Какви ще са ефектите от субсидирането на индустриалните компании в ЕС (по примера на САЩ)

Проектозаконът ще ускори издаването на разрешителни за зелени проекти за възобновяема енергия, декарбонизираща промишленост, водород или превозни средства с нулеви емисии. Втори законодателен акт- за критичните суровини, ще насърчи рециклирането и ще диверсифицира снабдяването им. Той ще изисква не повече от 65% от годишното потребление на съюза на всяка стратегическа суровина (на всеки съответен етап на обработка) да бъде внасян от една-единствена трета държава.

Комисията каза, че страните от ЕС имат срок до края на 2025 г. да създадат схеми за възобновяема енергия и съхранение на енергия и проекти за декарбонизация, за да отговарят на условията за по-лесните правила за финансиране. А откъде ще дойде то, все още е неясно. По-притеснителни обаче са реакциите на бизнеса, които виждат заплаха от протекционизъм и неравни условия в различните държави от съюза.

За новото законодателство

ЕС да произвежда поне 40% от технологията, от която се нуждае, за да постигне целите си в областта на климата и енергията до 2030 г., е амбицията на Брюксел. "Необходима е регулаторна среда, която да ни позволи бързо да увеличим мащаба на прехода към чиста енергия", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в четвъртък.

Предложеният закон има за цел да ускори издаването на разрешения и да увеличи достъпа до финансиране за чисти технологии. Последните включват слънчева, вятърна енергия, батерии и съхранение, термопомпи и геотермална енергия, електролизери и горивни клетки, биогаз/биометан, улавяне, използване и съхранение на въглерод и мрежови технологии.

"Ние ще се стремим да произвеждаме поне 40% от нашите нужди в Европа. Разбира се, ще продължим да търгуваме и с нашите партньори. Не всичко, но повече трябва да бъде произведено в Европа", каза вицепредседателят на комисията по климата Франс Тимерманс.

Целта от 40% не е законово определена, въпреки това тя е изключително амбициозна. Например, когато става въпрос за слънчева енергия - ЕС в момента произвежда едва 10% от използваните панели. Държавите ще разполагат с ограничено време да подкрепят "нет зеро" индустриалните проекти чрез:

- рационализирани процедури за издаване на разрешителни в рамките на срокове, предварително определени от ЕС - даване на приоритетен статут, за да се гарантира бързо разглеждане на всички съдебни процедури и процедури за разрешаване на спорове, свързани с тях - предоставяне на статут от обществен интерес за стратегически проекти, предоставяне на правомощия на властите да отменят опасенията за въздействие върху околната среда

- достъп до финансиране, включително чрез субсидирани споразумения за закупуване и публични гаранции.

Законът въвежда нови мерки, за да се гарантира наличието на квалифицирана работна сила, която да поддържа производството на net-zero технологии в ЕС, включително създаване на Net-Zero Industry Academies.

Ще бъде създадена и банка за водород, а първите пилотни търгове за производство му от възобновяеми източници ще бъдат обявени в рамките на Фонда за иновации през есента на 2023 г. Избраните проекти ще получат субсидия под формата на фиксирана премия за килограм произведен водород за поне 10 години експлоатация. Това ще повиши банковата атрактивност на проектите и ще намали общите капиталови разходи.

Нелоялна конкуренция между държавите членки и липса на финансиране

Като се има предвид размерът на субсидиите извън Европа - в Китай например е два пъти по-голям от ЕС (260 млрд. евро обявени инвестиции), подобен законодателен акт има своята логика. Въпреки това се задава битка (вероятно с предизвестен край) между по-големите и по-малките държави членки за това колко подкрепа могат да предоставят на собствените си индустрии.

"Проблемът е, че страните с дълбоки джобове, като Франция и Германия, могат да отворят крановете за субсидии, докато други страни ще бъдат изоставени, което вероятно ще създаде нелоялна конкуренция и фрагментация на пазара на ЕС", коментира Сандер Тордоар, старши икономист в Centre for European Reform.

Комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер също открито говори за проблема. "Има риск. Някои страни ще могат да предоставят много повече подкрепа от други. Ето защо трябва да направим тази възможност временна, добре таргетирана по размер и обхват", казва тя.

Социалистите и демократите се оплакаха от липсата на свеж ресурс. "Представеният план е много неясен по отношение на ново финансиране за индустриалната политика", каза лидерът на групата Ираче Гарсия.

На първо време финансирането ще дойде от релокирани средства от програмата за наука в ЕС - "Хоризонт Европа". В средносрочен план комисията също така ще предложи т.нар. Европейски фонд за суверенитет. "Целта е да се запази европейското предимство по отношение на критични и нововъзникващи технологии, свързани със зеления и цифровия преход", казват от изпълнителния орган на ЕС. Този фонд беше обсъден от Фон дер Лайен миналата година и ще покрива повече зелени индустрии, включително микроелектрониката, квантовите компютри, изкуственият интелект и биотехнологиите. Но и средствата за него са неясни и вероятно ще се изискват допълнителни вноски от държавите в бюджета на ЕС.

Бизнесът е против протекционизма

"Ограниченият обхват на предложението за Закона за индустрията рискува да се превърне в пречка за трансформацията на Европа. ЕС трябва да признае, че декарбонизацията е въпрос на приоритет за цялата икономика, индустрии и предприятия", коментират за "Капитал" от Business Europe, най-голямата организация на търговските предприятия в Брюксел. "Опитът за ускоряване на разширяването на производствените проекти за технологии в Европа е силно приветстван. По-простите и по-бързи процеси за издаване на разрешителни, които са основа за привличане на повече инвестиции в ключови технологии, също. Въпреки това по-голямата устойчивост трябва да дойде от по-тясно сътрудничество с нашите основни доставчици. Протекционистките елементи е необходимо да се избягват", добавят от Business Europe.

Според тинк-танка "Брюгел" повсеместното заместване на вноса, включително от диверсифицирана база от търговски партньори, няма смисъл и ще направи енергийния преход на ЕС по-скъп. Подходът на Брюксел отвлича вниманието от истинските предизвикателства в ЕС като високите цени на енергията и липсата на истински единен пазар, както и бавния напредък за банковия съюз и капиталовите пазари.

"Подобно на Китай и САЩ ЕС дава сигнал, че не се интересува от внос на чисти технологии, дори от партньори, които биха могли да произвеждат на значително по-ниска цена", смятат от "Брюгел".

Климатичният мозъчен тръст E3G заяви, че макар и добре дошъл, планът пренебрегва декарбонизацията на тежките индустрии като стоманодобивната и химикалите, като вместо това предпочита да се съсредоточи върху слънчевите панели и батериите.

Но дори производителите на слънчева енергия не смятат, че в плана има достатъчно за защита на европейската индустрия. Дри Аске, политически директор на SolarPower Europe, говори за "притеснения" относно включените срокове. "Предложените мерки и държавната помощ ще се прилагат до 2025 г. Докато САЩ работят с 10-годишна времева рамка. Ние се застъпваме за гъвкавост поне до 2030 г.", допълва той.