Свят

Как ще се промени футболът след Катар

Големите пари ще движат посоката на най-популярния спорт в света

Аржентина стана за трети път световен шампион

Кирил Кирчев

Аржентина стана за трети път световен шампион © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Решението най-големият футболен турнир да се проведе в Катар - малка, автократична петролна държава, но без футболно наследство, е само най-яркият пример за това как парите разтърсват най-високите нива на най-популярния спорт в света. През последните няколко години футболът беше ударен от корупционни скандали. Дългогодишният президент на ФИФА Сеп Блатер, който определи малко преди началото на първенството избора на Катар като грешка, се оттегли през 2015 г. по време на разследване на световната футболна централа. По-късно той беше лишен от правото да управлява футбола от комисията по етика в организацията.

Крехки финанси

През последните години хедж фондове и инвеститори от САЩ и Близкия изток вложиха огромни средства в европейски клубове с разклатени финанси. Пандемията от COVID-19 обаче влоши и без това крехкото финансово състояние на много клубове в най-големите първенства в Европа. Като капак се появи идеята за създаване на "Европейска суперлига" (ЕСЛ) от елитни клубове, изградена по модела на американския професионален спорт. Сред инвеститорите и ръководителите на спорта се говори за организиране на нови супертурнири, някои от които целят да конкурират световното първенство.

Парите бяха един от факторите за избора на Катар. Страната стана шампион на Азия, но завърши като най-слабо представилия се домакин в историята на световните първенства. Националният отбор никога не се беше класирал за турнира, но страната има финансова мощ и се стреми да се рекламира като модерна, развита държава.

Завършилото първенство е най-скъпото в историята, като само стадионите са стрували 6.5 млрд. долара. Голяма част от по-обширния план за икономическо развитие на стойност 300 млрд. долара, наречен "Катар 2030", е разработена с оглед на нуждите на мондиала. Мащабното строителство е било съпроводено със сурово отношение към работниците мигранти в рамките на системата kafala, като не са могли да сменят работата си или да напуснат страната без съгласието на работодателя си. Катар дълго време не искаше да признае, че по време на строителството са загинали много хора, като едва след началото на първенството обяви, че ще направи разследване. Анализ на Economist заключава, че въпреки критиките на международни организации малко вероятно е да се промени нарастващата тенденция големите спортни събития да се провеждат в автокрации.

И Европа има нужда от пари

Нуждата от по-големи печалби е в основата на плановете за създаване на "Европейска суперлига". Тя беше замислена като състезание на най-добрите европейски клубове, подобно на Шампионската лига. Десетина елитни клуба от целия континент, сред които "Арсенал", "Ювентус" и "Реал" - Мадрид, обявиха плана през април 2021 г. На фона на яростна реакция от страна на фенове и политици те се отказаха от него няколко дни по-късно - макар че отстъплението им е само временно. През октомври "Барселона", "Ювентус" и "Реал"- Мадрид, възродиха идеята с нов мениджърски екип. Поддръжниците на ЕСЛ водят дело в Съда на Европейския съюз, в което оспорват монопола на УЕФА върху организирането на клубни състезания в Европа. Решението се очаква в началото на следващата година.

ЕСЛ смяташе да работи по модела на водещите американски спортове. Дванадесетте учредители на лигата щяха да имат гарантирани постоянни места в турнира, независимо от това как се представят. Тази идея беше критикувана от много фенове, свикнали с европейския футбол, където всеки клуб може, поне на теория, да се стреми да се класира за Шампионската лига.

Но това вече не е достатъчно привлекателно за инвеститорите и самите клубове: те предпочитат правила, които гарантират по-висока възвръщаемост на все по-големите им разходи. Толкова много клубове от двете най-големи лиги на Испания изпитваха проблеми след пандемията, че през декември 2021 г. се съгласиха да продадат 10% търговския си бизнес на компанията за дялови инвестиции CVC. През лятото ФК "Барселона" продаде 25% от медийните права за своите испански мачове до 2047 г. на компанията за дялови инвестиции Sixth Street. Така клубът се надява да запълни финансовите пробойни в резултат на години лошо финансово управление.

Въпреки че са против ЕСЛ, ФИФА и УЕФА се конкурират да организират нови турнири, разбира се, с надеждата за още приходи. ФИФА управлява световните първенства, откъдето си осигурява 90% от приходите, но шефовете й се оплакват, че УЕФА си осигурява много повече средства - 14 млрд. долара между 2015 и 2018 г., в сравнение с едва 5.7 млрд. долара за ФИФА за същия период. Това се дължи главно на Шампионската лига, което кара ФИФА да мисли за нови състезания.

Включването на повече турнири може да осигури повече средства, но първо трябва да се намери място в препълнения календар. От 2024 г. "международните паузи", по време на които клубните играчи имат задължения с националните си отбори, ще бъдат по-малко, но по-дълги, което ще увеличи броя на мачовете. Турнирите, които определят континенталните шампиони, ще могат да се състоят през едно и също лято, вместо да бъдат разпределени в четиригодишен цикъл. Така ще се освободи един месец за нов и доходоносен турнир на всяко второ лято.

Вече има и три идеи за повече турнири. Първата е световното първенство да се провежда на всеки две години, а не на всеки четири. Втората, която ръководството на ФИФА одобри малко преди пандемията, е да се разшири съществуващият турнир в средата на сезона - световното клубно първенство, който е световният еквивалент на Шампионската лига. А няколко дни преди края на турнира в Катар президентът на ФИФА Джани Инфантино обяви, че голямото световно клубно първенство ще включва 32 отбора, ще се провежда веднъж на четири години, а първият турнир ще е през лятото на 2025 г. "За участие ще бъдат поканени най-добрите отбори в света", заяви Инфантино.

Третият и най-вероятен вариант е разширяване на Лигата на нациите - турнир, въведен през 2018 г. от УЕФА вместо приятелски срещи. ФИФА иска другите континенти да приемат формата, а най-добрите отбори да организират "Глобална лига на нациите" на всеки четири години под нейно ръководство. В отговор УЕФА покани южноамериканските държави да се присъединят към Европейската лига на нациите от 2024 г., като по този начин изключи ФИФА. Всеки един от тези планове ще даде тласък на Лигата на нациите като пряк конкурент на световното първенство. Самият мондиал ще продължи да се разраства и през 2026 г., когато домакини ще бъдат САЩ, Канада и Мексико, ще участват 48 отбора (при 16 през 70-те години на миналия век). Това означава повече безинтересни мачове, но и повече приходи за страните от ФИФА. Така че шумът на парите ще продължи да движи световния футбол.

Световното първенство обедини арабския свят

Въпреки че началото на първенството в Катар започна с политически спорове и жестове в подкрепа на правата на човека, турнирът се превърна в нещо рядко срещано в арабския свят - източник на регионално единство.

"Приятно е да видя арабска страна домакин", казва Мохамед, държавен служител в столицата на Саудитска Арабия Рияд, след като гледа шокиращата победа на страната си над двукратните носители на Световната купа Аржентина.

Арабските държави подкрепиха провеждането на мондиала в богатия на природен газ Катар, като обвиниха Запада в лицемерие, защото критикува липсата на демокрация, ограниченията за алкохол и забраната за хомосексуализъм в консервативната държава, като в същото време иска от Доха повече природен газ, за да замени руските доставки. А в същото време бяха твърде благосклонни към турнира в Русия преди 4 години.

"Голяма част от арабската солидарност дойде в резултат на победата на Саудитска Арабия над Аржентина - тя изпрати послание на всички, че арабите могат да побеждават", казва пред Financial Times Мохамед Аляхия, старши сътрудник в института "Хъдсън".

Феновете по улиците на Доха също изразиха подкрепата си за палестинците, като отказаха да бъдат интервюирани от израелски журналисти и влиятелни лица в социалните мрежи. Катар за разлика от някои свои съседи не е нормализирал отношенията си с Израел, но за да се съобрази с правилата на ФИФА, позволи на самолети да превозват израелски медии и фенове на турнира.

Преди по-малко от две години държавите от Персийския залив, водени от Саудитска Арабия, наложиха тригодишно ембарго срещу Катар заради обвинения, че насърчава ислямския екстремизъм. Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн поискаха закриването на базираната в Доха медийна мрежа "Ал Джазира" и казаха на Катар да прекъсне връзките си с техния регионален враг - Иран.

След споразумението АлУла от януари 2021 г., което официално сложи край на ембаргото, Катар възстанови връзките си със своите съседи, особено със Саудитска Арабия, въпреки че отношенията с Бахрейн остават обтегнати, а Абу Даби не желае да нормализира напълно връзките си. Емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад ал Тани наблюдаваше първия мач на турнира заедно със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман.

Сред мнозина пренебрежението към политиката на Доха по време на бойкота беше заменено от ентусиазирана подкрепа по време на шампионата. "Този глупав натиск [във връзка с правата на човека] успя да направи невъзможното - обедини региона за нещо", казва бизнесмен от Дубай.