амбициозните клубове да ги нарушават. Сегашните правила, известни като финансов феърплей, не успяха да доведат до значителен спад в разходите, като някои клубове избраха да продължат да харчат и да си плащат глобите за това - на практика превръщайки санкциите в данък.

"Правилата са едно, налагането е друго. И тогава имаше политическа воля да направим големи промени", казва главният изпълнителен директор на друг клуб, който често участва в състезанията на УЕФА. "Имам съмнения и за трите."

Нови съперници

Ходът за ограничаване на разходите идва в момент, когато перспективите за приходите във футбола изглеждат колебливи. Вече бяха обявени търговете за медийните права в Италия и Франция, като във Висшата лига това ще стане преди края на годината, а в германската Бундеслига през първото тримесечие на следващата година. Тъй като пазарът на платена телевизия е под натиск да намали разходите и големите компании за стрийминг също смекчават амбициите си, медийните и футболните ръководители се съмняват, че ще има високи оферти. Enders Analysis дори описва пазара на европейски футболни права като в период на "значителен спад", който беше частично засенчен от инфлацията.