🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Новата индустриална политика на САЩ притеснява Европа

Вашингтон залага на стимулиране на инвестициите с протекционизъм, Брюксел готви отговор

Индустриалният пакет на Байдън и перспективите за останалата част от света карат Франция и Германия да искат ЕС да отговори със своя версия
Индустриалният пакет на Байдън и перспективите за останалата част от света карат Франция и Германия да искат ЕС да отговори със своя версия
Индустриалният пакет на Байдън и перспективите за останалата част от света карат Франция и Германия да искат ЕС да отговори със своя версия    ©  Reuters
Индустриалният пакет на Байдън и перспективите за останалата част от света карат Франция и Германия да искат ЕС да отговори със своя версия    ©  Reuters
Темата накратко
  • Общата стойност на представените от Вашингтон пакети надхвърля 1.2 трлн. долара.
  • Голяма част от американските амбиции са насочени към енергетиката, автомобилите, чиповете и ширколентов интернет.
  • Франция и Германия искат ЕС да отговори със своя версия, защото Европа би изостанала сериозно от САЩ.

В Съединените щати се налага нов вид индустриална политика. Под ръководството на президента Джо Байдън Вашингтон създаде нови мащабни програми чрез Закона за инвестиции в инфраструктурата и работни места (550 млрд. долара), Закона за чиповете и науката (CHIPS - 280 млрд. долара) и Закона за намаляване на инфлацията (IRA - 394 млрд. долара).

Това не са традиционни разходни мерки за стимулиране на търсенето. По-скоро, както обяснява министърът на финансите Джанет Йелън, това са инвестиции в областта на предлагането за повишаване на икономическия капацитет на САЩ както като цяло, така и в ключови сектори като полупроводниците и възобновяемата енергия.

Повече инвестиции

Въпреки че отделните разпоредби и процесите на финансиране се различават, и трите програми се основават на публично-частния модел, който е бил от решаващо значение за конкурентоспособността на САЩ през миналия век. Те са създадени, за да привличат и ускоряват частните инвестиции, а не да ги заместват. Следователно значителна част от финансирането им - всъщност по-голямата част, в случая на IRA и CHIPS - идва под формата на данъчни облекчения за предприятията, пишат в анализ за Project Syndicate Лаура Тайсън, професор в Haas School of Business към Калифорнийския университет Бъркли, и Лени Мендонка, старши почетен партньор в консултантската компания McKinsey.

Програмите също така ще насърчават по-благоприятни регулаторни промени - например при издаването на разрешителни и определянето на местоположението на проектите за зелена енергия - от страна на щатските и местните власти, които отговарят за по-голямата част от икономическото развитие в САЩ. Те са фокусирани и върху регионалното икономическо развитие, основано на местните приоритети, с ясни връзки с висшето образование и развитието на работната сила.

Въпреки че успехът на тези програми ще изисква сътрудничество от страна на щатските и местните власти, тези органи също ще се конкурират за новото финансиране и инвестиции. Например предвидените в Закона за чипове 39 млрд. долара за инвестиции в местното производство на полупроводници ще бъдат разпределени от Министерството на търговията, което ще оценява предложенията на компаниите за получаване на безвъзмездни средства и заеми отчасти въз основа на подкрепата от страна на щатските и местните власти.

Щатите заедно с компании, граждански организации и организации с нестопанска цел ще се състезават и за финансиране в размер на 122 млрд. долара, свързано с климата, по линия на IRA. Докато Министерството на финансите контролира данъчните кредити, нова програма за безвъзмездни средства на Агенцията за защита на околната среда - Фонд за намаляване на емисиите на парникови газове, на стойност 27 млрд. долара предоставя 7 млрд. долара директно на градовете и щатите и заделя 20 млрд. за организации с нестопанска цел, които инвестират директно в зелени проекти, използвайки други финансови структури като т.нар. зелени банки с нестопанска цел. В 17 щата вече има създадени 23 зелени банки, включително Калифорния, и те са привлекли 2 млрд. долара публични средства, за да мобилизират 7 млрд. долара за зелени инвестиции.

Широколентов интернет

Разгръщането на широколентовия достъп до интернет е от особено значение за регионалното икономическо развитие. Както показа пандемията COVID-19, в САЩ все още има крещящо цифрово разделение, като повече от 24 млн. американци нямат високоскоростен широколентов достъп, а много повече нямат цифрова грамотност.

Благодарение на инфраструктурната програма и на предшестващия я спасителен план бяха отпуснати повече от 100 млрд. долара федерално финансиране за осигуряване на широколентов достъп на всяко домакинство. Това е най-голямата публична инвестиция за свързване на американците след създаването на междущатската магистрална система, отбелязват авторите на анализа в Project Syndicate.

ЕС се готви да отговори

Протекционизмът на САЩ не се харесва на ЕС, като Франция предлага Брюксел да смекчи правилата си за държавната помощ и финансирането за компаниите в отговор на провокиралата множество спорове програма за субсидии. Френският президент Еманюел Макрон обсъди плана за действие "Произведено в Европа" с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Париж. Той настоява за опростяване на правилата и процедурите на ЕС, най-вече за важни инициативи в общоевропейски интерес, като и за държавната помощ и нови финансови ресурси за инвестиции.

Според Европейската комисия Законът за намаляване на инфлацията поставя европейските компании в неблагоприятно положение спрямо американските им конкуренти. Европа се опасява, че това може да доведе до преместване на производства и загуба на работни места. Поради това от известно време Франция настоява за силен общоевропейски отговор.

Френското правителство очаква предложенията на ЕК по въпроса преди следващата среща на върха на ЕС, която е планирана за началото на февруари. Част от стратегията "Произведено в Европа" според Макрон ще бъде нов суверенен фонд, който да осигури необходимото финансиране за всички европейски страни, съобщава германският в. Handelsblatt. Идеята предвижда да се използват средства от съществуващи европейски фондове като средствата за възстановяване след ковид пандемията, които да бъдат пренасочени към проекта.

Париж предлага и фискален инструмент, който би могъл да проправи пътя към общоевропейско кредитиране. Целта на Франция е преструктуриране на промишлената политика на ЕС, за да бъде намалена зависимостта в ключови сектори, пише Politico.

Подобни искания има и в Германия. Хилдегард Мюлер, президент на германското автомобилно лоби VDA, призова Брюксел и Берлин да гарантират, че политиките, насочени към опазване на околната среда, също така защитават конкурентоспособността на европейските компании.

"САЩ разбраха какво трябва да направят за своята [страна] - Германия и Европа трябва да направят същото", заяви Мюлер пред Financial Times. Президентът на VDA, в която влизат Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz, казва, че се страхува от "изселване" на германски малки и средни доставчици. Това се дължи на скорошно проучване, проведено от организацията, което показва, че 22% от членовете искат да инвестират в чужбина, докато 53% от доставчиците отлагат или дори отказват инвестиции.

Притесненията си от американския план изрази и белгийският премиер Александър де Кроо, който заяви, че действията на Вашингтон са опит за подкопаване на европейската индустрия. "САЩ, нашият партньор... звънят на нашата индустрия. И те им казват защо инвестирате в Европа? Трябва да дойдете в САЩ. Говорейки на германските и белгийските фирми по много агресивен начин - не инвестирайте в Европа, ние имаме нещо по-добро", каза той на семинар на своята центристка политическа група Renew.

Politico съобщава, че европейският комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон вече е изготвил първата част от предложението и провежда разговори с различни лидери от блока. Той каза, че е настоял за две ключови точки на срещата си с испанския премиер Педро Санчес. Първо, "необходимостта от координиран отговор както с хоризонтално законодателство, което отговаря на IRA, малко както направихме със Закона за полупроводниците - но този път за европейски IRA, което е това, което [президентът на Европейския съвет] Шарл Мишел и лидерите на ЕС поискаха от нас да направим", заяви той пред изданието. "И второ, по отношение на финансирането трябва да се уверим, че има равни условия по отношение на равен достъп за всички страни от ЕС до средства" за субсидиране на ключови индустрии в Европа, по-специално екологични вериги за доставки.

Все още не е ясно как ще изглежда крайната версия на предложението на Брюксел, като източници на Politico твърдят, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще даде повече подробности за европейските планове на Световния икономически форум в Давос, който вече започна.

Четете повече по темата за сблъсъка между ЕС и САЩ за протекционизма в новия брой на "Капитал".